Нов индекс измерва приноса за ЕС: България и Унгария са на дъното

България - с ниски или много ниски резултати

България, редом с Унгария, е сред най-слабо представящите се страни, със среден резултат 3.8 от 10. Страната не достига "добър" резултат в нито една сфера, отчита индексът на ЕСВП. България не допринася за укрепването на европейския суверенитет поради недостатъчни ресурси или ангажираност, или и двете в множество области

Тя получава най-ниската оценка в икономиката, което отчасти отразява асиметричната й зависимост от Русия. Освен това отбелязва "провал" в отбраната и технологиите. Страната може да подобри представянето си при новото си, проевропейско правителство; това обаче би изисквало от него да развие способности, а не просто да покаже ангажираност, се посочва в анализа.

България (оценките на страната по различните показатели са в червено, а средните за ЕС - в синьо) не достига "добър" резултат в нито една сфера, отчита индексът на ЕСВП. Преглед на оригинала

Ангажименти срещу способности

В три сфери - технологии, климат и отбрана, ЕС се справя по-добре с обещанията и ангажиментите, отколкото с наличието на способности за изпълнението им. Това е сигнал за силна политическа воля, възпрепятствана от липсата на ресурси или провал на европейските лидери да изпълнят посланията си.

По линия на "климатичния суверенитет" резултатът на ЕС е "задоволителен" - 5.4 от 10, и поражда притеснения за способността на ЕС да изпълни климатичните си цели докато минимизира геополитическите рискове. Държавите са оценени спрямо прогреса им към зелен преход с фокус върху енергийни доставки и значението им за ролята на европейските лидери в глобалния зелен преход.

Като цяло ЕСВП открива значими различия в резултатите на отделните държави. Швеция получава 7.8 точки, а Румъния - 3.5. Това говори за значими разминавания в отношението на държавите членки към климатичните цели на ЕС. Данните предполагат, че докато европейските ангажименти към климатичния

суверенитет, в частност от страна на гражданите, са високи, способностите на държавите в тази сфера са ограничени.

Опасения от руско и китайско икономическо влияние в ЕС

По отношение на икономиката индексът показва, че ЕС като цяло е способен да

предприема търговски и инвестиционни политики, но но ЕСВП предупреждава, че Германия - най-силната икономика в ЕС, не се представя най-добре. Това се дължи отчасти на германската уязвимост от китайско и руско лоби. Три държави - България, Унгария и Кипър, имат слаби резултати в тази категория (под 4 точки). Това отразява прекомерната им зависимост от Русия и/или Китай, склонност към чуждо лобиране и липса на защитни механизми (като скрийнинг на преки чужди инвестиции и антикорупционни мерки).

Средният резултат за ЕС е 6.2 от 10. Съществуват значителни разминавания между държавите, осем от които показват слаби резултати поради зависимост или близки връзки с Русия и Китай. Според ЕСВП това може да създаде проблеми, тъй като много от икономическите политически решения на ЕС - като например санкциите срещу Русия или общата политика към Китай, се приемат с единодушие.

Нидерландия е водещата страна по отношение на международната търговия и инвестициите, засилващи устойчивостта на ЕС, включително икономически санкции срещу Русия.

Ограничени способности за отговор на конфликти без военна помощ от САЩ

Общият резултат за отбранителен суверенитет на ЕС е умерен - 5.9. Съществува значимо разделение между държавите членки - Ирландия отбелязва резултат 2.1, а Франция - 8.7. Това е най-голямата разлика между първия и последния в цялото проучване.

Едноличната преднина на Франция предполага, че Макрон досега не е успял да убеди останалите европейци в своята визия за "суверенитет в отбраната". Германия, която е на второ място, изостава с почти две точки.

ЕС е сравнително добре подготвен да устои на друга здравна криза.

Резултатът за здравен суверенитет е 6.7 от 10. Въпреки това се наблюдават значими различия между държавите, като централно и източноевропейските страни отбелязват много по-нисък резултат в сравнение с държавите на север. Германия с 8.6, се превръща в лидер по линия на европейския здравен суверенитет, следвана от Дания (7.9), Люксембург (7.7), Нидерландия (8.1) и Швеция (7.6). Най-слабите резултати са на Румъния (4.0) и България (4.1), Полша (4.4) и Латвия (4.6). В тези четири държави се наблюдават високи нива на колебливост към ваксините и недоверие в науката.

Европа изостава по отношение на технологичен капацитет

Въпреки силната политическа воля за лидерство в дигиталните иновации, това е най-слабата сфера с общ резултат на ниво ЕС от 4.8. Нито една от петте големите европейски държави - Германия, Франция, Италия, Испания и Полша, не достига до третата водеща позиция в общия си резултат.

По отношение на дигитализацията се вижда и разделение Север-Юг.

Миграцията - през национална призма

Държавите членки продължават да гледат на миграцията през национална призма и нито една не допринася значително за суверенитета на съюза в тази сфера. Швеция - държава с най-много бежанци на глава от населението, оглавява списъка с резултат от 6.3, следвана от Германия и Малта.

С изключение на Германия, големите пет не успяват да укрепят европейския суверенитет в областта на миграцията. Класирането на Франция на 19-о място отразява доминиращата роля на крайнодесните в националния дебат по темата. Полша е на последно място. Това не е учудващо предвид действията на правителството по време на предишните кризи и скептицизма по отношение намигранти извън Европа въпреки усилията на страната в настоящата криза с украинските бежанци.

Индексът на ЕСВП показва, че повечето страни от ЕС са отговорни за общия посредствен резултат в тази област. Което означава, че има реална нужда от по-голямо сътрудничество и колективни европейски отговори.

Яна Пулиерин, ръководител на изследването и главен изследователв ЕСВП:

"Събитията от последните години - влошаването на отношенията между Китай и САЩ, пандемията и руската инвазия в Украйна, показаха ясно, че Европа трябва да изгради и отстоява суверенитета си. Това не означава, че Европа трябва да гледа само в себе си или да се оттегли от световната сцена. По-скоро става дума за повишаване на капацитета за управление на сложни взаимозависимости, като тази ЕС-27 да разчитат на САЩ за своята сигурност или отношенията на отделните държави членки с Русия. Това ще позволи на ЕС да преодолее ключови глобални предизвикателства и ще му даде възможност да оформя произтичащия световен ред."