Политика

Има такъв сценарий: референдум за президентска република

Идеята за концентриране на властта в ръцете на държавния глава е възможно да влезе в политическия дневен ред

ИТН ще комбинират предизборната кампания със събиране на подписи за референдум

Полина Паунова

ИТН ще комбинират предизборната кампания със събиране на подписи за референдум © Георги Кожухаров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Когато в ефира на "Дарик радио" президентът Румен Радев чу въпроса какво загуби България за толкова дълго служебно управление, без парламент, той реагира светкавично: "А защо не се запитаме какво спечели?" След това констатира, че "доверието на българското общество към парламентарната република ерозира", като хората с всеки избор се отдръпват все повече от избирателните урни.

Два дни по-късно "Има такъв народ" внесе уведомление в Народното събрание, че започва да събира подписи за референдум за промяна на формата на държавно управление от парламентарна на президентска република. Подобна стъпка срещу политическото устройство на държавата не е правена след приемането на конституцията преди повече от 30 години.

Намерението си за допитване на тема "президентска или полупрезидентска република" Слави Трифонов обяви през лятото на миналата година. Идеята му първоначално беше възприета като опит да заглуши скандала около свалянето на кабинета "Петков", което ИТН организира заедно с ГЕРБ и ДПС.

Първоначално никой не приемаше заявката на Трифонов сериозно. А Радев и близки до него публични фигури я определиха като "вредна" и "безотговорна". Половин година по-късно и на прага на поредните предсрочни избори за парламент идеята за концентриране на властта в ръцете на държавния глава е възможно да влезе в политическия дневен ред на държавата, ако бъде обявено, че нужните подписи за провеждането на референдума са събрани.

Междувременно подозренията, че между ИТН и президента има стиковка, се засилиха и след като представители на партията на Трифонов получиха от служебното правителство на Гълъб Доневважни постове в значими ресори като външни работи, финанси и енергетика (повече на стр. 14).

Сметките на ИТН

ИТН внесе уведомлението си за референдума в парламента малко преди той да бъде разпуснат. Това на практика означава, че събирането на подписите за провеждането му ще съвпадне с предстоящата предизборна кампания. (С този тайминг започна и подписката за друг референдум - срещу присъединяването към еврото, инициирана от проруската партия "Възраждане" на Костадин Костадинов.)

С акцията за президентска република партията на Слави Трифонов ще се опита да се върне в играта за властта, след като на предишните избори остана извън парламента. През това време Румен Радев ще продължава да управлява държавата с четвъртото си служебно правителство в рамките на две години, чиито решения не подлежат на парламентарен контрол.

На този етап не е ясно с какъв ефект ще приключи поредната заигравка на Трифонов със "суверена". Дори при успех на референдума за промяна на политическото устройство трябва да си представим избори за Велико народно събрание, с което партиите да се откажат от дадената им в сегашната конституция първостепенна роля. От друга страна, движенията в посока на президентско управление могат да се харесат с опцията за концентрация на власт. След 2027 г., когато изтича вторият му мандат, такава промяна може да удължи политическата кариера на Радев, но далеч не е сигурно, че именно той ще се възползва от нея.

Между "политическа катастрофа" и "решение на хората"

Въпреки че Румен Радев е определян от политическите анализатори като "човек, който по-скоро би спазвал реда, а не който ще създава нов ред" (Първан Симеонов, "Галъп"), има и признаци, че идеята за (полу)президентска република вече не му изглежда толкова вредна и безотговорна.

Ако в края на миналата година свързани с президентството фигури я наричаха "опасен и вреден разговор, който може да доведе до политическа катастрофа" (Антон Кутев, говорител на служебния кабинет "Донев", а преди това съветник на Радев), няколко месеца по-късно подобни оценки се спестяват. Те са заменени от публични твърдения, че "президентската република ще приближи властта до хората" (Слави Василев, политолог и бивш съветник на Радев), а вече и от конкретни инициативи като референдума на ИТН.

През октомври 2022 г. председателят на Стратегическия съвет към президента проф. Александър Малинов коментира, че "партиите са тези, които трябва да възстановят авторитета и доверието в парламентарната форма на управление, която имаме по конституция". В началото на тази година позицията му е по-нюансирана. "Най-голямата заплаха за устройството на България като парламентарна република са самите партии със своето състояние и неспособност да изпълняват функциите си", каза той пред бТВ. И продължи: "Сигурно е, че когато хората виждат недостатъците на партиите, си задават въпросите на какво се дължи и какви са възможните решения."

Смяната на формата на управление едва ли е сред възможните "решения" на политическата криза. Дори е сигурно, че ще задълбочи още повече проблемите на управлението на държавата. По линията на това, че ако всяка власт развращава, при концентрираната ще е още повече. И точно тук се крие вредността на идеята за смяната на политическото устройство. Защото след овладяването на независимите според основния закон институции такъв референдум може да циментира корумпираната система.