🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

На местните избори: Кой след Фандъкова

Обединението на ПП-ДБ и "Спаси София" за столицата е най-сериозната заявка за пробив в градските крепости на ГЕРБ.

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Докато погледите са отправени към парламента с очакване за правителство, партиите вече се стягат за кметската битка през есента.
  • Обединението на ПП-ДБ и "Спаси София" за столицата е най-сериозната заявка за пробив в градските крепости на ГЕРБ.
  • Резултатите от парламентарния вот през април дават шансове за промяна и в Пловдив

Шест месеца преди важните за всяка партия общински избори темата за бъдещето на местната власт изглежда потънала в политическата криза, чакаща разрешаването си и след петия вот за парламент през последните две години. Най-големите политически сили - ГЕРБ и коалицията на "Продължаваме промяната" и "Демократична България", договориха започването на работата на новото Народно събрание с избора на председател и обща законодателна програма. Сега основният интерес се фокусира във въпросите дали това взаимодействие може да се превърне в мнозинство, което да излъчи и правителство, или ще се върви към поредните предсрочни избори.

Редовните общински през октомври изглеждат в пряка връзка с разплитането на този възел. С по-стабилния залог за разпределянето на властта през следващите четири години те са фактор, с който партиите съобразяват и стратегиите си в парламента, включително и за сформиране на правителство. На фона на поредицата безплодни парламентарни вотове дори само спечелването на София от ПП-ДБ ще означава нова политическа ситуация. С обратния мотив ГЕРБ ще се борят да опазят позициите си не само в столицата, но и сегашния си монопол в местната власт в страната.

Трите сценария за есента

Ако животът и на този парламент е кратък, фокусът на партиите отново ще бъде отправен към предсрочни избори, така че местните да останат на заден план. Вторият вариант - с избори в началото на есента или вот 2 в 1, има и предимства, и недостатъци. Плюсовете са предимно за ПП-ДБ, защото двете формации нямат силно развити местни структури и сливането на национална и местна кампания изглежда по-изгодно за тях. "ПП и ДБ имат национален образ и ако има национални избори близо до или заедно с местните, те биха могли да използват тягата на този национален образ и да контрират това, че ГЕРБ е добре вкоренена по места", смята изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов. Но предупреждава, че това все пак е на теория: "На практика може да се окаже, че избори 2 в 1 мобилизират още повече партийните структури на ГЕРБ."

Другата опасност от съчетаването на парламентарни и местни избори е, че избирателите може да се объркат, защото в най-добрия случай ще трябва да гласуват с три различни бюлетини - за депутати, за кмет на общината и за общински съвет. Има обаче населени места, където ще трябва да гласуват още и за районни кметове или за кмет на населено място в рамките на дадена община. Без да броим възможността за присъединяване и на референдум към вот през тази година, всичко това заедно с въведените два начина на гласуване - с хартиени бюлетини и с машини, може да превърне изборите в миш-маш.

Третият сценарий - ако се сформира правителство с участието на ГЕРБ, би работил в полза на партията на Борисов. "Би било голяма победа за ГЕРБ, ако този парламент излъчи правителство и особено ако в тази сглобка са ПП и ДБ. Това тотално ще омаломощи алтернативите му, защото съвместното управление с ГЕРБ ще ги делегитимира. В края на краищата и при местните избори трябва да се използва шансът за промяна - още повече че на много места има желание за нея", казва социологът Живко Георгиев.

Какъв е залогът

Който и от тези сценарии обаче да се случи, залогът за предстоящите местни избори както за ГЕРБ, така и за ПП-ДБ е голям. Основното предизвикателство пред партията на Борисов е да запази хегемонията си в повечето областни градове, които владее от години. "ГЕРБ трудно ще съхрани устойчивостта си, ако загуби позиции в местната власт. И обратно - ПП и ДБ ще укрепят своите и ще увеличат електоралната си тежест, ако спечелят позиции в местната власт", добави Георгиев.

Макар че парламентарните избори не са гаранция за спечелването и на вота по места, резултатите показват, че в поне в двата най-големи областни центъра - София и Пловдив, крепостта на ГЕРБ в местната власт може да бъде превзета. Нещо повече - и Симеонов, и Георгиев смятат, че в двата града има реални шансове картината от последния вот за парламент в голяма степен да се повтори и на местния.

Реални шансове за смяна на властта в София

Най-сериозна изглежда заявката на коалицията ПП-ДБ за пробив в София, където двете формации получиха на парламентарния вот 71 хил. гласа повече от ГЕРБ. Загубата на гласове за партията в столицата беше видна още на изборите през 2019 г., когато Йорданка Фандъкова спечели балотажа срещу Мая Манолова с малко над 20 хил. гласа. А мнозинството на ГЕРБ в Столичния общински съвет (СОС) беше осигурено с помощта на ВМРО и "Атака". Тогава два ключови фактора донесоха победата на ГЕРБ в София, което позволи на партията на Борисов да властва в столицата още четири години. Единият беше, че част от избирателите на десницата не подкрепиха Манолова на втория тур заради биографията й на бивш функционер и депутат от БСП. Вторият фактор беше, че неправителствената организация "Спаси София", чийто кандидат за кмет тогава Борис Бонев спечели 47 хил. гласа, не се яви с листа за общински съветници, което позволи на ГЕРБ да запази пълния контрол над управлението на столицата. (Според изчисленията, ако "Спаси София" се беше явила със своя листа, можеше да има между 8 и 9 общински съветници.)

За тези избори изглежда, че се правят сериозни усилия тези грешки да бъдат избегнати. Първо, защото сравнително рано - още през есента на миналата година, ПП и ДБ започнаха да водят разговори със "Спаси София", която през януари се учреди и като партия, както и с гражданската организация "Екипът на София", чийто ръководител е арх. Любо Георгиев. И второ, намерението е тази широка коалиция да издигне за кмет непартиен кандидат. Сред сериозно обсъжданите номинации е на един от най-успешните представители на българската стартъп екосистема, бизнес ангел и ментор на стартиращи компании - Васил Терзиев, който е съосновател на софтуерната компания "Телерик" и на "Телерик академия".

"Всички страни работим заедно. Сформирали сме работни групи, през които мислим за транспорта, за околната среда, за детските градини, за структурата на общината, за образованието, за всички аспекти, с които трябва една община да се занимава. И това в момента го правим съвместно. Срещите са практически всеки ден, като стотици хора са въвлечени в процеса, не само лидерите. Много е важно да минем през този включващ процес, сходен с опита ни с "Визия за София" - да има участие на заинтересовани страни, било експерти, било то хора от кварталите. Ние в момента правим двете неща - експертна работа по сектори и провеждане на срещи по кварталите. На тях са поканени и вземат участие и представители на всички страни от обединението", обяснява хода на подготовката за изборите в столицата арх. Любо Георгиев, като уточнява, че идеята е да се изработи съвместна програма за управлението на София. (Повече за това как работи новото обединение и какъв е моделът четете в текста тук.)

Лидерът на "Спаси София" Борис Бонев пък казва, че за формацията му е важно "да има обединен опозиционен фронт, който да спечели необходимото доверие от гражданите", за да спре 18-годишното управление на ГЕРБ. "Само така ще можем да реализираме всички онези отдавна отлагани реформи. Това е и причината, поради която водим разговори с ПП и ДБ", посочва той.

По неофициална информация трите формации - ПП, ДБ и "Спаси София", обсъждат възможността за общи кандидати за кметове в 24-те столични района. Другото голямо предизвикателство пред тях е да спечелят мнозинство в 61-членния Столичен общински съвет. Още повече че сега в разпределението на местата по-сериозно могат да се намесят "Възраждане", които на 2 април спечелиха малко над 68 хил. гласа в трите многомандатни района в София, а със сигурност ГЕРБ ще се опитат ако не да повторят резултата си от предходния местен вот, то поне да вкарат приблизителен брой общински съветници.

Първан Симеонов и Живко Георгиев са категорични, че базата, от която влизат трите формации в местните избори, е добра и трябва да стане някакво чудо, за да не спечелят кметския вот в София. "Въпросът е да излъчат силна кандидатура и да направят силна кампания", казва Георгиев.

За ГЕРБ засега, изглежда, няма кой знае какви полезни ходове за лесно продължение на поредицата победи в столицата от 2005 г. досега. Още повече че който и да бъде издигнат за кмет, ще носи товара на управленските провали в трите мандата и половина на Йорданка Фандъкова, особено в последните два. Засега изглежда, че на терена загрява председателят на СОС Георги Георгиев, който се сочи като евентуален кандидат за кмет. Според депутати от ГЕРБ обаче той е само един от възможните варианти. По неофициална информация са тествани чрез сондажи освен неговата кандидатура и такава, която не е свързана с партията, но засега везните натежават в полза на партиен кандидат. Депутати от ГЕРБ обаче казват, че решението кой да бъде издигнат за столичен кмет ще бъде взето от Борисов в последния момент и след като станат ясни останалите претенденти.

Ще падне ли "крепостта" на ГЕРБ Пловдив

Според социолозите вторият по големина Пловдив е другото място, където ПП и ДБ имат реален шанс да спечелят кметското място. Двете формации спечелиха парламентарните избори в града с минимална преднина от 5 хил. гласа, но за евентуална победа на кметския вот има и други предпоставки в тяхна полза. Първо, подобно на София и този мандат на кмет на ГЕРБ - Здравко Димитров, се счита за провален. Нещо повече - той беше съпътстван от управленски и вътрешнопартийни скандали и в опит да спаси ситуацията лидерът Борисов дори поиска оставката на Димитров. Освен това дори и в най-силните си години ГЕРБ никога не са печелили лесно кметското място в Пловдив. През 2011 г. Иван Тотев например спечели балотажа срещу Славчо Атанасов с преднина само от 2338 гласа. Същата картина между двамата се повтори и на вота през 2015 г., когато Тотев спечели с едва 1416 гласа. До голяма степен пък кметската битка на Здравко Димитров с Атанасов преди четири години се реши от сгрешените екзитполове, които през целия ден на вота и дори малко след него даваха резултати, според които на балотажа отиваха Димитров и Каназирева, но впоследствие се оказа, че вместо нея на втори тур срещу кандидата на ГЕРБ ще се яви Атанасов.

Всичко това заедно с вътрешнопартийното разделение в структурата на ГЕРБ в Пловдив дава сериозни шансове на основната опозиция в лицето на ПП-ДБ да спечелят кметското място в града, ако успеят да се обединят около добра кандидатура. От ръководството на коалицията казват, че за разлика от София, за Пловдив все още не са обсъждани конкретни имена.

Като почти сигурна кандидатура за кмет към момента се сочи тази на Манол Пейков, настоящ депутат от ПП-ДБ, който придоби широка популярност в национален мащаб с кампаниите си за събиране на дарения за купуване на генератори за Украйна, а после и за хуманитарна помощ за пострадалите от земетресението в Турция. Издателят и собственик на пловдивското "Жанет 45" беше депутат в 45-ото и 46-ото Народно събрание от ДБ. Явяването му на последните парламентарни избори на 2 април беше с ясни послания - че независимо дали ще стане депутат, истинската битка за него ще е на кметския вот през есента. Включването му в депутатските листи беше своеобразен тест и спечелването на над 4764 преференции го изстреляха от седмото място на второ. Пред "Капитал" депутатът от ПП от района Росен Костурков уточни, че яснота по кандидатурата за Пловдив ще има в края на май. "Ще бъдат обсъдени различни варианти - кандидат, издигнат от граждански комитет, който да бъде подкрепен от ПП и ДБ, както и политическа фигура от някоя от двете формации", каза той.

На кого ще заложи ГЕРБ

На този етап няма яснота за евентуалния кандидат на ГЕРБ за пловдивски кмет. В последните месеци за такъв беше сочен основно настоящият кмет на район "Тракия" Костадин Димитров, който три мандата вече управлява своя район и се сочи за близък до лидера на местната партийна структура на ГЕРБ и бивш кмет на града Иван Тотев. Тези предложения обаче се основават на публична похвала от страна на Борисов по време на едно от посещенията му в Пловдив.

Не е ясно и дали бившата депутатка от ГЕРБ и бивш областен управител на Пловдив по време на третия мандат на Борисов Дани Каназирева ще влезе в кметската надпревара. Тя се кандидатира неизменно за кмет от 2011 г. от формацията си "Съюз за Пловдив" и в няколко поредни вота заема третото място. "Знам, че има очаквания да бъда кандидат за кмет, но все още не съм взела решение", заяви тя пред "Капитал", но потвърди, че "Съюз за Пловдив" ще се включи в местни избори. Формацията й в момента има 4-ма съветници в Пловдивския общински съвет.

Живко Георгиев смята, че евентуалното спечелване на двата основни града - София и Пловдив, от ПП-ДБ ще има безспорно важно символно значение. ( За ситуацията в третата по големина Варна - тук)

"Ако обаче обединението иска да се пребори с ГЕРБ на терена на местната власт и да спре електорално ГЕРБ, ще трябва да се пребори за кметските места в максимален брой по-малки общини, където партията на Борисов се е вкоренила и черпи електорален ресурс." Колегата му Първан Симеонов обаче смята, че евентуална победа на ПП-ДБ в София и Пловдив ще е още едно стъпало надолу за партията на Борисов. "Това вече ще е и нова политическа ситуация. Защото сега не е. Сега е същата политическа ситуация като от 2020 г. насам", смята той.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    cassius avatar :-|
    cassius
    • - 3
    • + 10

    Бонев е най-добрият вариант за ПП-ДБ, понеже е избираемо име, което се познава от потенциалният му електорат. Освен всичко останало, има много опит в СОС, познава хората и проблемите и има какво да доказва - че не е само на думи.

    Върти се името на Васил Терзиев, бивш съ-основател на Телерик (не сам , с още 3-ма човека), което ще е голям автогол за ПП. Да се абстрахираме от абсурдната ситуация с не един, ами 3-ма преки роднини в ДС (че и двама генерала, рекордьор) - това което се знае в ИТ бранша за него е приключването на Телерик с 300 уволнени и изпиране на парите в Кипър да не се плати нещо случайно тука. Извествен е с прякорът "Маслото".

    Много съмнителен и е капацитетът му като водещ на ИТ фирма, не мисля, че специално в тази фирма за developer tools точно той е бил водещият, други хора са (СТО-то и другото СЕО). Ще е голям автогол, типаж комсомолски секретар, който се намества зад нещо работещо и плямпа само по конференции и интервюта.

    Нередност?
  • 2
    isidro avatar :-|
    isidro
    • - 2
    • + 2

    До коментар [#1] от "cassius":

    Големият проблем е, че Бонев не е вариант на ПП-ДБ и в средносрочен план изобщо не се знае с какво мнозинство ще предопочете/ще му се наложи да работи. А че реално нямат избираем кандидат и полезен ход освен да го подкрепят, е ясно...

    Нередност?
  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 4
    • + 7

    За хора, които могат да четат между редовете, от кампанията в този брой на газетата стават много видими няколко неща:

    1. Продължава да се набива в главите на по-податливия електорат, че съществува някакво "реформаторско" жълтопаветно градско мнозинство. Докато в същото време новите реформатори изготвят обща законодателна програма с "мафията", чиято единствена алтернатива казват, че са.
    Тия, дето помнят повече от 3 минути, знаем, че не много отдавна имаше един блок със същия етикет - реформаторски, който беше обидно слугински на баце. И в резултат на ибрикчийството му се разпадна и оттече в канализацията. Та оттам "реформаторски" се възприема като мръсна дума и като символ на неподплатена с нищо властомания;

    2. Изобщо не е сигурно, че колаборацията ПП/ДБ ще оцелее до местните избори. Видимо от кампанията в газетата,надеждата за правителство в 49-тото НС е обречена и ПП, които нямат структури и пр. елементи от партийното строителство, а само фенове, като кукувиците ще се опитат за местните избори да снесат яйцето си в чуждо (ДБ) гнездо и жълтопаветниците да им го измътят. Щом припознават кукувиците за свои...;

    3. Нито ПП, нито ДБ имат различимо име за кмет на София. Името на архитекта, последния кандидат на ДБ, хващам бас, че не го помнят и ДС генералът, и счетоводителят и самият Христос. А жълтопаветният електорат гава тосе гърчеше между Мая Червената и Данчето от мафията.

    4. Седеммесечното убийствено управление на Четворната ламя м.г. смятам, че е достатъчно ясен сигнал какво чака София при евентуално управление на т.нар. "реформатори", които усвоиха на мурафетите на "мафията" в движение и светкавично надминаха и учителя си.

    И ако кривите жълти павета са символ на келявото управление на Герб, продаването им чрез (руски) посредници и замяната с прост черен асфалт ще е етикет на евентуалното "реформаторско" управление.

    Викам да не рискуваме с "реформатори", които все ги влече към "мафията", а?...

    Нередност?
Нов коментар