Младите говорят: въпроси и отговори

Лора, 23: Да поддържам добро физическо здраве. Бих искала да предизвиквам повече себе си и да излизам от зоната си на комфорт, да развивам нови умения. Друга важна цел е да създам семейство, живеещо в мир и хармония.

Виктория, 24: Финансова стабилност.

Иван, 26: Трупането на вълнуващи истории, смелостта да изграждаш и бъдеш себе си, да видиш какво има зад ъгъла, да обичаш, но и да поемаш удари, защото такъв е редът на нещата. Опитвам се да обикна света такъв, какъвто е - многопластов. Постигането на здраво семейство, успешна кариера и други цели ще са следствие на тези мои виждания.

На кои личности се възхищавате и бихте искали да подражавате?

Йоана, 21: Артисти, хора, които не са ограничени и не се опитват да налагат конкретно мнение или начин на живот, а дават съвети и показват техните разбирания.

Тодор, 19: Не се възхищавам на конкретни личности, а на честните, искрени хора и тези, които изказват мнение независимо от ситуацията.

Тео, 16: На баща ми. Харесвам и актьора Робърт Дауни-джуниър, който е имал зависимост от наркотици, но е участвал във филм, в който играе такъв човек, и така е успял да го преодолее. Възхищавам му се как се е справил. Възхищавам се на млади хора, които успяват.

Лора, 23: На хора, които приветстват промяната и я виждат като възможност да научат повече за света и да израстват ментално. На личности, лоялни към ценностите и хората около себе си, на хора, които поемат отговорност.

Иван, 26: На най-различни - алпинисти, писатели, учители, лекари, революционери, физици, музиканти и пр. Възхищавам се на пламенността, идеалите и поетичността на Ботев, на разбирането за човека и културата на Тодор Колев, на личната борбеност на Стилиян Петров, на всеотдайността на родителите ми и на спонтанността у приятелите ми

Интересувате ли се от политика и гласувахте ли на последните избори?

Йоана, 21: Това е тема, по която съм необразована. Гласувам според това кое е най-добре за семейството и което кажат нашите. Не си представям да бъда част от политиката.

Албена, 24: Изобщо. Никога не съм гласувала. Най-много за политика се говори, когато съм при баба ми и дядо ми. От тях знам кой за кого гласува.

Тео, 16: Не, нищо не разбирам. Мама и тати гледат новини, но нямам представа какво става. Някой се беше върнал от Дубай, но дори не знам кой е той.

Лора, 23: Да, интересувам се от политика и гласувах, защото политиката оказва влияние върху личния ти живот където и да си по света.

Тодор, 19: Гласувах, но не съм запален по политика, не се интересувам кой знае колко. Семейството и приятелите ми са моите източници на информация относно политиката и с радост слушам мнението им по въпроса.

Иван, 26: Да и смятам, че ни засяга пряко. Макар и също да разбирам защо може да бъде отчайваща на моменти. Гласувам.

Какво не ви харесва в държавата и бихте искали да се промени?

Йоана, 21: Много неща. Като започна от архитектурата. Когато се разхождаш по улиците, е грозно и занемарено. Нашите сгради са стари и се поправя счупеното, вместо да се замени с ново. Има много необитаеми сгради, които просто си стоят. Хората са толкова затворени. Те не са с интернационално мислене, новите неща ги приемат като заплаха, отколкото като възможност за развитие. Тук много съдят по външния вид - ако видят някого с татуировки и пиърсинги, смятат, че е като отворена книга за тях, но не е така. Това важи за предишните поколения.

Албена, 24: Това, че изобщо няма ред в държавата. В момента най-нашумяла е историята за нарязаното момиче. Какъв ред имаше? Момчето го освободиха и чак когато случаят нашумя в социалните мрежи, решиха да го приберат и да започне разследване. Сума ти пияни и дрогирани зад волана, престъпната дейност е засилена. Никой не следи в държавата какво се случва, как се чувстват хората с ниски финансови възможности. Да започнат да оправят улиците, да бъде по-чист градът, защото някои места са като сметища.

Лора, 23: Не ми харесват образователната система, некомпетентността и непрофесионализмът в институциите, липсата на право за избор, корупцията и тесногръдието на сънародниците ми.

Тодор, 19: Много неща има, които не са наред, но няма държава, която да е перфектна. Може би най-важното е да се промени манталитетът на българина.

Виктория, 24: Реактивната политика и неравномерното развитие на районните в страната. Би било супер политиката да е проактивна, дори да има резултати след 20 години. Повече програми, свързани с превенция и инвестиция в различните районни в страната.

Иван, 26: Най-много това, че се злоупотребява с фалшиви заявки за реформи и престорена солидарност към народа - клишета от познати и непознати лица, най-често евтин и грозен популизъм. От десетилетия виждаме масова корупция, некадърност, ретроградност. Бих искал България да бъде държава, в която гражданите живеят с високо вдигната глава и виждат перспектива за своите семейства. Бих искал моделите за подражание да са харизматични, начетени и смирени, а не противни, безсъдържателни и натрапчиви. Качествено и достъпно образование, здравеопазване, дигитализиране на икономиката, стабилни финанси, положителен естествен прираст и т.н.

Какви са основните разлики между вас и по-големите от вас или родителите ви?

Йоана, 21: Моето поколение разбира повече, но е ограничено от възрастните, с които израства и не може да представи себе си както им се иска. Разликата между нашето поколение и родителите ни е по-голяма, отколкото ще бъде разликата между нас и нашите деца. Мисля, че ние ще ги разбираме много по-добре и ще ги възпитаваме по-различно. Родителите ми със сигурност искат да имам деца, да си изградя семейство, да стана домакиня и това да се случи до конкретна възраст - преди 30. Аз мисля, че човек трябва да го направи, когато е готов. И не е задължително да се случи. Даже е по-добре, ако не се чувстваш готов, да не го правиш.

Албена, 24: От поколението на родителите ми има хора, които са застинали в Бай-Тошовото време, само за това говорят, нямат желание да еволюират заедно с нас и с новите неща, които се случват.

Тео, 16: Израснали сме в различно време. Аз имам хубаво детство, защото мама и тати не ми позволиха да си купя компютър и изкарах детството си навън. Виждам как родителите ми, когато излязат с приятелите си, не си гледат в телефоните. А аз, когато съм с моите приятели, случвало ми се е всички да са на телефоните си. Ние сме по-зависими, отколкото родителите ни.

Тодор, 19: Моето поколение е по-заинтересовано и по-склонно да се учи и да открива нови неща. Но от друга страна е много изнежено в сравнение с предишното.

Виктория, 24: По-големият интерес към социално значими теми като sweatshops (работни места с лоши условия на труд и неспазване на човешките права - бел. ред.), климатични промени и т.н. По-голяма критичност спрямо информационните източници. Възприятието, че държавата не е отделна единица, която няма нищо общо с мен.

Иван, 26: Технологиите са голям фактор. От една страна, това, че младите сме по-вещи с тях, ни помага да се адаптираме към нови среди и тенденции, но от друга, прекомерното време на телефона и компютрите стеснява границите ни на търпение. Превъзхождаме по-възрастните от нас по динамика, космополитност и колоритност. Що се отнася до политика, определено младите сме по-възприемчиви към нови идеи, но сме и по-наивни и податливи на манипулация. У по-възрастните виждам повече скепсис и критично мислене.

Интервютата взеха Сирма Пенкова, Славчо Кузмов и Наталия Бекярова