ГЕРБ опитва да наложи Диана Ковачева като съдия в ЕСПЧ

Нарочна комисия в България, председателствана от преподавателя по наказателно право в Софийския университет проф. Пламен Панайотов, подбра кандидати за поста. Впоследствие комитетът за оценка на кандидатите в ПАСЕ ги изслуша и класира в края на миналата седмица. На първо място е излъчена съдията от Софийския градски съд (СГС) Галя Вълкова. Тя е получила най-широка подкрепа от професионалната общност. Освен над 20-годишен опит в съдебната система Вълкова е била и командирован съдия в Регистъра на ЕСПЧ. Веднага след нея са класирани омбудсманът Диана Ковачева, както и бившият шеф на Националния институт по правосъдието Драгомир Йорданов.

Кампанията на ГЕРБ

Докато течеше процедурата в комисията, за нея се знаеше малко. Единственото известно беше, че първият конкурс се е провалил. В петък стана ясно, че новата процедура е излъчила трима от желаещите, с преднината на Вълкова. От ГЕРБ обаче искат да наложат обвързаната с тях Диана Ковачева.

По информация на "Капитал" от седмици по линия на политическите семейства в европарламента, които са представени в ПАСЕ, тече кампания, организирана от хората на Борисов. Целта е, въпреки че остана втора, на сесията на ПАСЕ да бъде избрана Ковачева. Първоначално неофициално от ГЕРБ твърдяха, че в управляващата сглобка има консенсус и всички нейни представители в българската делегация в ПАСЕ (в това число и ДПС) ще работят в подкрепа на Ковачева. Впоследствие от ГЕРБ започнаха да твърдят, че всеки ще гласува "по съвест".

"Аз ще си подкрепя г-жа Диана Ковачева, колегите са свободни да гласуват както искат", каза председателят на българската делегация в ПАСЕ Георг Георгиев (ГЕРБ). ДПС очаквано ще я подкрепят. БСП се оказа с "политическо решение" също в тази посока. Депутатът от левицата Иван Иванов, който също е в българската делегация, обясни, че "темата е коментирана на централно ниво" и депутатите ще подкрепят Диана Ковачева.

Засега изглежда, че единствено представителите на ПП-ДБ ще се съобразят с решението на комисията по избора, която излъчи на първо място съдия Галя Вълкова. Пред "Капитал" Надежда Йорданова каза, че ще даде гласа си за нея.

От партията на Борисов неофициално казват, че ще направят всичко възможно, за да осигурят максимално широка подкрепа на Ковачева. А за това, че е партийно обвързана и че никога не е била съдия - че "изборът на съдия в ЕСПЧ е геополитически, а не професионален. Според критериите, на които трябва да отговаря съдия в ЕСПЧ обаче, това категорично не е така.

Критериите

Пред "Капитал" действащият български съдия в Страсбург Йонко Грозев очерта трите критерия, на които трябва да отговарят номинациите. "Нужни са професионални качества, международен опит и политическа независимост", каза той.

По думите му професионалните качества имат два елемента: опит в правораздаването, защото "ЕСПЧ е огромна машина, която гледа хиляди дела и опитът в правораздаване е изключително важен". Вторият елемент е познаване на международно право в областта на правата на човека. Наред с това, посочи той, международният опит е важен, защото, когато един човек е бил ограничен само в националната си система няма да успее да правораздава ефективно за 46 други страни.

Следващият съществен критерий е политическата независимост, добави Грозев. По думите му това, което е ясно, е, че трябва да се избяга от модела, в който националният съдия представлява националните интереси. "Ако националният съдия, излъчен в ЕСПЧ, защитава националните интереси, ще се обезсмисли институцията. Няма как всеки да представлява държавните си интереси и да се правораздава едновременно с това в полза на гражданите", каза Грозев.

Той даде пример с това, че "не е възможно съдията в ЕСПЧ да изпълнява функцията си и да съди държавата, срещу която гражданите имат претенции, ако има политическа лоялност към въпросната държава. Лоялността ще предопредели позициите на съда, който трябва да бъде независим".

Професионалният отпечатък на фаворитката на ГЕРБ

България е сред страните, срещу които са заведени много дела в Страсбург. По-задълбочено вглеждане в професионалната биография на Диана Ковачева показва липсата на опит в съдебна зала като съдия или адвокат, както и неразривната ѝ връзка с ГЕРБ, които в момента опитват да я наложат политически през представителите на политическите семейства в ПАСЕ.

Кариерата ѝ започва с кратък престой в БАН и Министерството на правосъдието. През 2002 г. Ковачева става изпълнителен директор на българския клон на международната неправителствена организация "Прозрачност без граници". През 2010 г. защитава докторат за юрисдикция на Международния наказателен съд в Хага, а след това преподава в УНСС, където става професор по международно право и международни отношения.

През 2011 г. бе назначена за министър на правосъдието в първото правителство на Бойко Борисов, където довърши мандата на избраната за вицепрезидент Маргарита Попова. Пет години по-късно бе избрана за заместник-омбудсман, а през 2020 г. и за национален омбудсман, с издигнатата й от ГЕРБ кандидатура.

Като правосъден министър в кабинета "Борисов 1" Ковачева не взе отношение към действията на премиера и дясната му ръка и вътрешен министър Цветан Цветанов, които открито искаха да се месят в работата на съда. Нещо повече: след като беше избрана на поста, тя заяви пред журналисти, че не вижда никакви проблеми, свързани със съдебната система.

По-това време в България беше създаден Специализираният наказателен съд, който правозащитниците в страната критикуваха като орган за политически поръчки. Вдъхновен от вътрешния министър Цветанов, спецсъдът години наред (до закриването му) се занимаваше с политически дела, които в крайна сметка приключваха безславно и се ползваха само за дискредитиране на опонентите на ГЕРБ и ДПС.

През януари 2012 г., придружавайки Борисов и Цветанов на откриването на спецсъда, Ковачева обясни, че със структурата се дава "силно начало на абсолютно безкомпромисна битка с организираната престъпност".

Диана Ковачева, заедно с Бойко Борисов, на посещение в сградата на Спецсъда Фотограф : Юлия Лазарова

В качеството си на председателстваща Висшия съдебен съвет (ВСС) като министър Диана Ковачева свика извънредно заседание на кадровия орган на съдебната власт през 2012 г., на което беше взето решение за уволнението на съдия Мирослава Тодорова по явна поръчка на Цветан Цветанов.

Мотивът тогава уж беше, че Ковачева е загрижена за забавените дела на Тодорова и като цяло в системата. Използвайки правомощията си във ВСС, министърката помогна за подмяна на темата на дебата - изцяло елиминира въпроса за политическото влияние на Цветан Цветанов и правителството върху съдиите, в това число по конкретни дела. Изключена от разговора беше и темата с необходимостта да се предприемат действия за справяне с проблема с неравномерната натовареност на съдиите в София.

Впоследствие ЕСПЧ (където сега ГЕРБ опитва да настани Ковачева) заключи по този казус, че последователността от събития сочи, че действията на властите в страната "са мотивирани главно от желанието Тодорова да бъде наказана, а не от законната загриженост за отстраняване на прекомерните забавяния в съдебните производства".

Ковачева председателстваше и заседанието на ВСС, на което Сотир Цацаров беше избран за главен прокурор. Тогава с поредица маневри тя успя да допринесе за избора, като наложи гласуването да приключи само с вота за първия кандидат - наложеният от Борисов и Цветанов пловдивски съдия Цацаров.

"Капитал" се свърза с юристката и правозащитник София Разбойникова - адвокат и председател на управителния съвет на фондацията "Български адвокати за правата на човека". По нейните думи CV-то на Ковачева изглежда достойно за уважение: министър, в това качество председател на ВСС, заместник-омбудсман, а сега действащ омбудсман, който по дефиниция работи в посока правата на човека.

"Но действията ѝ, които са известни на българската общественост, доказват, че този кандидат е възможно да не отстоява докрай функциите, изисквани за съдия в Страсбург", каза Разбойникова, според която дейността на Ковачева във всичките ѝ функции до момента показва, че често е била и представител на политически интереси. "За разлика от това съдия Галя Вълкова е с кариера единствено и само в съдебната система. С актовете си и изказванията си тя доказва, че има качествата на юрист, познаващ материята и прилагащ безпристрастно правото. Което се изисква от всеки съдия и съдията в Страсбърг като най-висшата институция, прилагаща нормите на европейската конвенция за защита на правата на човека", коментира Разбойникова

Гласуването в ПАСЕ ще бъде във вторник между 14.30 и 18.00 часа. Представителството на ЕНП ( в която членува ГЕРБ) е 130 души, 86 имат АЛДЕ, 140 са в групата на Социалистите, демократите и зелените, Европейските консерватори са 105, групата на Обединените европейски леви - 32. Точно 53 народни представители от различни държави не принадлежат към никое политическо семейство. Сред тях са представителите на ПП-ДБ в ПАСЕ.