Право

Десислава Атанасова за конституционен съдия, или как се маргинализира институция

Партийното острие на ГЕРБ не покрива професионалните изисквания за член на КС, а кандидатурата ѝ, подкрепена от лидерите на управляващата коалиция, е лош знак за назначенията в институциите

Мирела Веселинова

Десислава Атанасова © ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко

Номинацията на председателката на парламентарната група на ГЕРБ за конституционен съдия предизвика възмущение в правните среди и не само там
Атанасова не отваря нито на професионалните критерии за този пост, нито на изискванията за независимост и партийна необвързаност
Нейният избор ще удари по авторитета на Конституционния съд

Позор, падение, цинизъм, нечуван срам, катастрофа: в социалните мрежи и в правните форуми валят еднозначни определения за номинацията на лидерката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова за конституционен съдия. Настроенията са апокалиптични, появиха се призиви за протести.

Трима кандидати за конституционни съдии с орязан мандат, двама са с реален шанс

"Номинацията на Десислава Атанасова е вреден за обществото компромис", заяви в интервю пред "Сега" и бившият вътрешен министър Бойко Рашков, сега депутат от ПП.

"Не сквернете КС - само той ни остана! Номинацията на г-жа Атанасова за съдия в КС е същото като номинацията на Пеевски за шеф на ДАНС. Ама тогава всички бяха на улицата и ясно казаха - не така", написа във Фейсбук профила си известната столична адвокатка Валя Гигова.

В Конституционния съд Десислава Атанасов ще е като функционално неграмотен ученик - както винаги цветисто се изказа лидерката на "Левицата!" Татяна Дончева.

Други даже призовават президента и сегашния председател на Конституционния съд (КС) "да разиграят сценката", която навремето организираха президентът Росен Плевнелиев и тогавашният председател на КС проф. Евгени Танчев, и да не допуснат Атанасова да положи клетва, за да не може да встъпи като конституционен съдия - както навремето бе осуетено встъпването на Венета Марковска. За такъв ход впрочем намекна и секретарят на президента Димитър Стоянов в събота.

Десислава Атанасова покрива формалните изисквания за конституционен съдия - има 15-годишен юридически стаж (почти изцяло придобит в парламента). (Пълен набор на документите и етапите по процедурата за избор на конституционни съдии можете да видите на сайта на парламента тук.)

Конституцията обаче поставя изискване и за високи професионални и нравствени качества, а Атанасова реално не е упражнявала юридическа професия, няма академични постижения, нито научни публикации. Обективно тя е много далеч от критериите за изявен професионалист и престоят в парламента не може да компенсира това. Но пък номинацията ѝ сама по себе си не е феномен - в КС са попадали и други такива кандидатури на ГЕРБ. Само, че тук се добавят два други много важни детайла:

Първо, Атанасова от много вече години е "тежката артилерия" и "първо политическо острие на ГЕРБ" и надали някой вярва, че ще се отърси от партийно влияние ей така, с щракване на пръсти;
И второ, номинацията говори за продължаващо маргинализиране на КС в деликатен и решаващ за държавата момент, в който уж се правят реформи за утвърждаването на върховенството на правото.

При това номинацията ѝ става с подкрепа от ПП-ДБ, които изведоха реформата като една от основните причини на своето съществуване и за това на "сглобката".

Кадрите на ГЕРБ

Откакто през 2009 г. ГЕРБ пое властта, безброй са примерите на хора, които са избрани/назначени на висока държавна позиция, без да отговарят и на минималните стандарти за нея. От избора на трудно артикулиращия Филип Златанов за председател на злополучната Комисия за конфликт на интереси, историята с бившата председателка на Държавния фонд по земеделие Калина Илиева, назначена с фалшифицирана диплома за висше образование, без някой да заподозре за нейната скандална липса на квалификация, куриозното признание на Бойко Борисов през 2010 г., че срещнал бъдещия здравен министър Анна-Мария Борисова на кръстопът, поговорил с нея половин час и разбрал, че става да й повери здравната реформа, грандиозния провал на Румяна Желева на изслушването за еврокомисар, след като преди това бе външен министър на България и два пъти евродепутат, и т.н., и т.н.

Някак обществото претръпна за мисълта, че назначаването на държавни постове, дори по върховете на властта, няма нищо общо с професионалните качества на кандидата и неговия интегритет. Властта се схваща като феодално владение на тези, които държат управлението и имат правото да инсталират верни и лоялни хора на възлови позиции единствено по свое усмотрение. Ако случайно те притежават и нужната квалификация, това се счита за бонус.

ГЕРБ въведе този подход към властта и го закрепи последователно с цялата си кадрова политика. А Бойко Борисов го изведе като философия и емблема на управлението си.

"И магаре да бях сложил и него щяха да изберат", каза Борисов след избора на Плевнелиев за президент през 2011 г. "Когато правих избори с 90% рейтинг, магаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат", повтори Борисов и през 2019 г. в отговор на въпрос за заслугите на довчерашния му партиен заместник Цветан Цветанов в изборните успехи на ГЕРБ.

Номинацията на Десислава Атанасова за конституционен съдия обаче е нещо много по-сериозно.

Рискът от заиграването с КС

Конституционният съд е институция, която може да има фундаментално и дългосрочно влияние върху развитието на държавата дори с едно-единствено свое решение. Емблематичен пример за това е прословутото решение №3 на КС от 2003 г., продиктувано от конюнктурни съображения, за да се угоди на главния прокурор Никола Филчев. Това решение на практика блокира всяка възможност за радикална съдебна реформа, като обяви, че само Велико народно събрание може да прави и най-малките размествания във функциите и правомощията на конституционно закрепените институции. То и в момента се изтъква като аргумент срещу последните промени в конституцията, а далеч не е единственото конюнктурно решение на КС, прието под диктата на управляващите или на отделни кръгове.

А решенията на КС не подлежат на никакъв контрол - нито съдебен, нито институционален. Всички актове на регулаторните и контролните органи могат да бъдат оспорени в съда, а пък парламентът може да променя правилата за тяхната работа и правомощията им със закон, защото огромната част от тях не са уредени в конституцията. Над КС е само Великото народно събрание и... самият КС - той може да променя практиката си. Ако иска.

Единственият начин този орган да действа така, както е замислен, е в него да се вкарват юристи с висок професионален авторитет и доказан интегритет. Последните попълнения в КС (Соня Янкулова и проф. Янаки Стоилов) дадоха някаква надежда за нормализация и изведнъж се появява номинацията на една силно партийно обвързана кандидатка, чиято правна квалификация е, меко казано, спорна. И под тази спорна кандидатура са се подписали не само от ГЕРБ, тя е подписана от всички лидери на управляващата сглобка - Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Екатерина Захариева, Радомир Чолаков.

Спонтанното отвращение в правната общност

от номинирането на Атанасова има ясно обяснение. Конституционният съд е връх в кариерата на един юрист, по условие там може да влезе само човек с изключителни професионални постижения и принос към правната наука. При създаването на Конституционния съд през 1991 г. той беше определян като събор на "12-те мъдреци", които ще водят високо експертен дебат за принципите и смисъла на основния закон и на практика ще творят право. КС е натоварен да следи за съответствието на законите с конституцията и международните договори, а с това да гарантира правата и свободите на гражданите, конституционосъобразното функциониране на институциите, баланса на властите. Той се произнася за законосъобразността на изборите за парламент и президент, за конституционността на политическите партии, както и по обвинения срещу президента и вицепрезидента. КС е органът, който може да сваля имунитета и на конституционните съдии. А с последните промени в конституцията значението на КС се увеличава значително и той ще може вече да се произнася по питания на всеки съд в страната.

В този контекст е нонсенс да се твърди, че една силно обвързана с политическа партия личност като Атанасова ще е ценна с "дългия си политически опит", както предположи депутатът Божидар Божанов (ДБ) в един туит в опит да открие някакви приемливи аргументи за кандидатурата на Атанасова.

В КС са заседавали юристи като проф. Живко Сталев, емблематичен съдия като Румен Янков, бивш председател на ВКС, също бившият председател на ВКС проф. Лазар Груев, проф. Евгени Танчев, Александър Арабаджиев, сега съдия в Съда на ЕС, бивши върховни съдии с над 30-годишен стаж в системата и т.н. - хора с изключителен професионален авторитет и опит, изграден с достойна съдийска кариера, с академични постижения и гражданска позиция.

Такъв впрочем е и другият кандидат Борислав Белазелков, номиниран от ПП-ДБ с подкрепата на лидерите на коалицията - с над 35 години съдийски стаж, преподавател по граждански процес, активист, автор на десетки научни публикации по сериозни правни проблеми.

Десислава Атанасова в профил и анфас

Десислава Атанасова е завършила право през 2001 г. в УНСС и има общо четири години като практикуващ юрист - от 2005 г. до 2007 г. е била юрисконсулт на русенския психодиспансер, а след това - още две години като юрисконсулт на МБАЛ - Русе, като по същото време е и общински съветник в Русе. Практически тези четири години са целият ѝ трудов стаж, преди да стане депутат от ГЕРБ през юли 2009 г., когато е на 30 години. През 2011 г. е вписана като адвокат в Адвокатска колегия - Русе, но по това време тя е вече народен представител и за адвокатската ѝ кариера няма никакви данни. От 2009 г. тя неизменно е народен представител от ГЕРБ във всичките девет легислатури досега.

От март 2012 г. до март 2013 г. е министър на здравеопазването в първото правителство на Бойко Борисов, като смени на поста Стефан Константинов, който натрупа негативи от скандала с цените на лекарствата за онкоболни. При номинацията ѝ тогава Борисов я определи като "тежката артилерия на партията". Интересното е, че за разлика от Константинов, Атанасова се оказа харесвана в здравния сектор, където я определят като позитивна и диалогична. Съветвала се с широк кръг специалисти - лекари, юристи, от неправителствения сектор, намерила верния тон и успяла да потуши скандалите на предшественика си, коментират и сега хора от съсловието. Реформа не е направила, не е и започнала, но в крайна сметка тя бе начело на министерството само една година в края на мандата.

По това време в медиите излизат информации, че съпругът на министърката, бизнесменът Красимир Атанасов, е спечелил множество обществени поръчки за общо над 1.5 млн. лева за саниране и ремонти на болници, училища и др. През 2012 г. "Дума" прави преглед на годишните финансови отчети на дружеството му "Декра-строй" и констатира почти двойно увеличение на приходите на фирмата на Атанасов, след като съпругата му става депутат - от 433 хил. лв. през 2008 г. на 719 хил. лв. за 2009 г. През 2011 г. постъпленията вече надхвърлят милион. В парламентарната комисия по корупция и конфликт на интереси има внесени сигнали в тази връзка, предлага се изслушване на двамата съпрузи в комисията.

Няколко години по-късно Десислава Атанасова се развежда, като по-късно сама съобщава този факт в отговор на критики за конфликт на интереси заради спечелените обществените поръчки от мъжа ѝ. Междувременно вече бившият съпруг на Атанасова продължава да печели обществени поръчки при интересни условия - през миналата година "Капитал" написа за спорна договорка на фирмата му "Декра-строй" с кметицата на Лясковец за замяна на дълг срещу собственост, при която дружеството претендира за обезщетение с 288 дка земя на занижена пазарна оценка. Спогодбата се провалила след скандал между кмета и общинарите.

Два любопитни факта от парламентарната деятелност на Атанасова са спестени в нейната биография, приложена към номинацията й за конституционен съдия. Въпреки че там прилежно са посочени всичките й други участия в парламентарни комисии по време на различните легислатури, липсват данни за избора ѝ за председател на две знакови парламентарни комисии, обречени на фиаско.

През 2015 г. Атанасова оглави временната парламентарна комисия, която трябваше да проучи източването на КТБ и защо отговорните държавни органи и институции не са упражнили контрол. Очаквано това се оказа едно безплодно начинание.

През октомври 2020 г. 44-ото Народно събрание създаде временна комисия за разглеждане на одиозния проект за нова конституция, изготвен от ГЕРБ по поръка на Бойко Борисов - в опит да тушира протестите и да остане на власт. Тази комисия, която бе лишена от всякакъв смисъл, защото нито имаше обществена нагласа за свикване на ВНС за приемане на нова конституция, нито имаше мнозинство в парламента за такова нещо, също е оглавена от Десислава Атанасова. "ГЕРБ пусна "тежката си артилерия" Десислава Атанасова да защитава конституцията на Борисов", пише "Дневник" по този повод. Предвид сегашната ѝ номинация, изглежда очевидно защо този факт не е споменат в биографията й.

Всъщност, ако се вярва на слуховете в партийните и медийните среди, номинацията на Атанасова е продиктувана от притесненията на Борисов от нейното нарастващо влияние в ГЕРБ, както и за известни различия в стила за подход към некоалиционните партньори от ПП-ДБ, затова изпращането й в КС е начин да бъде отстранена, но и "наградена" за вярната служба с множеството привилегии, които дава КС (вижте в карето най-долу). Още един от парадоксите на българския политически живот.

В имотната си декларация за 2023 г. Атанасова е посочила, че е едноличен собственик на апартамент 132 кв.м в София с 1/4 идеална част от урегулиран поземлен имот с площ 350 кв.м, към който има и пристройка като приращение. Имотът е закупен през 2012 - 2014 г. за скромната сума 87 130 лв. Изчислено дори само спрямо квадратурата на апартамента, това прави 660 лв. на кв.м площ, което изглежда съмнително ниско за цените на имотите в София по това време. Отделно от това тя има вила в Рибарица, Етрополско, купена през 2020 г. за 50 534 лв., влогове в левове и в евро на обща стойност над 300 000 лв.

За всички, които поне малко са следили работата на КС през годините, е очевидно, че Атанасова не покрива професионалните изисквания за конституционен съдия. А нейната силна партийна обвързаност, фактът, че нейната политическа и обществена дейност се свежда единствено до нивото на "тежка артилерия" на ГЕРБ, са само негатив, от който тя няма да се освободи по магически път, като се "отпише" от редиците на ГЕРБ.

Опитите на клакьори да лансират тезата, че в КС трябвало да има и политици, защото този съд прилагал "висшето политическо право" (по думите на доц. д-р Борислав Цеков), трябва да бъдат оставени за коментар на конституционалистите. Да, Конституционният съд не е съд, но изискванията за независимост и деполитизация важат за него с пълна сила. Членовете му трябва да са доказали, че техните правни становища по никакъв начин не се влияят от политическите им пристрастия.

Не е прецедент, но говори за продължаваща поквара в кадруването

Не че не е имало и други съдии в КС, номинирани от ГЕРБ, които парадоксално са се разминавали с изискванията за този пост. Публична тайна е, че в КС са пребивавали и юристи, които не могат да си напишат решенията без решаващата помощ на колегите си. Но в сегашната ситуация това е едно продължаващо маргинализиране на КС в решаващ за държавата момент за утвърждаването на върховенството на правото и това става с участието на ПП-ДБ, които изведоха това като смисъл на своето съществуване.

Твърдението на Бойко Борисов, че "качествата на г-жа Атанасова надвишават далеч качествата на Янаки Стоилов като юрист", станаха повод за присмех, включително и от самия проф. Стоилов, който заяви, че "Борисов за пореден път развеселява публиката", като си позволява да оценява качества, които едва ли е в състояние да оцени. Янаки Стоилов наистина има дълга политическа биография като член на ръководството на БСП и депутат от тази партия, но освен че има сериозна академична кариера, той е и един от авторите на конституцията във ВНС. Той никога не е дал повод за упреци, че неговата партийна принадлежност влияе на мнението му като юрист - включително и като председател на парламентарната правна комисия и като зам.-председател на парламента.

Но това твърдение на Борисов е и диагноза за начина, по който оттук нататък ще се кадрува в управлението - с все по-агресивни опити да се омаловажава значението на компетентността и професионализма за сметка на партийните рокади. Защото проблемът не е Атанасова - личните амбиции на хората са си тяхна лична работа. Въпросът е за партийните политики и управлението на държавата.

Развод по взаимно съгласие и почетно пенсиониране с екстри

За края на политическата кариера на Десислава Атанасова през устройването й в КС в ГЕРБ има поне две обяснения. Едното е, че с високата си позиция начело на парламентарната група на ГЕРБ в продължение на няколкото кратки парламента след края на мандата на третото правителство на Борисов през 2021 г. тя е започнала да се еманципира от Борисов, доколкото това е възможно да се случи в лидерска партия като ГЕРБ. Факт е обаче, че от началото на този парламент и сформирането на мнозинство с ПП-ДБ и ДПС и особено напоследък реториката й започна много да прилича на тази на колегата й Делян Добрев, който се изявява като опозиция в рамките на партията. По време на срещата на кметовете и областните лидери на ГЕРБ след местните избори в началото на ноември, на която се обсъждаше бъдещето на партията в сглобката, тя се закани да има "разглобка", ако от ПП-ДБ не съгласуват с ГЕРБ законодателната програма, и дори заплаши с бойкот парламентарните заседания. Изявлението й влезе в колизия с думите на Борисов, който постави като единствено условие за продължаването на партньорството с ПП-ДБ приемането на предложенията на ГЕРБ по държавния бюджет.

Неофициално сред депутатите от доста време се говори, че Атанасова не е в добри отношения с вицепремиера Мария Габриел, която предстои да стане премиер при ротацията през март. Покрай номинацията на бившия европейски комисар за министър-председател Атанасова беше замесена в скандал от тогавашния главен прокурор Иван Гешев. След като Габриел заяви, че първото нещо, което ще направи, ако стане премиер, е да поиска оставката на Гешев, той обяви, че е говорил по телефона с "политик жена от ГЕРБ, която счита за приятел", а тя му отговорила: "Разбери ме, бях до нея (Габриел - бел. ред.), от нея го чух за пръв път." Няколко дни след това Атанасова призна, че тя е жената, на която се е обадил Гешев. Според депутати излизането наяве на този разговор е ядосало доста Борисов, който тогава застана зад искането на Габриел, а малко след това Гешев внесе в парламента искане за свалянето на депутатския му имунитет, придружено с документите по разследването за "Барселонагейт".

Освен това като председател на парламентарната група Атанасова успя да изгради добри отношения с ДПС. Тя беше основната връзка с тях в предишните кратки парламенти, когато Борисов не беше депутат, и много често можеше да бъде видяна да излиза от стаята на групата на ДПС, с които съгласуваше всички предстоящи решения на парламента.

Другото обяснение е, че Атанасова сама е пожелала да се оттегли от политиката заради противоречия с Борисов. Нейни колеги споделят, че тя от известно време е обмисляла да прекрати политическата си кариера и очевидно е преценила, че сега е удобният момент за това, като получи и компенсация за ранното си пенсиониране от политиката.

В този смисъл номинацията на Атанасова изглежда като развод по взаимно съгласие между нея и Борисов, придружен с награда "за вярност". През годините Борисов разчиташе на нея като противовес в политиката на партията в здравния сектор на Даниела Дариткова, която също като Атанасова оглавяваше здравната комисия и парламентарната група на ГЕРБ, но се считаше за близка до бившия втори в партията Цветан Цветанов. Атанасова е неизменно начело на парламентарната група на ГЕРБ в най-тежкия за партията период след протестите срещу управлението на ГЕРБ през лятото на 2020 г., когато тя беше в тотална изолация, а Борисов се отказваше от депутатското си място в парламента. По тези причини до голяма степен номинацията на Атанасова за конституционен съдия беше изненада и за повечето депутати от ГЕРБ.

Велина Господинова