Новата стратегия на властта за епидемията от COVID-19: никакви мерки

В събота здравният министър Ананиев обяви в интервю за радио "Дарик" пък, че в страната в момента нямало ситуация, която да налага да предложи удължаване на извънредната епидемична обстановка след 30 юни. Освен това според него сега здравната система била по-подготвена и можела да се справи с повишения брой болни.

Проблемът със стратегията на управляващите в България обаче (или по-скоро с липсата й) е, че тя носи обезпокоително голям и до известна степен излишен риск от взривно разпространение на заразата, което има потенциал да нокаутира както здравната система, така и икономикатa. Този риск може да бъде редуциран с повече контрол, повече меки мерки и с по-добра комуникация.

Мотивите на правителството

Според Борисов забраните и задълженията са имали тежко психологическо влияние върху хората и бизнеса. Той обяви, че очаква дълбока рецесия през есента и зимата заради коронавирусната криза.

"Рекорден е броят на излекуваните, много малко хора са в болница, имаме всички условия да се справим, ние щяхме да поболеем населението извън контрол, ако бяхме продължили с тези мерки", каза Борисов и попита журналистите дали искат днес правителството да излезе, да сложи КПП-та на София, да влезе в парламента и да иска извънредно положение и дали хората ще го понесат.

"Трябва да свикнем да живеем с това и като има болен, да го лекуваме", коментира Борисов.

Според здравния министър Кирил Ананиев в момента разпространението на коронавируса е по-скоро клъстерно от връщащи се от чужбина българи и той смята, че здравните власти имат сили да преодолеят разпространението на заразата. "Ако беше дифузно разпространението на тези 100 и повече бройки, можехме да помислим за мерки, но то е клъстерно и сме предприели всички мерки за ограничаването му", смята министърът.

Ананиев твърди също здравната система е готова да посрещне повече пациенти и за втора вълна през есента.

"Интензивните легла са заети не повече от 18%, а общо леглата за лечение на респираторни заболявания са заети 35%, като се има предвид, че сме готови двойно да увеличим при нужда сегашния капацитет", каза Ананиев.

Здравният министър допълни, че до есента болниците ще продължат да получават 85% от изработените пари в първите месеци на годината, независимо дали имат пациенти или не.

Какво се случва

Засилването на епидемията не е уникална ситуация за България - в много други части на света случаите растат с притеснителен темп. Световната здравна организация в събота предупреди, че пандемията навлиза в "нов и опасен етап". Не само че случаите растат с високи темпове в страни и региони, които бяха засегнати по-късно - като Латинска Америка, Индия, части на Африка, но тенденцията се обръща и в страни, които бяха застигнати от заразата на сравнително ранен етап - части от Азия, някои региони на Европа като Балканите, някои американски щати, които отново затягат мерки.

Това развитие - и у нас, и по света, е предизвикано основно от разхлабването на строгите противоепидемични мерки в последните седмици. Топлото време явно не спира вируса - не и в степен, на която се надяваха учените. А тъй като в България и на Балканите епидемията така и не доби масов характер, огромна част от населението е без имунитет към него.

Така развитието на епидемията зависи първо и основно от поведението на хората, а то - не само в България, е далече от дисциплинирано в масовия случай. И второ - от усилията на здравните власти за тестване и изолиране на случаите, но те могат да само да забавят донякъде, не и да спрат заразата.

Какви са рисковете

Развитието на ситуацията в България изглежда притеснява щаба. "Тенденциите са смущаващи - повече от осем дни имаме увеличение на положителните случаи, обясняваме го с големия процент положителни проби от т. нар. взривове, но взривовете станаха много", коментира пред БНР членът на кризисния щаб и директор на Института за заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев. Това ще има много негативни последици, предупреди той. Според него основната причина е, че хората не спазват дистанция и в дъждовното време се събират да празнуват на закрито. "Надценил съм самосъзнанието на сънародниците ни... На закрити обществени места препоръчвам маски. Използване на дезинфектанти. Избягване на събирания на големи групи на закрито...", каза той.

Щабът обаче изглежда в момента може само да препоръчва. Решенията за каквито и да е други мерки са политически, а премиерът, който в последните седмици е в центъра на няколко скандала, изглежда не желае да си навлече недоволство на хората и по тази линия.

Редом с това усилията са и да се спаси туристическия сезон, който е важен за икономиката на страната. Ръстът на инфекцията в комбинация с невзимане на мерки обаче вече има негативен ефект за туризма - първият чартър за този летен туристически сезон за Южното Черноморие бе отменен. Самолетът трябваше да пристигне в неделя в Бургас с туристи от Рига, но е бил отменен от латвийска страна заради големия брой новорегистрирани болни с коронавирус у нас. Впоследствие се разбра, че България е влязла и в черния списък на Латвия с рискови за посещение държави.

Така парадоксът с нищоправенето в българската ситуация е, че точно това, което Борисов иска да избегне - затворени бизнеси и изплашено население, е много по-вероятно да се случи, ако не се вземат никакви предпазни мерки.

Какво може да се направи

"Добрата" новина е, че на повечето места в България процесът все още предимно е клъстърен, т.е. избухват отделни огнища в определени квартали и населени места и за здравните власти е по-лесно проследяването на контакти и изолирането на огнищата. Лошата новина е обаче, че броят на огнищата вече е твърде голям, а с това рискът да бъдат пропуснати заразени и разпространението да добие дифузен характер силно нараства. Това, изглежда, се случва вече в София, а вероятно е и други големи градове да последват този модел, тъй като те са по-уязвими и по-анонимни.

Що се касае за твърдението, че вирусът се карал по-леко от преди - безспорни научни доказателства за спадналата вирулентност на коронавируса всъщност няма, а изводът се споделя само от наблюдения на здравни представители у нас. За това впечатление помага и че сега се правят много повече тестове - както на контактни лица, така и масово от работодатели на служителите им. Така на светло излизат и повече леки и безсимптомни случаи. Факт е обаче, че редом с увеличението на заразените, има увеличение и на починалите.

Здравната система наистина може да се справи, но само ако новите случаи растат плавно и контролирано. Гаранция за това обаче няма въпреки похвалните усилия на местните здравни власти да изолират огнищата и контактните лица. Ако се стигне до взривно разпространение, системата ще бъде лесно нокаутирана - особено в областите, които имат сериозни проблеми и с капацитета, и с оборудването, и с медицинския персонал, а те не са малко.

На този фон няколко неща биха били от полза:

• Връщането на регулярната публична комуникация на щаба, както например направи Гърция миналата седмица, когато бе установено гнездо на вируса в региона на Ксанти. Подробната, ясна и изчерпателна информация е най-добрият инструмент, с който може да се постигне и спокойствие, и по-добра дисциплина сред хората.
• Крачка леко назад - поне по отношение на меките мерки: задължително носене на маски на всички закрити публични места, както е и в повечето държави в Европа; по-строги изисквания и повече контрол при провеждането на големи публични събития - известно е например, че по стадионите правила масово не се спазват, въпреки че са сред най-рисковите места, сезонът на Черноморието е на път да стартира с големи партита, а изискването за отстояние на масите в заведения също масово не се спазва. За сравнение - в Германия всички масови събирания остават забранени до поне октомври въпреки стабилизирането на епидемията там.
• Личният пример от страна на властта също е много важен, а там маските отдавна бяха свалени. В резултат обаче вече всекидневно научаваме и за случаи на коронавирус в държавни ведомства.

Подобни мерки не са особено тежки за изпълнение, нито пък биха "стресирали" населението. За сметка на това имат потенциала да намалят напълно реалния риск в недалечен момент да се достигне фаза на епидемиологичен взрив и да се претовари системата, колкото и по-подготвена да е тя според здравния министър. Както и да помогнат да се избегне опасността от ново голямо затваряне, което би било пагубно за икономиката.