Епидемията от коронавирус в България влиза в опасна за здравната система фаза

Това обаче само по себе си не носи никакво успокоение. Първо, защото България е последна в ЕС по тестове на глава от населението и разкриваемостта на епидемията у нас е в пъти по-ниска от тази в Западна Европа, т.е. реалната заболеваемост и в България вероятно е значително по-висока. Второ, защото по дял на положителните тестове в последните дни (между 13.5 и 14.5%) България е сред лидерите в ЕС, което говори, че в момента се намираме в особено остра и интензивна фаза на разпространение на заразата, която правителството - видимо, не успява да овладее. Миналaта седмица приключи с близо 85% ръст на случаите, увеличението тази седмица е над 70%.

И трето, защото дори при "ниските" на фона на Западна Европа нива на заболеваемост болниците в някои области вече са отвъд капацитета си, а медиците са на предела на силите си, като редом с това инфекциите сред медицинския персонал са недопустимо много. Рискът за България е здравната система да блокира доста преди да доближи дори подобни на западноевропейските нива на болни заради липса на кадри и ресурси.

Въпреки това затягане на мерки - такова, каквото би ограничило наистина заболеваемостта, в България остава тема табу за властта. Парадоксално на фона на сериозния ръст на случаите, но всяка изява на премиера Борисов или ресорните власти по темата започва с успокоението, че нови ограничения няма да има и че положението е напълно под контрол. Дори в най-засегнатите области Благоевград и Търговище мерките, общо взето, се изчерпват с двуседмична забрана за масови мероприятия - като сватби, кръщенета и др.

Преглед на оригинала

Така, докато цяла Европа затяга мерките си в опит да спре растежа на инфекциите, в момента спокойно може да се твърди, че не Швеция, а България този сезон ще бъде безконтролният COVID експеримент на континента. С тази разлика, че населението ѝ по нищо не прилича на шведското в дисциплината и поведението си. "Властите имат следните варианти - да кажат, както в Швеция - носете маски, мийте си ръцете, няма ограничения. И вторият е "късият повод", от който нашите власти се страхуват", посочи в петък пред "Нова" бившият здравен министър Мирослав Ненков.

И добави: "В администрацията завоите се взимат много бавно и плавно. Надявам се да не се стигнe дотам, че лекарите да избират кого да лекуват." Но ако тенденцията на ръст се запази каквато е в момента, до седмици, ако не и до дни, лекарите в някои болници ще са изправени наистина пред подобни тежки решения - кой да има предимство за лекарско внимание и достъп до лечение.

Здравната система остава най-уязвимото място. "Формално в момента имаме заетост около 10-15% от леглата за COVID, което изглежда малко. Неформално обаче това са активните легла, които са в инфекциозни отделения и реанимации, снабдени с хора, с опит, с лекарства. Всички други ги има, ние можем да ги направим на COVID отделения, но ще възникне проблемът с кадрите, с обучените лекари, лекарствата и опит", каза в интервю за "Капитал" в края на септември главният здравен инспектор Ангел Кунчев, когато в болниците имаше настанени "само" около 750 души. Оттогава ситуацията в болниците се влоши значително и хоспитализираните вече са почти 1500 души - двойно повече.

В Югозападна България всичко на всичко около 160-170 човека се лекуват в COVID-отделенията - но това е достатъчно регионът да е на ръба на възможностите си. Две болници вече нямат места - в Гоце Делчев и Разлог. Близо до критичния праг са и болниците в Сандански и Благоевград. В същото време броят на новозаразените в областта расте с най-големи темпове. "Всички легла за лечение на пациенти с коронавирус в момента са заети. Имаме уверение, че ще ни бъдат отпуснати още 10 легла за Инфекциозното отделение. Това е максимумът, който можем да приемем", каза д-р Петър Филибев - директор на болницата в Гоце Делчев, цитиран от "24 часа".

В Търговище местната болница обяви дарителска сметка - подобно на времето на първите седмици на коронавируса през пролетта, и набира средства за апаратура за PCR тестове. Почти всички легла за лечение на коронавирус в областта са заети - те са общо 94, а в трите болници - в Търговище, в Попово и в Омуртаг, са хоспитализирани около 80 души.

В Добрич, където в момента заболеваемостта е сред сравнително ниските в страната, пък има спешна нужда от медицински сестри, заяви новият прокурист на МБАЛ "Добрич" д-р Георги Желязков пред bTV (предишният беше уволнен, след като заради лоша организация болницата се превърна в огнище на COVID, а болните се лекуваха от две специализантки по гастроентерология). COVID секторът е осигурен, но това създава недостиг в другите отделения и те не могат да обслужват всички пациенти, стана ясно от думите му. Проблемната ситуация е причинена от едва десетина пациенти в COVID сектора и един в интензивното отделение. Редом с това трима лекари и три медицински сестри са с положителни проби.

Във Враца - областта иначе с най-ниска заболеваемост в страната, има огнище на коронавирус в местния онкодиспансер. 19 души от персонала на онкологичния център - трима лекари, 13 медицински сестри и две санитарки, са с положителни проби, има и починала лекарка от персонала.

Инфекциозното отделение на болницата в Бургас е изцяло запълнено. "Персоналът ни е малко и всички са безкрайно уморени. Медицинските сестри са шест. На помощ дойдоха няколко от частни болници, но това пак не е достатъчно. Повечето от колегите са на ръба и има опасност да напуснат. При нас идват основно тежко болни пациенти", каза пред Нова по-рано през седмицата зам.-началникът на отделението по инфекциозни болести д-р Ростислава Кръстева.

Бургас през уикенда бе шокиран от смъртта на един от най-добрите акушер-гинеколози в България и началник на АГ отделението в бургаската университетска болница "Дева Мария" - 66-годишният проф. Георги Хубчев. Той е 19-ият медик жертва на COVID-19, като не е имал придружаващи заболявания. След първите симптоми на 2 октомври той се влошава рязко за часове, а в реанимацията 15 дни колегите му правят всичко възможно да го спасят - без резултат. Загубата на лекар от такъв ранг е загуба не само за семейството и близките му, но и за цялото общество, написаха от Българския лекарски съюз, а собственикът на болницата Семир Абумелих обяви, че е готов да обособи цялото лечебно заведение за лекуване на болни от коронавирус, за да предотврати други подобни трагедии.

Тревожна остава ситуацията в Монтана, където в последната седмица случаите значително нараснаха. В инфекциозното отделение в окръжната болница са настанени 30 души. "Наложи се да върнем няколко пациенти в предните дни. Капацитетът ни е 36 легла, повече е невъзможно да приемем и обслужваме. Работим две лекарки заедно с осем сестри, които вече са изтощени", каза завеждащият отделението д-р Илияна Събчева пред "Нова".

Шуменската болница е пред затваряне заради недостиг на лекари, съобщи през седмицата областният управител на Шумен Стефан Желев пред БНТ. "Ситуацията е критична. Болницата е пред затваряне и няма да може да приема не само болни с COVID-19, а и болни с други заболявания", каза той. Пациентите в инфекциозното отделение в града са повече от неговия капацитет. Директорът на болницата отправи призив за помощ към своите колеги и определи ситуацията като критична. Болницата е оборудвана с апаратура, но тя не може да бъде използвана без лекари, каза той.

Ситуацията в Шумен описва истинския проблем с епидемията от коронавирус. Докато по-голямата част от заразените все пак ще преминат успешно през болестта в домашни условия - по-леко или малко по-трудно, растящ брой болни едновременно означава и растящ брой на тежките случаи, които се нуждаят от лечение в болници.

В момента част от болните от цялата страна вече преливат към София. Според официалните данни от миналата седмица в столицата са заети над 50% от COVID леглата, при положение че активните случаи в столицата са 30% от всички в страната.

Предвид скромния потенциал на регионалните болници това на практика означава, че колкото по-стръмно растат инфекциите, толкова повече хора с по-тежки симптоми може и да не получат нужното внимание и лечение и да загубят битката с коронавируса. Означава също и че хиляди хора с други заболявания - остри и хронични, може да не получат нужната помощ и да се превърнат в косвени жертви на епидемията. Рискове, които могат да бъдат значително намалени просто със спазване на елементарни правила.