Как третата доза в България се оказа за всички
Страната ни наскоро реши да поставя допълнителна ваксина срещу ковид само на рискови групи. Но след това министър Кацаров обяви, че и "млади и здрави няма да бъдат връщани"
Израел, Унгария и, оказва се - България. В момента това са трите държави в целия свят, в които всеки, който иска, може да си постави бустерна доза от ваксината срещу коронавирус, дори да не принадлежи към рискова група. Членството ни в този интересен малък отбор всъщност е един вид "неофициално". Преди по-малко от две седмици, следвайки препоръката на европейския регулатор (ЕМА), България обяви, че ще поставя трета доза само на уязвими групи. "Засега масова реимунизация не е необходима", каза държавният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Но едва няколко дни по-късно от изказване на служебния здравен министър Стойчо Кацаров стана ясно, че третата доза ще е достъпна за всички - независимо дали са млади и здрави, стига да са минали шест месеца след втората доза, "никой няма да бъде връщан".
На пръв поглед това не звучи като особен проблем, напротив. Данните за бустерните дози сочат, че в общия случай те са безопасни и ефективни. Някои експерти са на мнение, че масовото им поставяне е само въпрос на време. България пък разполага с предостатъчно количество ваксини. Защо тогава да не се презастрахова който иска?
Има обаче някои проблемни детайла в начина, по който се случва това.
- Първо, без никаква аргументация и едва седмица след въвеждането му определеният ред се обявява за формален и се оказва, че всеки може да го прескочи. Този подход не се различава съществено от начина, по който планът за ваксинации например бе изоставен през март и ваксините бяха пуснати за всички - популистки и без оценка. Подобен начин на действие подхранва информационния хаос, недоверието в решенията на властта и антиваксърските настроения.
- Предлагането на трета доза за всички също така е в разрез с препоръките на СЗО, на ЕМА и на експерти, според които масова реимунизация за момента не е нужна. Разбира се, това са само препоръки и страната ни има право да реши друго. Но също така е редно да представи аргументи за това решение, както и да даде много ясна информация и указания кога и при какви условия се поставя (или не се поставя) бустер шотът. Сега такива има единствено за уязвимите групи.
- На практика решението "никой да не бъде връщан" не е законово регламентирано и официализирано по никакъв начин. А това създава проблем с носенето на отговорност.
Карай да върви...
В България въпросът за третата доза не е особено популярен, защото твърде малка част от населението (около 20% от пълнолетните граждани) са напълно ваксинирани. През лятото, когато темата влезе в дневния ред на правителствата, страната ни очаквано предпочете да изчака становище и данни от европейския регулатор (ЕМА). В началото на септември ЕМА даде предварително одобрение за допълнителна доза за уязвими групи, след което България реши да следва този съвет - това избраха и почти всички държави в ЕС (без Унгария). На 23 септември Експертният консултативен съвет по надзор на имунопрофилактиката публикува и насоките за прилагането на допълнителните дози за пет рискови групи - възрастни и хора в домове, медицински персонал, хора с имунна недостатъчност и такива, които не са образували антитела след втората доза, както и някои препоръки, сред които са преглед при специалист, оценка на имунния статус и изследване за антитела.
Само седмица по-късно обаче министър Кацаров обяви пред журналисти, че трета доза ще могат да си сложат и хора извън рисковите групи. "Здравите и млади хора няма да бъдат връщани, ако искат да си поставят трета доза. Експертният съвет даде преди дни препоръката си, но не изключва хората, които не попадат в рисковите групи, ако искат да си поставят трета доза", каза той, цитиран от БТА. По думите му ще се минава все пак през консултация и преценка на лекар.
Препоръката на експертния съвет не изключва, но всъщност и не включва хората извън рискови групи. В същото време заповед, която да регламентира разширен обхват на имунизациите с бустерни дози, няма. "Капитал" попита здравното министерство какво обосновава тази промяна и защо липсва нормативно решение за нея. До редакционното приключване на материала не получихме отговори.
"В случая проблемът не е в безопасността, данните сочат, че третата доза не е опасна. Но, първо, подобни хаотични, недобре аргументирани и комуникирани решения не са добри за кампанията по принцип, защото пораждат съмнения в хората и ги карат да губят още повече доверие в решенията на властта. И, второ, като казва, че третата доза може да се слага на всички, редно е министерството да поеме и законова отговорност и да регламентира действията си", коментира за "Капитал" специалистът по медицинско право Мария Шаркова.
Безопасна и нужна ли е трета доза за всички
Поставянето на трета доза се смята за безопасно, като данните сочат, че страничните ефекти на бустерния шот са същите като тези при първа и втора доза. ЕМА одобрява използването на Pfizer и Moderna за подсилваща доза дори за тези, ваксинирани изначално с векторни ваксини - AstraZeneca и J&J, като това също се счита за безпроблемно.
Въпросът с нуждата от трета доза обаче е доста по-сложен. През лятото Израел обяви, че започва масова реимунизация, тъй като според данните в страната има ръст на по-тежки случаи на COVID-19 сред ваксинирани. Израел смята, че причината е спадащата с времето ефективност на ваксината на Pfizer. Такава тенденция обаче не се наблюдава другаде - данните от болници в САЩ и Европа са категорични, че ваксините продължават високоефективно да пазят от тежко развитие на COVID-19 и смърт. Наистина повече "пробиви" от очакваното има, но те са масово леки случаи.
В същото време почти две трети от света все още няма достъп до ваксини, а това крие риск от възникване на нови опасни мутации. Така СЗО призова богатия свят да изчака с масовата реимунизация, за да може стотиците милиони дози да отидат първо при по-нуждаещите се. Регулаторите в САЩ и ЕС приеха тези аргументи.
Някои експерти наистина споделят мнението, че неизбежно ще дойде време за бустерни дози за всички, тъй като ефективността на ваксините, изглежда, наистина спада с времето. Те смятат и че това вероятно ще доведе до много по-дълготраен имунитет.
Въпросът е обаче кога е правилният момент?
Таймингът на бустерната доза е важен, защото поставянето ѝ в момент, в който човек все още има добър и работещ имунитет срещу ковид би било непродуктивно. И дори контрапродуктивно - прекаленото избързване може да лиши ваксинирания от шанс да развие истински ефективно удължаване на имунитета.
Кога е правилният момент обаче засега е трудно да се каже, защото според проучвания различните ваксини показват различни промени в ефективността срещу симптоматика с времето - тази на Moderna например почти не се променя за 8 месеца, докато при Pfizer има спад от 93% на до около 70%, а еднодозовата J&J пък показва изначално по-ниска ефективност. Трудно е решение да се вземе и на базата на тестове за антитела, защото в масовия случай клетъчният имунитет продължава да предпазва дори когато антителата са отслабнали. А самият клетъчен имунитет се измерва доста по-трудно.
Именно тези неясни все още моменти са и сред причините регулаторите на САЩ и ЕС да решат да не избързват с решението. И да обявят за приоритет концентрирането на усилия за ваксинирането на все още неимунизираното население. Може би не е лоша идея българското здравно министерство да направи същото.
