Защо българите не искат да се ваксинират

Всеки пети пък посочва причини, свързани с дезинформация или конспиративни теории - че ваксината може да навреди на репродуктивните функции, че тя е манипулация на политиците и фарма компаниите или глобален заговор за контрол на населението чрез чипиране. Около 10% смятат, че ваксината не пази от заразяване, над 6% твърдят, че имат заболяване, което не им позволява да се ваксинират, а други 2.6% посочват личния си лекар като причина да не се имунизират.

Тези отговори разкриват най-различни проблеми:

• Обективната информация за безопасността, ефективността и ползата от ваксините - включително и за вече преболедувалите, явно не е достигнала до хората или това не е станало по убедителен начин.
• Дезинформацията е широко разпространена и е засегнала поне 20% от населението.
• Личните лекари в някои случаи спъват, вместо да помагат за имунизациите. Макар под 3% да посочват в анкетата, че са посъветвани от личния лекар да не се ваксинират, феноменът, изглежда, е доста по-широко разпространен. Той е тема на широки обсъждания в ред групи в социалните мрежи, коментира се и от експертите като недопустима, но силно разпространена практика.
• Твърде голям дял хора посочват заболяванията си като причина да не се ваксинират, което също говори за недостатъчна информираност и за лекарска пасивност. Истински противопоказни за имунизация срещу ковид реално са изключително малко състояния - като тежки алергии и много рядко срещан тип тромбози.
• Над 7% от отговорилите споделят класическия антиваксърски постулат: по-добре преболедуване, отколкото ваксина.

А кой е против ваксините?

Според проучване на Евробарометър от края на август типичният "антиваксър" в България е предимно млада жена на възраст между 25 и 39 години, със средно образование, с две деца и живее в града. Други проучвания на български агенции в последната година обаче сочат, че най-голям дял сред противниците на ваксините имат младите мъже от по-малки населени места, с основно или средно образование и сравнително ниски доходи.

Преглед на оригинала

И двете твърдения вероятно са верни. Едно европейско изследване от лятото рисува типичния профил на ваксинния скептик в Европа по няколко показателя - образование, възраст, доходи, занимание, информационни навици. Според него най-негативно настроени срещу ваксините са безработните, домакините, хора в малки населени места и особено хората, които се информират предимно от социалните мрежи.

Всичко това ясно показва зависимостите между ваксинния скептицизъм и, общо казано, ниските доходи.

Така задачата по убеждаването на българите да се ваксинират ще е, меко казано, предизвикателна. Тя обаче е без алтернатива, защото това е единственото устойчиво решение на здравната криза. Другият вариант е страната да продължи да влиза от вълна във вълна и от криза в криза с цената още десетки хиляди загубени животи, блокирана с месеци здравна система и сериозни финансови щети за бизнеса. А надеждите, че "този път вече стигнахме колективен имунитет", се оказват измамни след всяка вълна, въпреки високата цена.

Колко уязвима остава България

Регионалните данни за ваксинираните, преболедувалите и починалите в отделните области на страната разкриват съществени различия между регионите, но категорично подсказват, че нито една област не е близо до колективен имунитет (виж графиките). Няма и групи в обществото, за които да може да се приеме, че са защитени, с изключение донякъде може би на лекарите.

Без изненада най-висок е делът на ваксинираните в София-град - вече почти 32%, докато в Монтана е едва 14%. Най-висок е делът на имунизираните във възрастовите групи между 60 и 80 години (35%) - това са и най-уязвимите за тежко прекарване на болестта и съответно запълване на болниците. Но това ниво е близо три пъти по-ниско от средноевропейското за тези възрастови групи. Ваксинациите при младежите под 18 години са на дъното с 1% при средно над 16% в ЕС. Едва 40% от учителите са имунизирани, въпреки че училищата са един от най-големите фактори за разпространение на заразата. Единствено лекарите са успели да постигнат 70% дял на имунизациите, а останалият медицински персонал - около 50%. Данните за преболедувалите също силно варират в различните региони. Най-висок процент на заразени е регистриран в София - почти 12%, а най-малък е в Кърджали - под 4% (виж картата). Ясно е, че тези разлики не са обективни. В големите градове, където има повече лаборатории, населението е по-платежоспособно и по-образовано, делът на случаите е по-висок, докато в по-бедните и икономически по-изостанали региони има значително по-голяма скрита заболеваемост. Така със сигурност процентът на преболедувалите в София може да се приеме като по-реалистичен от този в Кърджали.

Информацията за починалите от COVID-19 във всяка област допълва картината. В София-град, където възможностите за лечение са най-добри, жертвите са около 2% от регистрираните случаи, колкото е и средното за Европа. В другата крайност е Смолян - 7%, а средно за страната жертвите на болестта са около 5% от официално заразените. Така, ако се съди по високия дял на починалите, то броят на случаите в много области е занижен два-три пъти и в някои места делът преболедували може да достига и 16-18%.

Дори така обаче преболедували и ваксинирани едва ли надхвърлят 50% в която и да е област и поне половината от населението остава уязвимо за болестта - достатъчно за още няколко ковид вълни.