Обещание: един ден по-малко болнични за сметка на работодателите от догодина
Социалните партньори подкрепиха по неизбежност Бюджет 2023. Финансовият министър заяви, че ще плащат по-малко за болнични от 2024
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Синдикати и бизнес организации подкрепиха проектобюджет 2023 с резерви
- Финансовият министър Асен Василев очаква подкрепа в парламента и уточни, че някои детайли подлежат на промяна по време на обсъждането в зала
- Най-обсъждани бяха предложенията за промяна в данъчните закони и дали могат да се съберат повече приходи
От следващата година само първите два дни от болничните на служителите да се плащат от работодателите. Тази заявка направи финансовия министър Асен Василев по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. На него по-голямата част от социалните партньори подкрепиха проекта за бюджет за остатъка от тази година, макар и с резерви. Плановете са държавата да започне да работи по новия финансов план от началото на август, а промени по основните параметри при гласуване в зала според Василев не се очакват. Бюджет 2023 е заложен с 3% дефицит и 4.6 млрд. лв. нов дълг до края на годината.
Съгласно сега действащите правила работодателят покрива 70% от дневното брутно възнаграждение за първите три дни от болничните на своите служители. След третия ден те стават 80% от заплатата и се плащат от НОИ. Идеята е тежестта върху работодателите да се облекчи и държавата да изплаща болничните още от третия ден. От заявката на Василев става ясно, че това е възможен вариант, който да бъде заложен в бюджета за догодина. А обявяването на новината беше явен реверанс към бизнеса, който от години настоява тази практика, въведена по време на Финансовата криза от 2008 г. да се прекрати.
Още една промяна, която се предвижда за 2024 г., е нова добавка за пенсионерите с доходи под 504 лв., колкото е линията на бедност. Тя обаче ще е вид социална помощ, а не директно увеличение на пенсията от общественото осигуряване - също настояване на бизнеса. Тази практика по-рано предизвика критики, че изравнява пенсиите на хора с по-малък и с по-голям осигурителен принос.
Подкрепа по необходимост
Разчетите на Министерството на финансите за тази година, включително тези за здравната каса и за общественото осигуряване, получиха подкрепа от по-голямата част от работодателските и синдикалните организации, донякъде по неизбежност и с резерви. Социалните партньори подчертаха, че е важно държавата вече да заработи с редовен бюджет, след като през последните две години беше оставена по инерция, от което пропуснатите икономически ползи вече личат.
Националният съвет за тристранно сътрудничество подкрепи проекта на закон за държавния бюджет, с изключение на КТ "Подкрепа", обяви вицепремиерът Мария Габриел, която е и председател на съвета. АИКБ и КТ "Подкрепа" не подкрепиха проекта за Държавно обществено осигуряване. Повечето организации с изключение на БТПП одобриха и плановете за НЗОК, отчитайки, че новият бюджет прави необходима първа стъпка, макар и малка, към това здравеопазването да залага повече на превенция и скрининг, а не на лечение на вече развити заболявания.
Въпреки това амбициозни реформи в новия бюджет по-скоро липсват и ако има намерения за такива, те са оставени за 2024 г. А и за няколко месеца няма време да се помислят и да се направят. Целта сега е да се избегнат сътресения по средата на годината, така че хората и най-вече бизнесът да продължат работа с досегашните си финансови планове. Искането на синдикатите за ново увеличение на работната заплата от юли не беше удовлетворено и засега тя остава 780 лв. Тя ще се вдигне от началото на 2024 г. по силата на новото правило, което обвързва минималното възнаграждение със средното. Пенсиите обаче се повишават по план с 12% още от юли.
Този бюджет е изпълним, но не е лесно изпълним, заяви Асен Василев, и резерви няма. Според него ще са необходими усилия за повишаване на събираемостта, като в тази посока са и няколкото мерки за изсветляване на сивия сектор - включително по-големите компании да изплащат заплатите по банков път, както и право на клиента да откаже да плати сметката си при липса на касов бон (виж карето). Както работодатели, така и синдикати изразиха резерви относно изплащането на възнагражденията по сметка, от което според тях само ще спечелят банките, но няма да извади на светло нерегламентираните плащания.
Василев очаква проектобюджета в основните си параметри да получи подкрепа в парламента, като някои детайли подлежат на промяна по време на обсъждането в зала.
Резерви
БСК принципно подкрепят проектобюджета " доколкото България се намира в извънредна ситуация, в която в средата на 2023 г. държавата функционира на база на бюджетната рамка за 2022 г". Но имат резерви. Те са свързани с предложения за промени в данъчните закони: изплащане на трудови възнаграждения от средни и големи предприятия, и дивиденти единствено по банков път, както и предложението да не се плаща сметката в заведение, ако то не издаде фискален бон. Резервирани са и към предлаганите от Министерството на финансите мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, които според БСК водят до "нова административна тежест и съществени разходи за бизнеса".
АИКБ, които имат представител в този кабинет, са доста по-умерени. Но посочват, че "в разходната част на бюджета все още съществуват множество възможности за оптимизация". Според тях заложените приходи са твърде оптимистични на фона на очакванията за забавяне на икономика и инфлацията. В същото време данните на Министерството на финансите към юни засега показват по-оптимистична картина - за полугодието финансите на държавата вече са на малък плюс от 0.2 млрд. лв. след като през май беше с дупка от 1.2 млрд. лв.
От асоциацията обаче се въздържат да подкрепят бюджета на Държавното обществено осигуряване. Според тях "през последните години политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и пряка политическа и електорална изгода, приеха решения и извършиха действия и бездействия, които разрушават пенсионноосигурителния модел в България". А този проектобюджет на ДОО продължава тази тенденция.
Подобно на БСК, най-негативните коментари са свързани с предложените промени в данъчните закони. От АИКБ смятат, че идеята с ДДС декларациите компаниите да подават отчети и за наличности във фирмените каси "създава прекомерна финансова и административна тежест" и искат тази идея да отпадне. От там са скептични и че предложението заплатите да се плащат само по банков път ще изсветли икономиката. "Всички наши изследвания по темата показват, че най-разпространената практика е сключване на трудов договор с трудово възнаграждение по-ниско от договореното, като нетното възнаграждение по трудовия договор се превежда по банков път, а разликата до договорения размер се плаща в брой, "в плик", посочват от АИКБ.
Част от експертите изразиха и опасения, че икономическата прогноза, на която се базира бюджетът, може да е твърде оптимистична.
Какви са данъчно-осигурителните промени
- Дружества с персонал 50 или повече души ще са длъжни да изплащат заплатите на наетите само по банков път. Това задължение ще важи и за работодатели, извършващи доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, независимо колко хора работят за тях. Дивидентите, независимо от тяхната стойност, също ще трябва да се изплащат само по банков път.- Ако ресторант или кетъринг фирма не издадат касова бележка при плащане на сметката, клиентът има право да не я плати.
- Всеки месец със справките-декларации по ДДС фирмите ще подават информация за предходния данъчен период и за "общата сума на налични парични средства в касите", както и "размер на вземания по разчети със собственици и персонал, когато надхвърлят праг от 10 хил. лв".
- Предварителното деклариране на данни за превози на стоки с висок фискален риск става задължително.
-Предлага се течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, също да се облагат с акциз.
- До края на юни ще действа намалена ставка на 9% на ДДС за природен газ и тази за доставките на топлофикациите. От 1 юли ДДС за тях става отново 20%.
- От началото на следващата година се въвежда минимален 15% данък за мултинационалните компании в ЕС в областта на корпоративното облагане. . В българският случай според Василев промяната засяга големите ритейлъри и финансовата сфера, като очакванията са догодина в бюджета да влязат допълнително около 250 млн. лв.
-Преди да направят плащане към компания, която изпълнява договор по обществена поръчка, публичните структури (с някои изключения) ще са задължени да уведомяват НАП и митниците за предстоящите плащания. Условието е те да са по сключени договори на стойност над 10 хил. лв., както и за предявени изпълнителни листове на стойност над 1000 лв.
- Предлага се и като условие за извършване на технически преглед на превозно средство да са заплатени глобите по влезли в сила наказателни постановления, фишове и електронни фишове за нарушения.
- Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се от 1 януари 2023 г. се запазва на 710 лв., но от от 1 август 2023 г. нараства на 780 лв.
- Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите нараства на 780 лв. от 1 август тази година.
- Максималният осигурителен доход остава на същото ниво - 3400 лв.
- Квотата за ваучери за храна и сметки се увеличава с 400 млн. лв. до 1.4 млрд. лв.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.