Държавата ще трябва да плати 60 млн. лв. за "Струма" заради ограничена конкуренция при "Борисов 2"

Първият договор с корекции е за лот 3.1 между Благоевград - Крупник и се изпълнява от обединение между "Грома холд" (бившето "Агромах"), "Европейски пътища" ("Пътища Пловдив"), като с по-малък дял са и "Хидрострой" на Велико Желев и свързаната косвено с него АБ, както и проектантската "Алве консулт".

Вторият договор със санкции е за лот 3.3 между Кресна и Сандански. Той се изпълняваше от обединение между фирмите "ГБС Инфраструктурно строителство", "Пътстрой 92", "Главболгарстрой" и "Геострой".

• Камъните падат, "Струма" се отлага

Кои са корекциите

По поръчката за участъка Кресна - Сандански, дълъг близо 24 км, договорът за проектиране и строителство с обединението на ГБС е за 234 млн. лв. без ДДС.

Първата корекция по този договор е за 11.7 млн. лв., като според данните от МТС причината е "наличие на ограничителни критерии за подбор" и "изменение на оферта/заявление за участие по време на оценяването". Впоследствие корекцията набъбва и стига над 27.5 млн. лв., като още една причина е "незаконосъобразно изменение на документация за обществена поръчка".

Всъщност възложителят в лицето на Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП), която беше закрита през 2016 г. и прехвърлена към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), е ограничил конкуренцията и елиминирал неправомерно кандидати.

В съдебното решение по корекцията се посочва, че има разлика във видовете и размерите на посочените застраховки в проекта на договор и реално сключения такъв. НКСИП е изменила условията след приключване на етапа по подбор, на втория етап - подаване на оферти. По този начин той "фактически е изменил конкурентните условия на поръчката, защото потенциалните участници биха могли да променят решението си за неучастие в процедурата, ако можеха да отчетат изменените условия", посочват от съда.

Освен това в едно от разясненията възложителят е въвел изискване относно част от екипа от експерти, което не е посочено в документацията за участие, и изменението засяга един от критериите за подбор и такъв тип промяна е следвало да бъде направена по реда на Закона за обществените поръчки, т.е. с отделно обявление и да се удължи срокът за приемане на оферти. В най-новото съдебно решение по корекцията от 30 май 2023 г. Административен съд - София-град (АССГ), се съгласява с управляващия орган, че е налице допълване на документацията за участие, като е въведено изискване по отношение на експерт от допълнителния проектантски екип, които са чуждестранни лица, да е вписан в Регистъра към Камарата на инженерите. "Липсата на обявяване от своя страна е довела и до нарушаване на принципите за публичност и прозрачност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, установени в ЗОП", посочва съдът.

АССГ е отхвърлил жалбата на АПИ, че корекцията е незаслужена, но агенцията сега може да обжалва и пред Върховния административен съд, така че корекцията не е окончателна.

В тази поръчка пет от девет кандидати в началото са чужди компании, но накрая са отворени ценовите оферти само на три български участници и съответно печели обединението на ГБС.

Другият договор, за който е и най-голямата корекция, е на фирми основно от групата на бившето "Агромах", сега "Грома холд", за трасето Благоевград - Крупник. Стойността на корекцията е над 37.2 млн. лв. и е потвърдена от решение на Върховния административен съд (ВАС).

Възложителят НКСИП допуска редица грешки в процедурата, като решението на ВАС се посочват три основни порока в търга. Първо, обявлението за публикуване се появява на 1 август 2014 г., а на 13 август условията се променят, като е намален критерият за опит - нужно е да се изградени не 20 км магистрала, а само 15 км. Тук възложителят трябва да удължи срока за подаване на оферти с 13 дни, но не го е сторил.

Освен това отново са променени клаузите за застраховки по време на процедурата. Не на последно място в хода на разглеждане на офертите са променени изискванията за проектантските екипи. На база на тях са отстранени четири от общо шест чуждестранни кандидати за изпълнение на поръчката. Съдът посочва, че е нарушена както европейска директива 2005/36 от ЕП относно признаване на професионалните квалификации, така и националният закон с този ход.

И двете процедури започват по време на служебния кабинет "Близнашки" през лятото на 2014 г., когато министър на регионалното развитие и благоустройството и принципал на възложителя НКСИП е Екатерина Захариева, която беше правосъден министър при кабинета "Борисов 3". Иначе съществената част от процедурите и подписването на договорите се случват по време на второто правителство на Бойко Борисов, когато регионален министър е Лиляна Павлова. Шефът на НКСИП е Асен Антов.

От ноември 2019 г. Павлова е вицепрезидент в Европейската инвестиционна банка, а Антов от 2018 г. е транспортен специалист - JASPERS Roads Division, Европейска инвестиционна банка.

В края на 2018 г. лот 3.3 между Кресна и Сандански беше шумно открит. На снимката: Петя Аврамова, регионален министър в третия кабинет на Бойко Борисов Фотограф : АПИ

Какво значат тези корекции

По принцип липсата на чужди компании на пазара на пътните търгове в България прави впечатление от години. В момента рядко се случва половината кандидати да са чужди компании, както е било в периода 2015-2016 г., от когато са разглежданите горе търгове.

Избраните в края на тези процедури са добре познати. Обединението на "Грома холд" за лот 3.1 се състои от компании, които получиха внушителни аванси по инхаус процедурите за магистрала "Хемус": "Грома холд", "Европейски пътища", АБ и "Хидрострой". ГБС е също сред най-големите строители в страната, като изпълняват различни проекти като участъци от магистралата за Сърбия, ремонти на тунелите по "Хемус", както и работи по отсечка от пътя Видин - Ботевград с възложител държавната "Автомагистрали".

Фирмите и от двете обединения подписаха през април и договори за общо над 1.1 млрд. лв. за спорната отсечка през Кресненското дефиле, което предизвика публични противоречия.

• Седемте пътни строителя, към които ГЕРБ насочиха 5 млрд. лв.

От управляващия орган на ОПТТИ уточниха, че потвърдените корекции от съда остават за сметка на възложителя. В случая това е АПИ. На практика това значи, че вместо тези поне 60 млн. лв. (сумата предстои да бъде финално потвърдена от съда) да бъдат платени от европейските фондове, те ще трябва да се компенсират от държавния бюджет.

Общо проектът за "Струма", заложен за периода 2014 - 2020 г., е за 742.5 млн. лв., като собственото финансиране на България е едва 5.7 млн. лв., а европейското - цели 736.8 млн. лв. Финансовите корекции обаче ще увеличат сметката за българските данъкоплатци.

В проекта се включват гореспоменатите лот 3.1 и лот 3.3., тунел "Железница" и двата малки участъка преди и след тунела, както и по-малките поръчки за строителен надзор и т.н. Впрочем и при тях има корекции за ограничителни критерии в процедурата по избор и те са от порядъка на 100 - 200 хил. лв.

Справка в ИСУН показва, че е възможна и корекция 3 млн. лв. за изграждането на тунела, но процедурата по това е на много ранна фаза.