София от бъдещето

Двете части на столицата - северната и южната, обаче ще бъдат балансирани в социално и икономическо отношение, обещава визията. Планира се това да стане с инвестиции и търсене на партньорства в районите "Нови Искър", "Панчарево" и "Кремиковци" за привличане на логистични центрове и индустриални производства заради добрата им инфраструктурна обезпеченост и многото свободни площи. В тях могат и да се развиват балнеоложки услуги и СПА центрове или пък да се изграждат иновативни производствени зони.

През погледа на визионера

Центърът на града представлява единна мрежа от пешеходни зони, а вътрешните му дворове са малки, но богати на растителност паркове. Кварталите излизат от ролята си на "спални" и предлагат най-различни функции. Дори и най-сивите придобиват своя собствена идентичност, възвръщат търговския и културния живот, а жителите им са техните своеобразни двигатели - могат да взимат дори решения за бюджетите им. Въведено е и изискване за инвеститорите, които строят над определен брой жилища, да създават детски площадки.

Това накратко представлява идеята на инициативата "Визия за София", чийто екип в продължение на повече от три години събира, създава и анализира информация, която после служи за оформянето на цели и мерки. Всичко звучи доста хубаво, но може да бъде резултат единствено от изпълнението на редица краткосрочни и дългосрочни мерки, за които общината не забравя с времето, а най-ангажирано следва и развива. В процеса трябва са въвлечени още и бизнесът, държавата, гражданите и различните сдружения.

"За определянето на целите бяха включени над 10 хил. професионалисти, експерти и граждани и това я прави много по-споделен документ от всяка друга съществуваща стратегия", казва пред "Капитал" ръководителят на екипа на "Визия за София" и изпълнителен директор на общинското предприятие "Софпроект" арх. Любо Георгиев.

Според него това, което прави документа различен от другите планове и стратегии, които са си оставали само "на хартия", е цялостният подход - София е изследвана като холистична система, а визията обединява вече съществуващи стратегии и предлага нови по темите, за които няма такива.

С пешеходци и повече паркинги

Ако всичко се изпълни по план, през 2050 г. всеки квартал ще има своя пешеходна зона в рамките на 10 минути пеша от всяко жилище, а ако липсва възможност за такава, се компенсира с търговска улица или парк, разказва координаторът "Градска среда и транспорт" във "Визия за София" Калоян Карамитов. Той обаче напомня, че визията е дългосрочна стратегия, а не устройствен план и затова не могат да бъдат посочени конкретни зони. Към момента свободни терени почти няма, а и дори да бъдат намерени, общината ще трябва да ги отчужди, което би струвало десетки милиони.

Мястото за коли пък се ограничава, за да се насърчи използването на алтернативен транспорт - ходене пеша, колоездене, каране на тротинетка, скейтборд, ролери и, разбира се, обществен превоз. С тази цел визията предлага рестриктивни мерки, като например разширяване обхвата и увеличаване на цената на платеното паркиране, така че един ден всички улици в града да са платени зони. За да се открият повече публични пространства, се залага на изграждането на етажни паркинги, създаването на още буферни паркинги на входните артерии на София, както и с наземни и подземни паркинги в кварталите, които да обслужват живеещите. Други идеи са стесняването на лентите за движение по главните улици, създаване на нискоемисионна зона и отдавна очакваното обвързване на данък МПС с реалните емисии.

Според арх. Любо Георгиев, който е ръководител на екипа на "Визия за София" и изпълнителен директор на общинското "Софпроект "всички т.нар. престижни южни квартали с т.нар. гледка към Витоша трябва да са ни за урок как не се прави градоустройство" Фотограф : Надежда Чипева Източник: Капитал

По принцип почти всички тези неща са били обсъждани или дори обещавани от кмета Йорданка Фандъкова през последните години, но така и не се е стигало до тяхното осъществяване. Обяснението за това се крие в страха на управляващите да не си навлекат гражданско недоволство. В същото време примери за успех при внедряването на непопулярни мерки са въвеждането на синята и зелена зона, без които сега в центъра щеше да цари хаос, или дори превръщането на частта от бул. "Витоша" в пешеходна зона.

Боклук в кръг

В бъдещата София отпадъците трябва да са ресурс, част от кръговата икономика. Разделното събиране и рециклиране е улеснено с допълнителни съдове, актуални карти и информационни кампании. "Рециклирането обаче не е оптималното решение - целта е минимализиране на произведените отпадъци още при източника. Мерки в тази посока са свързани с промяна на стимулите - преди всичко елиминиране на анонимността на отпадъците и преразглеждането на таксата смет, така че да е обвързана с реалния обем произведен боклук. Това е сложна и комплексна задача, която минава през много поетапни мерки", разказва пред "Капитал" Жоро Пенчев, който е координатор "Икономика и управление" в екипа на визията.

Добър пример от чужбина в тази посока, който е осъществен пилотно тук, в столичния квартал "Надежда", са контейнери, обслужващи само един блок. Според Пенчев задължителни са и специализираните чували и други мерки, които да помогнат за по-добрата оценка на това кой колко замърсява и как трябва да плати за това. Дългосрочната цел на този модел на таксуване е бизнесът и гражданите да произвеждат по-малко отпадъци като цяло.

"Визията предвижда ресурс, отделен за създаване и внедряване на съществуващи иновации, които по технологичен път да минимализират още при източника създаването на отпадък, особено при големи замърсители като строителството", обяснява Пенчев.

Отворена за данни и разговори

Очаква се в бъдеще гражданите да участват във вземането на решения за града. Това ще става с по-добро управление на процесите и повече прозрачност. "Резултатът е по-ефективни обществени обсъждания - чрез по-добро известяване, добри модераторски практики и технологични средства, а в перспектива и до частично бюджетиране на локално ниво с участието на гражданите", казва координаторът по икономика и управление.

Друг нужен елемент е дигитализацията и автоматизация на процесите. Екипът на визията предлага изработването на единна служба по информацията, която има правомощия да налага единен стандарт и да синхронизира дигиталните проекти във всички звена и направления на администрацията. "Това е важно, защото исторически практиката на Столичната община е всяка дирекция или отдел да поръчват свой собствен софтуер за конкретни задачи, без да се взема предвид голямата картинка, което води до проблеми и хаос", припомня Пенчев. Крайната цел е създаването на една добре смазана структура, която обменя информация между отделите си.

В по-близък план обаче единственото, което предстои наистина да се случи, е одобряването на стратегията от Столичния общински съвет. Той първо ще гласува дългосрочната ѝ част, а после в рамките на месеци общинските съветници ще обсъдят по-конкретните и краткосрочни мерки, обвързани със срокове и бюджет. А това как ще се промени София в крайна сметка няма да зависи от написаното в документа, а от това доколко общината е готова да изпълнява собствените си планове, много от които досега са оставали само на хартия.