София отваря врати за публично-частни паркинги

Къде отиват парите от синята зона

Самата община така или иначе не отделя средства от бюджета си за изграждането на паркинги. Тази отговорност носи нейното дружество "Център за градска мобилност" (ЦГМ). Досега ЦГМ удобно забравяше за нея. Още при обособяването на "синя" и "зелена" зона едно от обещанията беше, че със събраните средства ще се изграждат именно паркинги. На въпрос на "Капитал" за приходите от зони за 2019 г. от ЦГМ отговарят, че са били събрани общо 19.4 млн. лв. без ДДС, като в тях не влизат тези от общо шестте буферни паркинга. Единственият паркинг, за който са отишли част от тези пари, е този на метростанция "В. Левски", който чака довършителни работи от години. Останалата част от инвестиционната програма за годината се изразява във "възстановяване на тротоари, поддържане на зоните и подкрепа за изпълнение на транспортната задача на градския транспорт".

На въпрос на "Капитал" дружеството казва, че "следва конкретна политика за обществените паркинги". До седмици ще се реши дали следващият паркинг, в който ще се инвестира, ще е на "Сливница" или на Централна гара, тъй като се подготвят идейните проекти за довършването им.

Липсата на публична разбивка за приходите и разходите на дружеството подтикна общинския съветник от "Демократична България" Симеон Ставрев да изпрати запитване до общината. Три месеца по-късно Ставрев получава отговор: 10% от общите приходи, които заедно с постъпленията от наказателните "паяци" и скоби са на стойност 26 млн. лв., отиват за паркинга до стадиона, а 5% - за тротоари. Това повдига въпроса в такъв случай за каква услуга по-точно плащат гражданите на София. "Има огромна нужда да се разчистят тротоарите от коли в районите, затова има намерения да се разширява зоната. При положение обаче че събраните средства от нея не се инвестират после в паркинги или тротоари, аз не виждам как общината иска това от гражданите. Ако ЦГМ е само преразпределител на едни пари, то трябва да се обмисли изцяло тази политика и да се каже точно колко средства отиват за ремонти, колко за градския транспорт и тротоарите", коментира той пред "Капитал".

Освен това дружеството отделя 8 млн. лв. годишно за прословутата тикет система на обща стойност 83 млн. лв. Високата сума преди време беше обяснена с това, че ще има камери в градския транспорт. "Въпросът е защо ще плащаме за камери, вместо тези средства да отиват за паркинги, както беше предвидено", пита Ставрев.

ЦГМ вече има ново оправдание: коронавирусът. Дружеството е в тежко финансово положение със загуба 24 млн. лв., от което ще бъде спасявано най-вероятно със следващи актуализации на общинския бюджет. Дори да искаше (а е очевидно че няма такова желание), ЦГМ не може да прави нови паркинги.

"Една трета от събраните приходи на ЦГМ отива за несъществуваща още тикет система, а останалите средства потъват в дупката в градския транспорт, вместо да се правят паркинги и тротоари", казва Симеон Ставрев, общински съветник от "Демократична България" (вдясно) Фотограф : Юлия Лазарова

Две врати за частния интерес

Така е очевидно, че единственото спасение за София ще бъде публично-частното партньорство. Новата програма предвижда паркинги върху пустеещи в момента общински терени, определени от общината именно за тази цел. Те ще се строят от частни инвеститори, избирани с конкурс и ще се стопанисват от него в продължение на 30 години. Инвеститорите ще определят цените и ще събират приходите от ползване, а след като изтече срокът, за който се счита, че ще бъде постигната рентабилност, ще връщат паркинга на общината. Това ще става само при положение че живеещите в квартала са съгласни. За всеки конкретен парцел районният кмет ще е длъжен да проведе обществено обсъждане.

"Ще строим паркинги само там, където хората ги искат", коментира пред "Капитал" общинският съветник от ГЕРБ Георги Георгиев, който е един от вносителите. Според него този модел е доста добър, защото наистина ще реши проблема, без да се губи време. "Нашите приоритети са буферните паркинги, а в кварталите с наличните средства, които са ограничени, искаме да инвестираме в зелени площи, улици и тротоари. За тази дейност, която не е приоритетна, най-добрият вариант е този. Надяваме се да има желаещи инвеститори, които да преценят, че ще им е изгодно", казва той. Към момента с помощта на районните кметове са били идентифицирани 15 потенциални парцела за паркинги, но за голяма част от тях се оказва, че ще трябва да се направят промени в подробните им устройствени планове.

Другият начин, предвиден в програмата, обаче ще бъде доста по-апетитен за частния интерес. Общината ще позволи на инвеститор да построи сграда върху обществен терен с уговорката, че ще изгради и паркинг, който да бъде нейна собственост. Става въпрос за терени, които са със смесено предназначение, в които е позволен например строежът на бизнес сграда. "Ако не се реализират строежи, имотите пустеят, ние не реализираме печалба от тях. Затова искаме да дадем възможност за инвестиции, от които частният собственик придобива част от сградата, построена върху имота, а другата част е наша", казва Георгиев. Това ще се случва след обсъждания и решения на Столичния общински съвет и под контрола на Направление "Архитектура и градоустройство".

"Разчитаме на инициатива на предприемчиви хора и гарантираме оптимално обществен интерес. Най-лесно е да се критикува обаче никой не дава формула за решение", коментира Георги Георгиев, който е председател на комисията за финанси и бюджет и общински съветник от ГЕРБ. Фотограф : Велко Ангелов

Това обаче е странна идея. Първо, защото ако не е изключително добре прецизиран (а досегашните действия на надзорниците не вдъхват доверие), отваря вратата за най-лошите страни на публично-частното партньорство, в които общественият интерес винаги е изигран за сметка на частния. И второ, защото ефектът от паркингите ще се нулира от новите сгради - инвеститорите така или иначе искат да строят сгради, като в случая вместо да плащат земята, просто ще представят паркинга като общински. "Проблемът с презастрояването ще се задълбочи със строежа на нови сгради, било то с паркинг", отбелязва Андрей Зографски от "Спаси София". "Общината си връзва ръцете с едни договори и след това, като вече е късно, всички си говорим колко лошо за съжаление се е получило", казва той.

Именно изпълнението на идеята е най-притеснително и според общинския съветник от "Демократична България" и съпредседател на "Зелено движение" Владислав Панев. Той по принцип подкрепя частната инициатива за строителството на паркинги, но смята, че е добре да се проведат разговори и да се поканят реномирани международни оператори на паркинги, които се занимават с това от десетилетия и управляват поне десетки хиляди паркоместа. "Иначе ще видим като печеливши обичайните заподозрени. Същите, които източват "Топлофикация", такса "смет" и други общински и държавни компании и фондове", коментира той пред "Капитал".

Георги Георгиев обаче обяснява, че именно с тази цел са предвидени "железни клаузи за неустойки, ясни срокове, бързо изграждане". "Системата от гаранции е всеки конкретен проект да бъде гласуван от Столичния общински съвет и да се явяват инвеститори, които имат опит в сферата", твърди той. Георгиев казва, че няма нищо против да има общински паркинги, "стига някой да ми каже как и с какви средства ще стане изграждането им".

И една вратичка за публичния

Всъщност общински паркинги не са напълно невъзможна идея. Няколко дни преди кметът Фандъкова да представи програмата си за общински паркинги, от "Спаси София" излязоха с предложения за изграждане на монтажни паркинги в кварталите с публични средства. Докладът беше внесен в общинския съвет от независимия съветник Борис Бонев и предвижда на терени публична и частна общинска собственост да бъдат изградени паркинги в районите "Люлин", "Овча купел", "Зона Б-18" и "Младост". Впоследствие се оказа, че някои от терените дори са включени в по-късно изготвената общинска програма.

Разликата е в мисленето откъде ще дойдат средствата. "Паркирането навсякъде е печелившо за общините, а градският транспорт нормално е губещ и средства там винаги се преливат. Сега общината да каже, че отдава тия приходи на частниците, вместо да иска да увеличи собствените си приходи, е глупаво", казва Зографски. Той се възмущава от това, че от общината не приемат предложенията на организацията само защото липсва финансов анализ. "Как така искат от една неправителствена организация да върши работата на администрацията? Нали затова имат толкова специалисти и инженери, за да помагат на съветниците при писането на доклади", обяснява той.

Идеята на "Спаси София" звучи смислено, най-вече от гледна точка на бизнес логика. В последните години инвестицията в паркомясто или гараж в София е изключително изгодна, тъй като те не изискват особена поддръжка, а цената на паркирането непрекъснато се покачва. Ако от тази цена се извади стойността на земята, която така или иначе е общинска, излизането на печалба от един паркинг в квартал би било доста бърза и лесна операция.

Отговорът на загадката е, че най-вероятно София ще има нужда и от публични, и от частни инвестиции, за да реши огромния си проблем на десетилетия бездействие. Но това, от което ще има нужда най-вече, е ефективна система за контрол и надзор.