"Арена Бургас" е готова осем години след първата копка и при двойни разходи

Преди това, през март 2016 г., първоначалната и най-голяма допълнителна финансова инжекция от 35 млн. лв. идва директно от държавата по сметките на "Академика 2011" с принципал Министерство на младежта и спорта. Сумата е пренасочена от неслучилата се реконструкция на "Зимния дворец" в София поради спирането по нареждане на Бойко Борисов на множество поръчки с участие на неудобните по това време "Водстрой 98" и "Джи Пи груп". От есента на 2016 г. чрез безвъзмездна сделка с община Бургас държавното дружество е собственик на терена от 34.5 хил. кв. м в квартал "Изгрев", върху който се изгражда спортната зала. Той е апортиран в капитала му като според информацията в Търговския регистър (ТР) равностойността му е 15.8 млн. лв.

По време на промяната на собствеността се извършва и препроектиране, според което освен леката атлетика се предвижда залата да приема повече видове спорт и да има повече търговски площи. Предвидено е още да има помещения за танци, йога, фитнес, SPA център, магазини и кафета, които да са с отделни входове и да могат да се отдават под наем на различни спортни клубове и търговци. Идеята е това да спомогне залата да се самоиздържа.

В крайна сметка спортната зала ще бъде открита на 18 май с баскетболен мач между местния "Черноморец" и гостите от Самоков "Рилски спортист". И дали плановете за управлението ѝ ще се осъществят, предстои да видим.

Спортно "бижу"

"Арена Бургас" е замислена да приема основно състезания по лека атлетика и дори се планираше да приеме Европейското първенство в зала през 2019 г. В последствие се решава, че тя ще е многофункционална и в нея ще се провеждат различни събития, както и ще приема мачове и състезания от няколко спорта. Капацитетът ѝ ще е за 6000 седящи места като чрез подвижни трибуни има възможност за допълнителни 2000, в зависимост от събитието и теренът, който ще се използва. За концерти ще може да побере до 15 хил. души благодарение на голямата си площ.

Предвидено е теренът в голямата зала да бъде с идеално гладка бетонна основа, върху която ще може да се изграждат всякакви настилки - за лека атлетика, тенис, волейбол, баскетбол, гимнастика и т.н. Предимство ще са предвидените в комплекса складове, в които може да се съхраняват различните подови конструкции за терена. Това липсва при повечето многофункционални спортни зали и значително усложнява и оскъпява използването им за разнообразни дейности.

Освен основната зала в целия комплекс ще има още три големи спортни зали, триетажен паркинг, както и множество по-малки помещения, които ще се отдават самостоятелно за спортни и търговски цели. Именно благодарение на тях залата би могла частично да се самоиздържа, коментира пред "Капитал" през 2020 г. арх. Ивайло Петков от "10 Архитекти", който е проектант на обекта. Днес той е общински съветник в София от групата на ПП ГЕРБ.

Впечатляваща е покривната конструкция, която тежи цели 1200 тона. Тя може да издържи до 300 тона допълнително оборудване за осветление и озвучаване, което я прави единствената с такава възможност в страната. Липсата пък на подпорни колони осигурява височина от 35 метра в залата, което ще позволи използването ѝ за събития с грандиозни по размери сцени и съоръжения.

От тук възниква интересен парадокс като се сравни с най-голямата зала в страната, "Арена София" (позната доскоро като "Арена Армеец"). Тя може напълно да бъде покрита от купола на бургаската зала, тъй като височината до долния ръб на покривната конструкция на столичната е малко под 22 м. В същия момент седящите места на завършената през 2011 г. зала в София са над 12 хил., но площта на терена й е по-малък.

Залата на входа на Бургас ще събира до 15 хиляди души при концерти. Фотограф : Георги Пауновски

"Забравеният" и полуфалирал строител

В края на лятото на 2014 г. за изпълнител на бъдещата зала в морския град е избрано обединението "Дворана" ДЗЗД, в което взимат участие "Водстрой 98" (47%), свързвано в миналото с Делян Пеевски, "Понсстройинженеринг" (47%) на близкия до БСП Милко Милков и бургаската "Билдникс" (6%) на Николай Николов. Строителните работи по залата започват през декември същата година, но поради липса на финансиране забуксуват през следващата година.

През февруари 2016 г. множество поръчки, спечелени или с участието на свързваното с бившия директор на "Лукойл България" Валентин Златев "Джи Пи груп" и "Водстрой 98", са отменени по нареждане на самия тогавашен премиер Бойко Борисов. Една от тях е за "Зимния дворец" в столицата, както и за друг спортен комплекс в Бургас, но в квартал "Славейков".

Малко след това, през май 2016 г., е обявено придобиването на "Водстрой 98" от "Хидрострой", в борда на директорите на която са Велико Желев и брат му Иван Желев.

На фона на всички спрени поръчки тази за спортната зала на входа на морския град не е прекратена, а през март проектът дори получава финансиране от 35 млн. лв. През ноември 2018 г. държавата отпуска и още 18.8 млн. лв. като сред мотивите за това са, че средствата ще се използват за непредвидени допълнителни укрепвания и дренажи, разходи за осветление, увеличаване на дебелината на покритието на залата, на броя асансьорни шахти.

Малко преди тази финансова инжекция за спорния проект в Бургас един от участниците в обединението строител, "Понсстройинженеринг", изпада в неплатежоспособност, която е обявена през април 2020 г. Това се случва въпреки спечелените големи поръчки по времето на правителството на Пламен Орешарски и кредитите от близо 40 млн. лв. от държавната Българска банка за развитие (ББР). Фалитът на строителната фирма на Милко Милков допълнително усложнява ситуацията при изпълнението на строежа на спортната зала.

Конкуренция да има

Освен бъдещата "Арена Бургас" в страната има още няколко големи зали с близки размери и капацитет. Най-голямата е бившата "Арена Армеец" в столицата, която е с капацитет от над 12 хил. седящи места, а при концерти може да побере до към 17 хил. души. Строителството ѝ поглъща 90 млн. лв. и започва през 2009 г. Открита е през 2011 г. и през годините приема стотици различни спортни и културни мероприятия, концерти, изложения и конференции. Предвидена е да предоставя условия за повече от 25 вида спорт и се стопанисва от държавата.

През 2015 г. е открита пловдивската зала "Колодрума", която разполага с 6200 седящи места и възможност да поеме до 8000 зрители при концерти. Стартирал като частна инициатива, проектът е довършен от община Пловдив чрез държавно финансиране, като общата сума е близо 49 млн. лв. Довършването е поверено на консорциум между "Главболгарстрой" и "Водстрой 98". За разлика от столичната арена тази в града под тепетата приема средно по четири събития месечно, което поставя под въпрос нуждата от нея или по-скоро поставя въпроса дали се управлява ефективно. Един от проблемите при нея е и наличието държащите покрива колони от двете страни на игралното поле, които силно затрудняват видимостта от двата странични сектора на залата.

Също през 2015 г. отваря и частно-общинската "Арена Русе", която поглъща около 36 млн. лв. по данни на мажоритарните собственици Пламен и Атанас Бобокови. Срещу 20 млн. лв. през 2019 г. акциите им (51%) в дружеството собственик на залата "Арена Русе", са откупени от държавата чрез "Национална спортна база". Останалите 49% са на община Русе. Капацитетът на залата е за до 8000 души при концерти, от които 5100 са седящите места. Това ѝ отрежда третата позиция по големина в страната преди да бъде открита тази в Бургас. Намаляващото население на града и липсата на събития обаче поражда същите въпроси както и при залата в Пловдив за това дали има нужда от нея и доколко устойчива е като бизнес модел.