Зони без коли, ама друг път: прощалният подарък на ГЕРБ за София

Нискоемисионните зони ще действат само през зимата, обхващат малко коли и натоварването може да се пренесе в кварталите заради липса на алтернативи

София едва ли ще усети особен ефект от нискоемисионните зони, защото се ограничават само най-старите коли (над 20 години)

Анина Сантова

София едва ли ще усети особен ефект от нискоемисионните зони, защото се ограничават само най-старите коли (над 20 години) © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

От декември 2023 г. София ще ограничи влизането на 20-годишни дизелови и 26-годишни бензинови автомобили в широкия център.
Нискоемисионните зони ще действат само през зимата, обхващат малко коли и натоварването може да се пренесе в кварталите заради липса на алтернативи.
Общината бързаше да въведе мярката след загубено дело и стъпката изглежда повече формална.

Това лято ГЕРБ внесе доклада за въвеждане на нискоемисионни зони с идеята те да започнат да действат този декември, но той не беше приет. Последваха срещи с "Демократична България", които предложиха промени. Така, в четвъртък, 15 декември, докладът с измененията беше приет с гласовете на ГЕРБ и ДБ и независимия Борис Бонев (34 "за" и "против" 15 от БСП и "Патриоти за София"). Датата за въвеждане е декември 2023 г. "Ако с колегите бяхме работили заедно още лятото, можеше да въведем зоните и този декември", отбеляза председателят на общинския съвет Георги Георгиев.

Как разбирате, че зимата е дошла в София? Лесно. Ботушите потъват в киша, водата между разместените плочки се превръща в лед и кал, а въздухът придобива онзи характерен мирис на бръмчащи двигатели, мъгла, запалени гуми и дърва. През последните поне десет години градската управа не направи нищо особено по въпроса за мръсния въздух и многото коли.

Загубата на няколко дела в тази посока обаче успя да я впечатли. Така днес, на 15-ти декември, малко преди празниците, общинският съвет гласува дългоочакваното въвеждане на зони с ниски емисии (НЕЗ), които да спират влизането на много стари коли (над 20-годишни) в центъра. Доклада подкрепиха съветници от ГЕРБ и "Демократична България", които предложиха някои по-амбициозни промени. Зоните обаче няма да влязат в сила от началото на следващата година, а чак от декември 2023 г. и ще работят само през зимата, или за три месеца. Със сигурност фактът, че София най-накрая ще направи нещо, което други европейски градове са въвели преди години, е добро начало, но така формулирана, наредбата е формална. Засегнатите коли ще са малко, обхватът е избран без анализ, а ефектът от новите зони ще е малък (виж карето).

Така общината ще получи най-лошото от всичко: ще даде милиони за въвеждането на зоните, няма да ограничи почти никого и ще пожъне и обществено недоволство, което ще пречи в бъдеще. Малка, но добра новина е, че поне сега София ще има повече време да обясни промените на гражданите, както и че наредбата е "гъвкава" - може да се изменя.

Новите НЕЗ-ове: начин на употреба

От декември 2023 г. забраната ще важи за автомобили с първа екологична група. Това са автомобили без евростандарт, с EURO 1 и 2, вкл. дизелови, произведени преди 2002 г., и бензинови, произведени преди 1997 г. По предложение на съветници от "Демократична България" срокът за ограничаване на тези от втора категория (с евростандарти EURO 1, 2, 3) се измести с една година по-рано - от 2024 г., а на тези от трета - от 2027 г. вместо първоначално предвидената 2028 г. Глобата ще бъде между 50 и 500 лв.

В доклада, внесен от съветници на ГЕРБ, се предвижда "осигуряване на необходимото оборудване". Това включва софтуер, светодоидни табла, табла с променливо съдържание, камери за наблюдение и контрол с възможност за измерване на скорост, четци, газ анализатори в реално време, електромобили за хората, които "ще осигуряват физически контрол" на автомобилите, както и общински зарядни точки. Общината вече купи информационни табла за 4 млн. лв., но очевидно са предвидени още, а въпросните камери най-вероятно ще бъдат поръчани към договора за поддръжка на светофарните уредби. През октомври беше обявена новата обществена поръчка за това, на която се явиха добре познати в София фирми.

Влизането в зоните с ниски емисии ще се контролира от камерите за видеонаблюдение на Центъра за управление на трафика. Последно решението е да се взима предвид екологичната категория на автомобила (стикера, поставян при годишния технически преглед). Доколко при прегледите се измерва реалното замърсяване е друг въпрос, но общината е планирала да купи RFID четци за стикерите, които да постави на въпросните камери - вероятно пак към договора за поддръжка на светофарни уредби.

Те биха стрували между 40 и 50 хиляди лева, обясни зам.-председателят на транспортна комисия Зафир Зарков от ГЕРБ. Ако държавата реши да премахне въпросните екостикери, камерите ще засичат регистрационните номера и ще си говорят със системата на МВР, за да разбират категориите на автомобилите, обясни председателят на общинския съвет Георги Георгиев за БНР.

За много стари коли

Докладът на ГЕРБ за новите зони беше критикуван още в зародиш най-вече защото едва ли гражданите ще усетят промени и въздухът ще стане по-чист, отбелязват експерти. "Столичната община разчита на естествената, но бавна подмяна на автомобилния парк. За съжаление автомобилите, които ще бъдат обхванати от ограниченията, са от категории, които предполагат, че са на възраст над 20 години. И говорим единствено за дизеловите. Ако автомобилът ви се движи на бензин или друго гориво, той ще трябва да е вероятно на над 25-годишна възраст, за да попадне в ограниченията", коментира за "Капитал" Ивайло Хлебаров от екип "Въздух" на екологично сдружение "За Земята", което наскоро осъди общината по дело за мръсния въздух.

Той отбелязва, че много от тези коли не се движат активно по принцип, а и това едва ли са точно често срещаните класове леки автомобили в центъра на столицата - районът с най-висок стандарт на живот в страната.

"Дори и с направените промени част от мерките са предвидени много далеч напред във времето. Все пак оценяваме, че това е необходимо, за да могат всички граждани да подменят уредите за отопление и да се адаптират към ограниченията за замърсяващите превозни средства", коментираха от групата на ДБ за "Капитал". От там решиха да подкрепят доклада, защото все пак е някаква първа стъпка, но отбелязват, че е неамбициозен и в бъдеще ще се работи по-сериозно в тази посока.

Проблемите с наредбата за нискоемисионните зони:

"засегнатите" автомобили ще са малко - общината разчита на естествената смяна на автопарка и бяга от рестрикции
обхватът на зоната не е аргументиран, ами по-скоро е "избран", защото камерите на общината са разположени на тези места
идеята е гражданите да се стимулират да използват градския транспорт, но не е ясно доколко той е удобен за тях и затова се очаква просто да "заобикалят" зоните
така натоварването може да се пренесе в южните квартали, където и без това инфраструктурата е претоварена
по-сериозните реформи ще бъдат оставени на следващото управление, което ще има малко време да се подготви.

"Имайки предвид, че средната възраст на автопарка в София е 18 години, то НЕЗ следва естественото заместване на автомобилите в града и не е достатъчно рестриктивна мярка, че да насърчи и ускори този процес. Моторизацията в града е в постоянен растеж и има остра нужда от мерки, насочени към регулирането на автомобилите, не само на най-замърсяващите", коментира за "Капитал" урбанистът Калоян Карамитов от новата гражданска платформа "Екипът на София". Той припомня още, че проблемът с големия брой автомобили не се изразява само в лош въздух, а и в загубено време от задръстванията и загубено градско пространство. То сега е отделено за колите, а може да бъде ползвано за други цели, които формират по-качествена среда - площади, градинки, велоалеи, бус ленти и т.н. От "Екипът на София" считат, че таксата за преминаване или задръстване би довела до повече резултати и може да се комбинира с нискоемисионните зони. Независимият общински съветник Борис Бонев също заяви по време на заседанието днес, че според него по-удачния вариант би бил такса "задръстване". (Четете на сайта на "Капитал" тази събота какво представлява тя и как София може да я въведе)

Зоните: според камерите, а не според нуждите

Има и друг проблем -не е ясно с каква логика общината е решила да обособи зоните за ниски емисии - т.нар. "Малък ринг" (исторически център) и "Голям ринг" (широк център). По време на заседанията на комисиите в общинския съвет независимият общински съветник Борис Бонев изрази притеснение, че обхватът на зоните е определен на база на вече поставените камери вместо на база реален научен анализ.

А това води до основателни подозрения, че "засегнатите" просто ще изберат други маршрути, по които да минат с колата. "При първоначалните граници на малкия и големия ринг в тях се очаква към 2030 г. да живеят съответно едва 3.5% и 14.5% от населението на София. Дори с леко разширение, това положение няма да се промени особено. Потенциалният благоприятен ефект, ако въобще има такъв по изложените досега причини, ще засегне малка част от жителите на града. За сметка на това обаче замърсяването може да се увеличи в съседните гъсто населени райони", казва Петър Стоянов от "За Земята".

Няма станции на общината и министерството на околната среда, които да измерват замърсяването в центъра на София, и не е ясно как ще се види ефектът от НЕЗ. В тази връзка общинският съветник от ДБ Марта Геогиева предложи Столична община да разположи две от подвижните си станции именно в центъра.

Той отбелязва, че дори собствените анализи на общината и мотивите към доклада показват, че от тези, чиито автомобили ще попадат в ограниченията, над 70% ще търсят обходни маршрути и едва 20% ще преминат към градски транспорт. Това ще натовари кварталите по периферията и най-вече тези в южната част на София, където е и най-гъстата улична мрежа.

"Няма как да забраняваш движението на коли, ако не си осигурил адекватна алтернатива с градски или велосипеден транспорт", коментира и Елена Иванова от "Спаси София". Тя дава пример с т.нар. "Малък ринг", който преминава по протежение на първия градски ринг на София. За него "Спаси София" изготви и съгласува проект за обособяване на бус ленти и велоалеи, които да бъдат алтернатива на автомобилното придвижване. Столичната община обаче не ги реализира, припомня Иванова. Така излиза, че кметството хем ще санкционира хората, хем няма да им е осигурило бърза алтернатива.

Пак "на парче"

Решението зоните с ниски емисии да важат само през зимата също изглежда половинчато и не много логично - със сигурност въздухът тогава е по-мръсен, но и през останалите сезони има замърсяване от различни източници. От организацията "За Земята" казват, че общината не взима под внимание замърсяването от автомобилите с азотен диоксид (NO2). То основно се отделя от автомобилите с двигатели с вътрешно горене и вреди особено на хората с астма, като може да причини различни усложнения и заболявания.

Изследване на организацията е показало, че то е силно подценено в София поради различни причини, но най-вече недостатъчно покритие и недобро разположение на официалните измервателни станции. Такива например липсват в центъра, което поставя под въпрос как общината ще мери ефекта от НЕЗ-овете.

"Замърсяването с азотен диоксид е целогодишно и по този причина зоната също следва да работи 12 месеца в годината, както се случва в другите европейски градове. Липсата на устойчив модел на организация на движението през цялата година също така не помага на жителите на града да вземат дългосрочни решения за методите си на придвижване, които да допринесат за устойчива промяна", обяснява Петър Стоянов от "За Земята".

Всички тези недостатъци на наредбата на София говорят, че общината трябва сериозно да помисли за цялостна визия и методи за борба с мръсния въздух и колите. Но тук е интересният момент - това ще е въпрос за следващото управление. А то ще има едва месец на разположение, след изборите и преди влизане в сила на новите НЕЗ-ове.