Пловдив обяви "не строго архитектурен" конкурс за сградата на БНБ

От градската управа сами определиха конкурса като "не строго архитектурен" и уточниха, че по-скоро се търсят концепции, но без ангажимент от страна на администрацията след това да реализира някое от предложенията. Причината - няма пари.

"Търсим предложения, които са с респект към миналото, но отговарящи на текущите и бъдещи нужди на гражданите и гостите на Пловдив", коментира кметът Костадин Димитров на пресконференция в общината. В конкурса за концепция за развитие на бившата сграда на БНБ "Трезор за идеи" могат да се включат архитекти, художници, дизайнери и творци, като общината очаква иновативни и устойчиви идеи за функцията на сградата.

Какво се търси

По думите на Пламен Панов, зам.-кмет "Култура, археология и туризъм", бъдещето на сградата е заложено като приоритет през този 4-годишен мандат. Той определи конкурса като "предизвикателен" - от една страна, заради сложността на архитектурата на сградата, но от друга, и заради самата ѝ локация.

От общината държат сградата да бъде отворена и с публични функции. Не се отхвърлят идеите, които досега са били обсъждани - там да бъде преместен археологическият музей, сградата да стане музей на Пловдив, както и други, но подчертаха, че търсят "иновативни предложения" за функцията на знаковата сграда. В критериите на конкурса е заложено в проектите да бъдат включени както интериорът на зданието, така и пространството пред него, което в последните години стана характерно за малки културни мероприятия.

На представянето на конкурса "Трезор за идеи" в кметството присъстваха и и председателите на Камарата и Съюза на архитектите в Пловдив - Чавдар Тенев и Георги Шилев.

"Досега ние от Камарата на архитектите винаги сме настоявали общинските инвестиции да бъдат реализирани чрез избор на най-добрите идеи, което може да се постигне само чрез провеждане на конкурси, коментира арх. Чавдар Тенев, председател на КАБ. При всички предишни мандати в предизборните си кампании кметовете са поемали този ангажимент, но това се забравя с идването на власт. Сега бях много изненадан, че ми се обадиха и потърсиха съдействие за такъв конкурс. Този ангажимент на новата местна власт е нещо изключително обнадеждаващо."

Кметът Костадин Димитров заяви, че обявяването на конкурси за знакови пловдивски сгради ще се превърне в редовна практика в общината.

Основният залог тук е публичният ресурс, големи финансови ресурси, които са бюджетни, те трябва да намерят своето оправдание в една ясна, прозрачна, чиста схема и това е най-добрата схема - реализиране на конкурс. Нека да забравим за инженеринга и да отворим нова страница за конкурсното начало.

Арх. Георги Шилев

председател на Съюза на архитектите

Конкурс без цел

Съставът на журито ще бъде обявен едва след като приключи срокът за приемане на предложения. Засега е сигурно, че то ще бъде в нечетен състав, негов председател ще е зам.-кметът по културата, а сред членовете ще бъдат представители на Камарата и Съюза на архитектите, които са и партньори на общината в конкурса, и главният архитект на община Пловдив. Ще бъдат поканени още представители на пловдивски културни институции, гилдии и други публични личности. Прави впечатление липсата на кмета на район "Централен" Георги Стаменов, който няколко пъти публично се е изказвал за нуждата от такъв конкурс (последно на събитието на "Капитал Градове" миналата година). Стаменов не присъстваше на днешната среща в общината.

След обявяване на резултатите общината ще реши дали да реализира някое от предложенията, но това не е изрично записано в самите условия и от градската управа отказаха да се ангажират със срокове. "В рамките на мандата има възможност, но вече зависи от средствата, зависи дали ще има такова предложение, което ще бъде оценено добре", заяви Пламен Панов.

Тук е и основният проблем. От общината не се задължават нито да реализират спечелилата идея, нито да я използват при евентуална реставрация на сградата. Така замислен, конкурсът трудно ще привлече интересни (да не говорим за големи) имена в архитектурата, а дори и сред предложенията да има такова, което да се открои с изключителни качества, не е сигурно дали, как и кога то ще може да бъде реализирано.

В критериите на конкурса е заложено в проектите да бъдат включени както интериорът на зданието, така и пространството пред него, което в последните години стана характерно за малки културни мероприятия Фотограф : Антон Чепилски

Обикновено добрите практики на такива конкурси предполагат, че архитектурното студио ще изработи впоследствие технически и инвестиционен проект, както и ще наложи авторски надзор над изпълнението. Такъв например наскоро се проведе в Стара Загора, където архитектурни студиа се състезаваха за нов Център за експериментално изкуство, а журито беше изключително от специалисти в областта на архитектурата и градоустройството. Друг пример за Пловдив е този на Тирана, където от години се правят международни конкурси за емблематични сгради, които променят облика на града и го правят разпознаваем на световната сцена - там условията за участие са същите и световни архитектурни студиа са включили албанската столица в списъка с места, които преглеждат редовно. Нещо, което категорично не е факт в Пловдив, въпреки десетките проекти, финансирани с евросредства в последните години.

Ситуацията със сградата на БНБ е още по-проблемна предвид факта, че за нея има одобрен план от НИНКН за реставриране още от 2014 г., но по него все още не е имало действие. При запитване от общината заявиха, че авторът на проекта арх. Георги Савов в момента го актуализира и предстои да премине през процедура по съгласуване с НИНКН. Така със сигурност двете идеи ще влязат в конфликт в някакъв момент.

История на сградата

Зданието е построено за банкова сграда по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер, като практически запазва оригиналната си функция за целия си период на експлоатация. Оттогава сградата претърпява две допълнителни структурни надграждания - първото е през 1929 г., когато е направено разширение, а второто - през 1974 г., когато тя е надстроена, като и при двете оригиналната визия е запазена. През 1985 г. сградата се сдобива със статута на паметник на културата.

През 2006-2007 г. е направено освежаване на частта от фасадите, които днес са собственост на "Уникредит Булбанк", като използваните цветове се различават от оригиналната хроматика на сградата.

Първите идеи за реставрация и обновление на сградата започват през 2012 г., когато неин собственик все още е БНБ. През 2014 г. се одобрява изготвеният проект за реконструкция на фасадата, но към действия така и не се преминава. Причина за това е вероятно и смяната на главния собственик в края на 2013 г. Тогава БНБ и община Пловдив се договарят сградата да бъде преотстъпена на града, а в замяна новият касов център да бъде на нов терен на "Ягодовско шосе".