ВиК-тата тепърва ще кандидатстват с проекти за единия милиард на новия холдинг

За водна инфраструктура се прибавят и още 100 млн. лв. от таксите за водоползване

Мила Чернева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

ВиК операторите в страната ще посочват най-спешните си проекти (изграждане или реконструкция на водопроводи и канализация) и с тях ще кандидатстват за финансиране от новочуредения ВиК холдинг, който разполага с капитал от 1 млрд. лв. След това холдингът и външни експерти ще избират кои обекти ще получат пари и кои не. Това уточниха Илиян Илиев, управител, и Иван Иванов, председател на управителния съвет на новото ведомство в отговор на въпрос на "Капитал" по време на форум за ВиК сектора, организиран от КНСБ.

Четири месеца след създаването на холдинга все още се работи по критериите, по които ще се одобряват проектите. В същото време от думи на премиера Борисов и министрите му се разбра, че с пари от холдинга се подготвят и големи проекти като ремонта на язовир "Пловдивци" и водоснабдителна система "Дунав". Към милиарда на новата институция обаче ще се добавят нови 100 млн. лв. от таксите за водоползване, които плащат ВиК дружествата, каза Илиян Илиев. "Имахме среща с министъра на околната среда... имаме обещание, че [100 млн. лв.] ще бъдат вкарани в инфраструктурата на ВиК", обяви той. Предстои регионалното министерство (принципал на ВиК холдинга) и екоминистерството да подпишат споразумение за това. Идеята е парите да влизат "от държавата в държавата", добави Илиев. "За първи път се случва в годините на демокрацията да се обръща внимание и по някакъв начин да бъдат инвестирани средства във ВиК инфраструктурата. Защото тези неща са под земята, те не се виждат и повечето средства отиват в асфалт", отбеляза управителят на ВиК холдинга.

1 млрд. лв. в ръцете на... експерти

"Самите ВиК оператори знаят къде и как да насочат средствата... Нашата идея е средствата да бъдат изразходвани по техни предложения, по техни проекти, които да внасят и защитават при нас", каза Илиев.

"Изработихме процедури и методики как да се предлагат такива проекти. Между другото Министерството на регионалното развитие и благоустройството има един безкрайно дълъг списък вече от подобни проекти. Въпросът е, че те трябва отново да минат по този път от преглед на експертите на ВиК операторите и по тяхна преценка те да ни предложат тези, които са най-спешни и най-важни", уточни Иван Иванов в отговор на "Капитал".

Методиката и процедурите обаче още не са финализирани и в момента се разглеждат от надзорния съвет на холдинга, добави Иванов. В съвета влизат проф. Николай Лисев - ръководител на катедра "Хидравлика и хидрология" в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), представители на МРРБ - Юра Йорданова-Витанова и Атанас Бояджиев, както и Галин Желев от Министерството на финансите и проф. Румен Арсов от катедра "Водоснабдяване и канализация" на УАСГ.

В одобряването на проектите, за които ще се отпускат държавни пари, ще участват вероятно и външни експерти, каза Иванов.

Накратко за холдинга Министерският съвет създаде холдинга на 16 януари 2020 г., след като идеята за него бе лансирана от премиера Бойко Борисов в края на декември 2019 г. с думите "да може по-добре да се контролира инфраструктурата и да се правят ремонти и рехабилитация на водопроводната мрежа". Принципал на холдинга е регионалният министър, а уставният капитал е 1 млрд. лв. В новата структура влизат всички държавни ВиК дружества и така управлението им се централизира. Холдингът ще е възложител на обществени поръчки за ВиК инфраструктура, но няма да възлага търгове, финансирани от оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020 г.". Европейските проекти ще се управляват от местните ВиК оператори, които са бенефициенти.

Холдингът беше вписан в Търговския регистър на 5 май тази година, но не спазва Закона за публичните предприятия, влязъл в сила същия ден.