Капка по капка - вир от проблеми

Какво предстои за остарялата и неефективна ВиК инфраструктура на Варна и Добрич

Пречиствателната станция на Златни пясъци трябва да бъде завършена до есента на 2020г.
Пречиствателната станция на Златни пясъци трябва да бъде завършена до есента на 2020г.
Пречиствателната станция на Златни пясъци трябва да бъде завършена до есента на 2020г.    ©  Надежда Чипева
Пречиствателната станция на Златни пясъци трябва да бъде завършена до есента на 2020г.    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Покрай кризата с водата в Перник и вида на напуканото дъно на почти пресъхналия язовир "Студена" обществото обърна поглед към иначе позабравен и недотам атрактивен отрасъл - водоснабдяването и канализацията (ВиК). И макар че насоченото към него внимание може да се счита за добра новина, има и лоша, а тя е, че колкото повече се вглежда публиката, толкова по-ясно става, че секторът е сериозно недофинансиран, а услугата за гражданите - далеч от нивото, на което трябва да е. Варна и Добрич са типичен пример за това. От години двата града разчитат силно на европейските средства, за да вкарат ВиК системите си в ред. Те усвояват и ще продължават да получават десетки милиони левове за водопроводи, канализация и за пречиствателни станции. Работата по големите проекти на оперативна програма "Околна среда" (OПОС) и поддържането на вече построената инфраструктура не са леки задачи. За съжаление обаче управлението на местните ВиК дружества е с противоречиво качество.

Спуканите тръби на морската столица

Варна е един от регионите в България, в които има сериозни загуби на вода. Според данните на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) те са около 65%. Въпреки това по-значителната част от финансирането в областта е фокусирано върху отвеждаща, а не водопроводна инфраструктура.

Големият воден проект на областта е сред закъснелите - договорът за финансиране беше подписан през септември 2019 г. и трябва да приключи до февруари 2024 г. Той включва четири обществени поръчки за проектиране и строителство (виж таблицата), а общата му стойност е 138.37 млн. лв. По него се планира реконструкцията на общо 22.49 км магистрални и довеждащи водопроводи, като в описанието на проекта се посочва, че така ще бъде решен проблемът с осигуряване на непрекъснато водоподаване към вилните зони и курортните комплекси на изток от Варна. Планира се и реконструкцията на 80 км канализация.

На по-ранен етап в програмния период беше възложен и проектът за пречиствателна за отпадни води на курорта Златни пясъци, който строителната фирма "Хидрострой" спечели с оферта за 27.9 млн. лв. с ДДС. Имаше заявки станцията да е готова до 15 май, но реално срокът за завършване на проекта е началото на октомври, уточни пред "Капитал" Николай Пашов, изпълнителен директор на "Хидрострой", пред "Капитал". Той обясни, че строителството на новата станция е 100% завършено, а в момента се финализират монтажните работи и предстои доказване на параметрите на почистване. Пашов увери, че проектът ще бъде завършен до есента.

През 2015 г. във Варна е приключил единственият голям ВиК проект за миналия програмен период - реконструкция и модернизация на пречиствателна станция за отпадни води изграждане на канализационна помпена станция "Акациите". Общата му стойност е над 34 млн. лв., сочи справка в сайта на програмата.

Отвъд европрограмите

За по-големите нужди на своите ВиК системи градовете разчитат основно на средства от еврофондовете, но ВиК операторите също имат инвестиционни ангажименти, които са заложени в бизнес план, представен пред КЕВР. В писмени отговори до "Капитал" от "ВиК - Варна" разясниха, че през последните три години винаги са инвестирали повече от заложеното в плана. През 2017 г. са били заложени 6 млн. лв. инвестиции, а реалните са били 7 млн. лв. Идентична е била и 2018 г., а през 2019 г. при заложени 5.5 млн. лв., дружеството е инвестирало близо 8 млн. лв. по всички направления. За текущата 2020 г. е заложени същата сума като в предходната година и по всяка вероятност отново ще бъде надвишена.

Важното тук обаче е не само колко пари се харчат, а кой и как ги управлява. Настоящият директор на "ВиК - Варна" Валентин Вълканов е управител на дружеството отдавна - за пръв път той заема поста през 2012 г., отстранен е временно през 2013 г., но след това е върнат в ръководството. Това е един от малкото ВиК оператори, чийто управител беше преизбран след проведен конкурс тази година, става ясно от сайта на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Повечето управители са просто назначавани, без да се преминава през конкурсна процедура.

Като управител на "ВиК - Варна" Вълканов има пряко отношение и към кризата със скъсаната тръба, която месеци наред замърсява с фекални води Варненското езеро. Самият той призна пред "Дневник", че е знаел за проблема с тръбата от по-рано, но не е уведомил РИОСВ - Варна, за аварията и замърсяването, вероятно, за да не го глобят. Това поставя въпроси за неговата фигура и стил на управление.

Задлъжнялост по време на суша

Проблемите на Добрич с водата са в друг жанр - там проблемът не са течове от канализация, а аварии във водопроводите, които водят до чести режими на водата или дори нейна тотална липса в региона.

И ако загубите на вода във Варна са 65%, то Добрич се нарежда на едно от първите места по този показател в България. Осемдесет процента от водата се губи по водопреносната мрежа, докато стигне до крайните потребители, а цената й е една от най-високите в страната. От репортаж на БНТ за непрестанните аварии и режима в добричкия район става ясно, че причина за тях е и магистралният водопровод, който е на 70 години и е силно амортизиран. Самото дружество "ВиК - Добрич" има милиони левове задължения. През 2016 г. заради множеството дългове фирмата дори се преобразува и от дружество с ограничена отговорност става акционерно дружество, като акционери са Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) със 75% дял и "ВиК - Бургас" с 25% дял. Бургаското водоснабдително дружество е дало заем 3 млн. лв. на добричкото и вместо да си го върне, става съсобственик. Добричкото ВиК е с отрицателен капитал и просрочени задължения към НАП. Видно и от финансовите отчети, най-големият разход е за електроенергия. Водата, която се доставя на потребителите, се изпомпва от дълбоко, а алтернативни водоизточници не се коментират засега.

Управлението на "ВиК - Добрич" също е компрометирано. Преди няколко месеца "Капитал" разкри, че през 2015 г. дружеството сключва неизгоден договор за луксозен джип VOLVO XC60. По-рано пък за управител е назначен Юлиан Иванов, който е осъден за това, че докато е ВиК шеф в родния си град Тервел, през 2007 г., е откраднал тръби на стойност 500 лв. Сегашният прокурист на дружеството пък не е избран с легитимно проведен конкурс.

Решения за водата на Добрич

През 2015 г. вoдният цикъл нa Дoбpич бeшe включен в т.нap. paнни проекти във вoдния сектор пo ОПОС за настоящия програмен период, като общата му стойност надхвърля 100 млн. лв. "Проектът за подобряване на водния сектор на Добрич има повече от 10-годишна история. Започнат е по програмата ИСПА през 2006 г., на няколко пъти стига до финал, но се връща в начална позиция заради пропуски и нарушения", пише на сайта на общината, която е основен бенефициент. Договорът беше подписан още през 2016 г., но работите продължават още. По официални данни той трябва да намали загубите на вода с около 13%, когато бъде завършен. Срокът за неговото приключване е до 2024 г. Акцентът на дейностите е върху водопроводната мрежа, която е изградена в периода 1950 - 1970 г. и е морално остаряла, посочват от общината.

През февруари 2020 г. в града бе открита новата пречиствателна станция за отпадни води.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    wasabi avatar :-|
    Wasabi
    • + 1

    Проблемите с водата в Добруджа са още от турско. Султаните се е занимавали неведнъж с това и така не се е намерило решение. Реално водоподаване в Добрич има от началото на 50-те, дотогава целият град е ползвал няколкото градски чешми. Този "магистрален" водопровод си е така от началото на централното водоподаване в областта и никой не го знае от къде минава в много голяма част от трасето му. Загубите са страховити, защото тръбата от 50-те отдавна е заминала. Няма реки за язовир с достатъчен обем, а водният пласт е дълбоко и населените места се захранват от много на брой помпени станции харчещи ток. Но за подмяна на магистралния водопровод, който идва чак от Шабла никой не говори. Така че областта отива отново към безводна пустиня, каквато си е била оригинално.

    Нередност?
Нов коментар