Бездънният бюджет 2020

Справка в системата за правна информация на Министерския съвет показва, че от юни до септември са гласувани допълнителни разходи за над 2 млрд. лв. (виж графиките). Най-голям дял от тях (почти 40%) са отишли за пътища, ремонти, има и пари за храмове, които Борисов хвърля пътьом под погледа на някой министър на задната седалка. Второто най-голямо извънредно перо са допълнителните 50 лева месечно, които правителството реши да отпуска като антикризисна мярка на пенсионерите. А третото са пари за COVID мерки или за увеличение на заплати, които на теория също трябва да са само за администрации, които работят на първа линия. На практика в някои от тези извънредни пари може да се прочете и желанието на управляващите да купят колкото се може повече гласове на предстоящите избори или пък опит да се потуши поредното огнище на обществено недоволство.

Към края на септември обаче бюджетът все още е на плюс 890 млн. лв., а по план трябва да завърши на дефицит 3.5 млрд. лв. Ако се направи статична сметка (защото може да има и по-голям от планирания спад на приходите) - за оставащите три месеца до края на годината управляващите ще разполагат с почти 4.5 млрд. лв. екстра пари за харчене.

Преглед на оригинала

Има ли риск за бюджета

За разлика от предходните безоблачни години обаче тази е различна - заради политическата нестабилност, предстоящите избори и шока от COVID. Очакванията са всичко това да се отрази негативно и на публичните финанси. От една страна, приходите от данъци и такси изостават (със 763 млн. лв. спрямо 2019 г.), а от друга, рискът управляващите да залитнат в посока нови популистки или неефективни разходи си стои. Бюджет 2020 беше ревизиран още през пролетта, като от балансирано салдото стана отрицателно. Тези 3.5 млрд. лв. би трябвало да са 3% от БВП на страната, ако се сбъдне прогнозата на Министерството на финансите за 3% реален спад на икономиката. Тя обаче към момента е най-позитивната - очакванията на повечето институции и анализатори са в диапазона от -5 до -8%.

През седмицата изненадващо от ведомството на Кирил Ананиев публикуваха за публично обсъждане промени в Закона за публичните финанси, с които се предлага да се вдигнат сега съществуващите прагове за дефицит и максимален размер на разходите в бюджета.

Това може да се тълкува като застраховка, в случай че минусът в държавните финанси надхвърли заложеното и се наложи нова негова ревизия тази година или за гъвкавост, в случай че кризата наложи съществен минус и в бюджет 2021 г. Въпросът е колко големи ще са тези дефицити и от какво ще дойдат те. Например в сряда социалният министър Деница Сачева заяви, че се обмислят различни варианти за повишаване на пенсиите от догодина, за които са нужни още между 1.2 и 3.8 млрд. лв., а индексацията им с по 50 лв. остава до март (за което са нужни по 106 млн. лв. на месец). Във вторник пък стана ясно, че България е поискала оферта за покупката на нови 8 военни изтребителя F-16. Засега не е ясно дали и кога ще бъде сключен договор, за каква сума и има ли вариант за разсрочено плащане, но зад този анонс може да се провиди опит за купуване на външнополитическа подкрепа от Борисов.

Задава се и още един голям разход - по информация на "Капитал" Агенция "Пътна инфраструктура" се готви да представи на правителството сметка за близо 1.3 млрд. лв. Парите са нужни, за да се построи 27-километровата отсечка на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле, за които уж имаше предвидено еврофинансиране.

Според Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ) основната причина за предложените промени в Закона за публичните финанси са по-скоро предстоящите разходи по европрограмите през следващите две години. Той допълва, че тази година ще има има рязък спад на БВП, който номинално вероятно ще е около 9-10% и това чисто математически ще доведе до по-големи разходи и дефицит като дял от БВП тази и следващите години.

Бившият зам. финансов министър Любомир Дацов пък определя идеите за законови промени като ненужни. "Ако това предложение за 40% мине (в изчисленията на публичните разходи като дял от БВП да не се включват евросредствата - бел. ред.), се отваря врата разходите на национално ниво да растат с още 3-4% от БВП", казва той. Според него по-добрият вариант е разходите на национално ниво да са с таван до 35% от БВП, а европейските средства да се оставят плаващи, защото те варират през годините. Дацов допълва, че тези промени във фискалните правила по-вероятно са свързани с еврофондовете и парите, които България чака по линия на Плана за възстановяване. Според него те идват от администрацията и не целят политика на разхлабване на публични финанси. "Крайният резултат обаче ще е един и същ, защото някой в един момент ще се възползва от тези промени", добавя финансистът.

Комуникация от страна на властта защо се прави всичко това обаче засега липсва. Повече яснота какво се случва с финансите на държавата би трябвало да даде бюджет 2021. Но дотогава остава поне още месец, в който спекулативните теории за това къде ще потънат наскоро изтеглените 5 млрд. дълг ще се множат и избуяват. И те естествено, ако не са родени от опозицията, със сигурност бързо ще бъдат припознавани и използвани от нея къде сериозно, къде за колажи с шкафчета и изтребители.