Икономика

Бизнесът: без вдигане на данъци, но с двегодишна данъчна ваканция за печалбите

Работодателските организации БСК и БТТП не подкрепят предложенията на КНСБ за вдигане на данъчни ставки за доходи и печалби

Председателят на БСК Радосвет Радев (ляво) и председателят на БТПП Цветан Симеонов

Лилия Игнатова

Председателят на БСК Радосвет Радев (ляво) и председателят на БТПП Цветан Симеонов © Велко Ангелов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Данъчните предложения за необлагаем минимум и по-високи корпоративен и подоходен данък на КНСБ бяха посрещнати с неодобрение от бизнес организации. От една страна, представители на работодателите считат, че мерките биха били безсмислени, ако не са придружени от структурни реформи в редица проблемни за държавата сфери. Същевременно бизнесът предлага свои текстове, сред които е идеята през следващите две години фирмите да не плащат данък печалба, за да инвестират средствата обратно в бизнеса си.

Против промени без оценка и реформи

През последните дни две работодателски организации публикуваха свои становища в отговор на предложенията на КНСБ за въвеждането на необлагаем минимум, по-нисък ДДС (15%) и по-висок данък печалба и данък върху доходите на физическите лица (от 10 на 15%). Това са Българската стопанска камара (БСК) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП).

Според БТПП сегашната данъчна система осигурява балансиран бюджет и не бива да се променя. А в криза всяко изменение може да създаде неяснота и дори хаос сред бизнеса, както и възможно негативен ефект върху събираемостта на данъци.

От палатата също заявяват, че предлаганите от синдиката необлагаем минимум и по-висок корпоративен и подоходен данък (от 10 на 15%) са недопустими. "Най-губещи биха се оказали хората с високи доходи, които са инвестирали в образованието си, генерират най-висока добавена стойност", казват от БТПП.

Част от мотивите на синдиката за предложените мерки е понижение на сивата икономика и начин да се пребори неравенството в доходите в страната. Според БСК обаче идеите на КНСБ биха били безсмислени, ако не са придружени от качествени реформи в редица проблемни сфери. От камарата дават примери с липсата на прозрачност в държавата, в публичните разходи, липсата на контрол от страна на законодателната власт, ниска ефективност на част от публичните инвестиции.

Новите предложения

Като цяло БСК застават твърдо против "радикални промени в данъчната система, включително въвеждането на нови данъци, без задълбочена оценка на въздействието и широк обществен и експертен дебат".

В същото време представителите на бизнеса предлагат свои данъчни изменения без подробности за ефекта от тях - през 2021-2022 бизнесът да не плаща данък печалба например, за да могат средствата да се използват от фирмите за "ефективно, пряко и непосредствено подпомагане на българския бизнес".

От камарата застават също зад идеята за фискална децентрализация, която да гарантира собствени приходи на общините и да ограничи зависимостта им от централната власт. Това е една точка, която намира широка подкрепа сред икономисти. Изчисления сочат, че ако една пета от приходите при облагане на доходите се преотстъпват автоматично на общините, местната власт ще удвои собствените си приходи, или това е увеличение на разполагаемия ресурс с 800 млн. лв. по сметки на ИПИ.

Друго предложение е "данъчни преференции за предприятия, които инвестират във високи и иновативни технологии". По тази точка също липсват подробности към този момент.

Очаква ли се все пак промяна

Предложенията на Министерството на финансите за промени в данъчните закони за следващата година засега не предвиждат резки движения. Това не означава, че в парламента текстовете няма да бъдат допълнени с куп идеи за изменения. По време на представянето на идеите на КНСБ например председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова заяви, че промените на синдиката може да се надградят с визия за имуществените данъци.

Предвид крехкото мнозинство на ГЕРБ моментът е идеален за извиване на ръце с лобистки (справка - намаленият ДДС за заведения) и популистки промени в стил да накажем богатите, за да има за бедните. Затова е нужен внимателен анализ какво точно се цели с промяната на една или друга ставка, колко ще струва на бюджета и как това ще повлияе на икономиката.