Новият План за възстановяване: вятър, газ и много здраве

Енергетиката на раздора

Да започнем оттам, че въпреки че служебното правителство ще подаде окончателна версия на плана, тя най-вероятно няма да бъде одобрена от Европейската комисия. Причината е проста: два независими източника на "Капитал" потвърдиха, че Брюксел иска да види поне прогнозна дата за окончателно затваряне на въглищната централа "Марица-изток 2". Всички въглищни държави в съюза, дори поляците, вече са подали такава дата, независимо дали имат намерение да я спазят категорично или не.

Лично президентът Румен Радев даде да се разбере, че няма да се вземе такова решение. Пеканов потвърждава това. "Това решение трябва да се вземе от редовно правителство. Ние като служебно нямаме как да заложим тази дата", вдига ръце той.

Пеканов посочва, че екипът му е положил усилия да откликне на желанията на ЕК в сферата на енергетиката: "Казаха, че не сме заложили достатъчно алтернативи, с които да заместим "Мариците" в момента, в който те станат тотално нерентабилни и неефективни - което те вече отчасти са. Сега предоставяме такива и това е, което можем да направим."

Тъй като не могат да вземат основното решение, алтернативите в новия план също са противоречиви. Въпреки най-различните идеи какво да се случи в Маришкия басейн - от ВЕИ централи и фабрики за батерии до индустриален парк - основната мярка (при това спрямо предишния вариант на плана) са 500 млн. лв. за паро-газова централа с минимална мощност 1 гВт (според Министерството на енергетиката мощността ще бъде 1.5 гВт, което ясно показва, че споровете продължават). Тези пари трябва да бъдат комбинирани с пари от Фонда за справедлив преход и частно съфинансиране.

Не е решено обаче дали мярката ще бъде отворена за всички в Маришкия басейн - което включва двете американски централи и "Брикел" на Христо Ковачки, или само за държавната централа. Изобщо не е ясно също така как това решение ще бъде пазарно рентабилно (газът е много по-скъп от въглищата дори с по-малкото CO2 емисии, които отделя) или смислено в дългосрочен план. "Имахме 6 срещи с комисията - те са ОК да има такава централа в басейна и да ползваме газа като преходно гориво. Забележката им е, че 2029-2030 г. ще трябва да се мине на водород", посочва самият вицепремиер.

Освен това преминаването на газ няма да запази настоящото състояние за следващите години, тъй като изисква в пъти по-малко работници спрямо въглищата. Или казано накратко, не решава проблема със заетостта, а го изостря. Също така има и проблем с това, че мярката е насочена само към региона на Стара Загора, а според ЕК рискови са още Перник и Кюстендил, за които в плана няма и дума.

Преглед на оригинала

Друга нова мярка в енергетиката са 880 млн. лв. за ВЕИ мощности в комбинация с батерии. Сумата ще бъде разпределена чрез търгове, вероятно на всеки 6 до 12 месеца, като според екипа на Пеканов държавата няма да указва какви да са ВЕИ-тата (чисто икономически това ще могат да са основно солари), а ще поема предимно частта със съхранението, "защото това е скъпата част от упражнението, ВЕИ-тата се избиват", обяснява той.

Целта е да се постигне обща инсталирана мощност от около 1.7 гВт (колкото сега наличните ВЕИ в България), като ще има горна граница за размера на проектите, за да се избегнат много големи единични централи, а да има разпределение из страната. Помощта ще се дава под формата на грант за капиталовата инвестиция, като след това няма да има ангажимент за изкупуване на енергията или дългосрочни договори за разлика. Очаква се срещу това да бъдат привлечени частни капитали за поне 1.2 млрд. лева.

Но може би най-странната и изненадваща нова мярка в тази част е офшорен вятърен парк в морето близо до Шабла. Според Пеканов и екипа му този проект ще се състои от четири турбини по 10 мегавата всяка и ще е "пилотен за изследване на потенциала". Аргументацията обаче е повече от неубедителна: не е уточнено кой ще получи тези пари, но вероятно това ще бъде НЕК - държавна компания, която в момента е затънала в дългове и доказала, че трудно управлява подобни инвестиции. Освен това е крайно неуместно да се избира предварително една фирма, която да се подпомогне, вместо да се обяви търг и конкуренцията между инвеститорите да понижи нуждата от безвъзмездно финансиране. Самият вицепремиер признава, че ЕК "има опасения" за проекта и той е "доста застрашен да не бъде включен".

Какво отпада

Всъщност 30-годишният икономист, който досега се е занимавал предимно с академична работа, се наложи да влезе бързо в политически схватки. Най-видимата от тях беше с кмета на София Йорданка Фандъкова за проекта за разширение на софийското метро за 360 млн. лв. Пеканов искаше да го махне, но сега признава, че е загубил битката: проектът остава в пълния си размер. Причината: Фандъкова е заплашила, че дори при минимално съкращение на безплатните обещани пари ще спре изцяло проекта.

Има няколко сериозни задрасквания обаче (виж таблицата). Два бенефициента, които са отпаднали категорично, са "Софийска вода" и ТЕЦ "Бобов дол": първите с парите за канализация в общини около София, а вторите - с тръба за газ.

Другият голям губещ е "Напоителни системи". Проектът за над 800 млн. лв., който повдигна вежди в първия вариант на плана, или ще бъде силно съкратен, или ще отпадне съвсем. "Там има проблеми с "Натура 2000" и околната среда, които службите на комисията посочват. Имаме все още време да го оправим, но сме скептични дали това ще се случи", казва той. Системата за напояване е важна, но, първо, това са ужасно много пари, а, второ, те така или иначе трябва да минат през дружество, от което самият земеделски министър наскоро вдигна ръце.

Другата програма, която е силно съкратена, е санирането. Това беше най-голямото перо в предния план и сега се махат 520 млн. лв. от него, като това става за сметка на отпадане на част от втория компонент - по-висок клас сгради, където ще бъде въведено 30% съфинансиране.

Още 100 млн. лева са спестени от проектите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), за който "Капитал" наскоро разкри, че финансира с над 400 млн. лв. една избрана фирма - ЕМУ, да прави всички ремонти. Там, казва Пеканов, е поискано да бъдат сключени нови рамкови договори именно заради тази фирма.

Съкращения има и в програмата за осветление на градовете с 200 млн. лв. Сериозно перо са се оказали част от проектите, подадени с ДДС. Тъй като комисията не приема възстановяване на ДДС от поне десетилетие насам, това е освободило доста ресурси, които са прехвърлени като съфинансиране.

Какво влиза

На мястото на тези пари са вкарани много нови неща. Изцяло нови са например проектът за хеликоптери, които да предоставят спешна помощ (125 млн. лв.), и мрежата от центрове за лечение на мозъчно-съдови увреждания в 10 университетски болници в цялата страна (128 млн. лв.). И двете са насочени към т.нар. златен час, в рамките на който пострадали при бедствие или инсулт могат да бъдат най-ефективно лекувани. Изцяло нов е и националният STEM център, който да подпомага училищата в прилагането на нов модел в изучаването на естествени науки и технологии. "Аз дойдох с идеята, че искам повече за здравеопазване и за образование - и това се случва", посочва Пеканов.

Друг нов, доста голям проект е дошъл от агенция "Електронно управление". Срещу 134 млн. лв., агенцията ще изгради "достъп до защитено споделено информационно пространство". Какво точно значи това не става ясно, но от кратките обяснения на екипа на вицепремиера се разбира, че това е допълнение на т.нар. държавен облак, като ще позволи на държавните служители да работят в него дори от вкъщи в защитена среда. Тъй като киберсигурността е модерна дума напоследък, явно е преценено, че подобен проект ще се радва на добро око в Брюксел.

Голямо нововъведение са още 300 млн. лв. за фондовете за бизнеса, които стават общо 1.2 млрд. лв. - най-големият единичен проект в програмата. Те ще са под контрола на Министерството на икономиката, където министър Кирил Петков иска да превърне голяма част от тях в дялово финансиране и други финансови инструменти. Петков обясни тази седмица в интервю за "24 часа", че иска две трети от ресурса да е под такава форма. Пеканов е леко резервиран: "Нашата идея, която сме коментирали, е да е 50 на 50 между двете. Тук също текат дискусии."

Принципно финансовите инструменти са "по-чист" инструмент за помощ, защото носят повече ефективност на даден лев. Но е достатъчно човек да види колко бавно тръгват всички схеми за дялово инвестиране в България в последните години, за да е наясно, че това ще отнеме време. В момента в страната действат схеми за около 500 млн. лв., които отнеха години, за да се структурират, и ще отнемат два пъти по толкова, за да се инвестират. Затова балансът между гаранции, дялов капитал и грантове е сложен.

За след изборите и за следващите

Всъщност тази схватка между Петков и Пеканов е друга част от многото тихи битки, които текат по всички фронтове за ресурса. Безпрецедентният размер на финансовата инжекция събуди много интереси и идеи и затова човекът, който определя финалния списък, е под много прожектори. Явно затова той не бърза да публикува финалната версия на документа, преди да я е изпратил на ЕК, което е донякъде странно.

В седмицата, в която разговаря с него, "Капитал" видя и чу поне десет версии за това какво влиза и какво не в плана. "Дори ЕК досега не е виждала комбинацията от детайлно разписани новите проекти, казва Пеканов. Сега ще минат две седмици, за да ни отговорят с какво са съгласни и какво не. Всяка дискусия изяжда време, а обратната връзка ще посочи неща за оправяне."

Датата, на която възнамерява да качи онлайн своята версия на документа, е доста символична: 12 юли - ден след изборите. "След това трябва под една или друга форма да бъде обсъдена в парламента", посочва той. Датата, която си е сложил за финализиране на целия процес, е краят на юли. Ако ЕК одобри, припомня Пеканов, документът ще мине през другите държави, които имат право на вето.

И това е само за грантовия ресурс. Що се отнася до заемния - над 4 млрд. евро, които предното правителство реши да не ползва, то за тях има крайна дата за подаване до август 2022 г. Те обаче вероятно ще са грижа на друг.