За европейските пари елате догодина

България влиза в период между 6 и 12 месеца, в които няма да има ново еврофинансиране

Атанас Пеканов не може сам да реши двата големи въпроса пред Плана и отказва да отговори на "Капитал" какво възнамерява да прави

Огнян Георгиев

Атанас Пеканов не може сам да реши двата големи въпроса пред Плана и отказва да отговори на "Капитал" какво възнамерява да прави © Юлия Лазарова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Най-добрият план е изпратеният." Това каза вицепремиерът и отговорник за Плана за възстановяване и устойчивост Атанас Пеканов в началото на септември пред комисията по европейски въпроси в парламента. Парламентът вече отиде в историята, но подаден план все така няма.

Тази седмица изтича и неофициалната крайна дата, след която вече е ясно, че никаква част от 12.6 млрд. лв. няма да влязат в икономиката тази година. Дори София да вкара официално плана в Брюксел утре, комисията ще има два месеца, за да го оцени и оформи като договор, след което Съветът на ЕС има четири седмици, за да го одобри.

Това значи две неща. Първо, от бюджета отпадат заложените 1.6 млрд. лв. аванс, което ще има ефект върху публичните финанси на държавата. Второ, тъй като от плана зависи кога ще се подпише партньорското споразумение - и съответно тръгването на останалите европейски програми, България влиза в една своеобразна "финансова пустиня" - между 6 месеца и година, в които няма да има достъп до никакво ново европейско финансиране.

А ако последната половин година е показател за каквото и да е, то този срок може лесно да се удвои.

Две спънки: въглища и законност

Трудно е, разбира се, това да се припише като провал на самия отговорник за документа. За времето, което имаше на поста, и ситуацията, в която работеше, 30-годишният Пеканов имаше възможност само да събере нови предложения, да ги препакетира и да се опита да договори с Европейската комисия окончателен вариант. Той успя да направи това точно навреме, за да прехвърли отговорността за одобрението на плана на тогава новия 46-и парламент. С безславния край на поредното Народно събрание обаче топката се върна в неговото поле.

Ситуацията към момента е следната: ЕК все така настоява за краен срок за затваряне на въглищните централи. Пред "Капитал" миналата седмица енергийният министър Андрей Живков съобщи, че иска за месец да разработи план за преход на въглищните региони към декарбонизация. Тук има два проблема.

Първият е, че както самият Живков поясни, този план не може да е просто посочване на дата. Там трябва да има разписани нови планирани мощности, стъпки по години, мерки за подкрепа на преходните региони и т.н. Да се състави такова нещо за месец, дори теоретично, е силно съмнително. И второ, в предизборна ситуация нито Румен Радев и служебният кабинет ще рискуват самостоятелно да решат този въпрос, нито друга политическа партия ще ги подкрепи.

На този фон дори второто искане на комисията - за по-ясни стъпки към съдебна реформа и върховенство на закона, не изглежда толкова сложно. Там обаче Пеканов отново е с вързани ръце - нищо от това, което Брюксел иска да види, особено след епизода със санкциите "Магнитски", не зависи от него.

Каква точно е стратегията и следващите стъпки на Пеканов не е ясно, тъй като от офиса на вицепремиера категорично отказват на "Капитал" да отговорят на каквито и да било въпроси по темата вече неколкократно. Възможно е дори той да внесе плана в настоящия му вид, без окончателно решение на двете теми, в опит да не изгуби повече време.

Погледнато отстрани обаче, най-реалистично изглежда планът да бъде внесен след изборите през ноември, с някаква промяна в частта за енергетика и в тази за бизнеса (където самият Пеканов обяви, че иска да промени съотношението между грантове и финансови инструменти).

Година без пари

Това не е чак толкова фатално - ако се решават проблеми, които определят средата за десетилетия, може да се изчака за най-доброто възможно решение. Още повече че финалният срок за плановете е средата на следващата година. Дори фактът, че ще сме последни в съюза и целия капацитет на комисията ще е насочен насам, може да се окаже положителен, защото ще засили натиска върху който е на власт и ще върже още повече ръцете за съмнителни схеми.

Ударът върху бюджета също може да се окаже пренебрежим. Когато се гласуваше актуализацията в парламента, вече бившият финансов министър Асен Василев беше убеден, че планът ще бъде внесен за одобрение до октомври, така че авансът от 1.6 млрд. лв. е разчетен в бюджет 2021 г. Трябва да се има предвид обаче, че това са целеви средства и не могат да се харчат за друго. Според икономисти дори и страната да не получи тези пари, към момента преизпълнението на приходите в бюджета е достатъчно голямо, за да се понесе този удар.

Най-силният ефект ще бъде върху останалото еврофинансиране за периода 2021 - 2027 г. За да го отключи, България трябва да подпише партньорско споразумение с ЕК. Два източника посочиха, че в момента то е блокирано от плана, като преди той да бъде подписан, няма да има споразумение - реформите в него ще са от значение и за останалите европейски програми.

Като се вземе предвид обичайното административно забавяне, това значи, че в най-добрия случай, ако и двата документа влязат в сила в края на тази година, първите европейски пари по тях ще тръгнат във втората половина на 2022 г.

Тази принудителна финансова диета, съчетана с тежката зима, обещава да тества доколко след 13 години на помощи българската икономика може да се справя самостоятелно.