Новите европейски пари за земеделие - само при резултати и реформи

Допълнителни мерки се предлагат за потребителите - хармонизирано етикетиране на предната част на опаковката с по-детайлна хранителни информация, зелени сертификати; марка за произход и преразглеждане на маркировката на датите "използвайте до" и "най -добър до".

От Министерството на храните и земеделието коментираха пред в. "Капитал", че плащанията наистина ще са обвързани с резултатите. "Провеждаме интензивни срещи със заинтересованите страни, където се представят и обсъждат проекти на основните ключови компоненти", заявяват още от министерството.

Въпросът за ефективността на така предложените от ЕК мерки обаче остава все още неразрешен. И никой от засегнатите не е напълно удовлетворен.

От една страна е бизнесът, който в своите позиции, определя предложенията за намаляване на пестицидите като нереалистични, тези за ограничаване използването на торове като твърде амбициозни, а прагът за биологичното земеделие като постижим само с пълна зависимост от субсидиране. Други съжаляват за липсата на решения за проблеми като достъпа до земя или смятат, че са необходими допълнителни действия в тази насока. Има и гледни точки, според които производството и консумацията на месо не са адекватно разгледани от стратегията, въпреки че са основно обществено предизвикателство.

От друга страна са европейските институции, които участват в законодателния процес и имат своите резерви. Неотдавна Европейският парламент гласува доклад по темата, като съдокладчикът Хербърт Дорфман (ЕНП) подчерта необходимостта от подобрена устойчивост във веригата за доставки на храни и съпътстващи реформи и изрази разочарованост от липсата на адекватна оценка на въздействието на ЕК за предложенията. "Споделяме поставените цели, но се нуждаем от алтернативи как да ги постигнем, за да бъдат в интерес на потребителите, земеделските производители и околната среда", заяви Дорфман за "Капитал". В отговор, ЕК твърди, че на този етап мерките са предимно препоръчителни и преди да станат част от европейското законодателство, за всяка една от тях ще бъде предоставен нужният анализ на въздействието. Но дори някои от мерките да останат пожелателни, след обвързването им с плащанията и програмите от ОСП, те ще станат буквално задължителни за фермерите и земеделците.

Фотограф : Цветелина Белутова

Междувременно американското министерство на земеделието също изготвя свое проучване, в което оценява, че целите на Зелената сделка (включително стратегията "От фермата до трапезата") могат сериозно да намалят добивите на земеделските производители и да увеличат зависимостта на ЕС от вносни храни, което само би изнесло екологичните проблеми в трети страни, вместо да ги разреши. Нещо подобно се случва например с тежката индустрия, която за да избегне плащането на квоти CO2 мести производството си в страни с по-малко климатични регулации.

Какво предприема България

От Министерството на земеделието и храните казват, че "Реализацията на целите ще зависи в голяма степен от осигуряването на достатъчен финансов ресурс за подкрепа на политиката и от възможността на държавите членки да разполагат с максимална гъвкавост при структурирането на своите инструменти според конкретните си нужди и потребности".

Един от ключовите компоненти са директните плащания към земеделските стопани. "Основен нов момент при тях ще бъде въвеждането на екосхеми. Те са задължителни за държавите членки и доброволни за земеделските стопани. В тази връзка усилията ни са насочени към предоставяне на възможност за кандидатстване по различни екосхеми в първи стълб, които да адресират препоръките на ЕК", коментират от земеделското ведомство пред "Капитал". Самите проекти на екосхемите, както и условията по тях скоро ще бъдат представени и обсъдени със заинтересованите страни.

Дребните и средните земеделски стопанства ще могат да получават и субсидии по схемата за преразпределително плащане. А по схемите за обвързано с производството подпомагане - животновъдството и отглеждането на плодове, зеленчуци и протеинови култури - ще се насочи 15% от общия финансов ресурс за директни плащания.

За самата стратегия "От фермата до трапезата" от МЗХ казват например, че за намаляването на употребяваните химични торове с общ за ЕС процент трябва да стане след задълбочен научно обоснован анализ, направен по видове култури, торове, запасеност на почвите, влага и типове почви. В България, земеделските култури за обект за нападение от множество вредители и намаляването на използваните пестициди трябва да се случва обмислено и постепенно. В същото време, поради климатични и географски особености в региона, страната ни е изложена на по-голям риск от заболявания при животните ( за разлика от Северна Европа), което отново ни поставя в неблагоприятна ситуация за ограничаване използването на антимикробни средства в кратки срокове. Не на последно място, нарастването на площите за биологичното земеделие на 25% крие риск от увеличаване на ценовия натиск, а заделянето на 10% от земеделската земя за непроизводствени цели застрашава жизнеспособността на стопанствата.

Бизнесът също е скептичен

"Капитал" направи свое проучване сред фермери и земеделци в страната, които също споделят мнението, че ако станат част от законодателството, новите мерки неминуемо ще доведат до по-високи цени в сектора, намаляване на качеството, рентабилността и съответно производството на храни в ЕС. Според Петър Петров, председател на Националната асоциацията на младите фермери в България, "в момента не можем да мислим за стратегически план, когато сме на ръба и се опитваме да оцелеем утре. Високите цени на горивата, зърното, конкуренцията от другите европейски страни, които получават по-високо европейско и национално съфинансиране, ни поставят в още по-неблагоприятна ситуация. Не разбирам защо ще затваряме въглищни централи, за да внасяме китайски соларни панели. Защо залагаме на биологично производство вместо на качествено регионално такова?".

Подобна е и позицията на производителите на торове в страната, Стефан Димитров, прокурист на "Неохим" - Димитровград. "От фермата до трапезата" е изключително добър инструмент за въвеждане използването само на качествени торове, които осигуряват необходимите на растенията хранителни вещества без излишни загуби, а това ще доведе до ограничаване употребата на некачествени такива и до преоткриване на ползите на техните екологични алтернативи. Целта на стратегията обаче е твърде амбициозна в така предложената времева рамка", смята той и допълва, че на този етап торовата индустрия е изправена и пред друго сериозно изпитание - нарастващите цени на природния газ, който е основна суровина за производството на амониев нитрат, в комбинация с драстичния ръст при електроенергията и квотите за емисии на парникови газове, застрашават производството на азотни торове и продоволствената сигурност на европейската общност.

Фотограф : Цветелина Белутова

От втория голям завод за производство на торове в България - "Агрополихим", споделят, че за ЕС като цяло средната консумация на торове е около 50% над тази в България (на което Западните страни дължат и около 60% по-високи добиви в сравнение с нашата страна). "Евентуално намаляване с 20% на консумацията на торове в страни страни като Франция, Нидерландия, Германия, Полша и др. ще има много сериозен ефект върху зърнения баланс на континента, а именно - от нетен износител, Европа ще се превърне във вносител. Оттам ще има повишение на цените на продукцията и съответно потребителските цени на крайните продукти", казват още от компанията и прогнозират, че по примера на въведените изисквания за биологична компонента в горивата и зелени стандарти в областта на енергетиката, резултатът, който може да се очаква при налагане на ограничения за използване на количеството торове, ще бъде единствено хаос на пазарите, високи цени, политически и хуманитарни кризи.