Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.

Земеделие

България и още десет държави не искат национални цели за намаляване на пестицидите

Европейският парламент обаче е твърд в позицията, че ангажиментите по държави трябва да останат .Предстоят преговори и финално решение до края на ноември

Моника Върбанова

Ани Коджаиванова

2 автори

Shutterstock © Shutterstock

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Коалиция от 11 държави членки, сред които и България, иска да се премахнат националните цели в предложението на Европейската комисия (ЕК) за намаляване наполовина на употребата и риска от пестициди до 2030 г. Другите подкрепили също са предимно източноевропейски държави - Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния и Словакия, както и Италия. Всички те искат - вместо да въвеждат национални цели, всяка страна членка само да опише в своя национален план "мерки, които трябва да бъдат предприети, за да допринесат за приближаване на целите на Съюза за намаляване на емисиите до 2030 г".

Междувременно Европейският парламент потвърди позицията си миналата седмица, че ангажиментите по държави трябва да останат. Крайното решение ще бъде взето още този месец, когато се очаква междуинституционалните преговори да приключат.

Какво представляват националните цели за намаляване на употребата на пестициди

Първоначалното предложение на ЕК за регламента за устойчива употреба на пестициди (SUR), представено още през юни 2022 г., залага изчисляването на национални цели за всяка държава за намаляването на тези химични агенти, така че да бъде постигната обща цел на ЕС за 50% по-малко употреба до 2030 г. Използването на най-опасните пестициди пък ще трябва да намалее с 65%, като за база ще се използва средното ниво на използването им по държави за 2015-2017 г.

Тези цели са водещите в ключовата стратегия за устойчивост на ЕС - от "От фермата до трапезата". Тя предвижда още съкращаване наполовина до 2030 г. на употребата на антибиотици в селското стопанство , намаляване на употребата на торове с поне 20%, най-малко 25% дял на биологичното земеделие и поне 10% от земеделската земя да е с непроизводствени характеристики. Пакетът е тясно обвързан и със Зелената сделка на ЕС.

В предложението на ЕК се предвижда националните цели да взимат предвид спецификите на сектора по държави и да се изпълняват на годишна база. Въпреки това коалиция от 11 държави членки реши да се противопостави на идеята и да премахне изцяло позоваването на националните цели в текста на регламента, посочват изтекли документи, видени от брюкселското издание Euractiv. Действията за ограничаване употребата на пестициди трябва да се "основават на стабилни научни и статистически принципи", се казва в позицията на държавите "против", като изброяват няколко фактора, които да се вземат предвид - например осигуряване продоволствената сигурност, липса на други алтернативи в земеделието и др.

Тъй като министрите все още договарят становищата си по досието, ако противниците на националните цели станат мнозинство, този вариант ще остане в окончателната позиция на Съвета на ЕС и трябва да бъде обсъден в междуинституционалните преговори, известни като "трилози".

Европейският парламент вече гласува "за" националните цели

Изцяло противоположна остава позицията на Европейския парламент, където членовете на комисията по околна среда гласуваха в подкрепа на определянето на обвързващи цели за намаляване на употребата на пестициди в страните - членки на ЕС. "Много е положително, че успяхме да постигнем съгласие за възможни компромиси в една идеологически натоварена и доминирана от индустрията дискусия", каза евродепутатът от австрийските Зелени Сара Винер, която ръководи парламентарната работа по това досие.

Членовете на ЕП също така призоваха комисията да увеличи продажбите на пестициди с нисък риск и биоконтрол, като например ускори процеса на разрешаване. Беше постигнато съгласие и относно забраната за използване на пестициди в чувствителни зони, като обществени паркове, детски площадки, училища, спортни площадки, обществени пътеки и места за защита на "Натура 2000". Но държавите членки ще могат да направят изключения за органично земеделие и биологичен контрол, ако е необходимо.

Най-голямата дясноцентристка партия в Европейския парламент- ЕНП, която първоначално поиска пълно отхвърляне на предложението за SUR, критикува задължителната цел за намаляване и забраната за използване на пестициди в чувствителни зони. Главният преговарящ на ЕНП Александър Бернхубер също бе против предложението за увеличаване на бюрокрацията за фермерите. "Земеделските производители трябва да имат право да вършат работата си на полето, вместо да попълват формуляри и да трупат документи", каза той. Въпреки това крайната позиция на ЕП остава твърдо "за" националните цели.

Реакциите на заинтересованите страни

Макар решенията още да са на ниво европейски институции, най-засегнатите от законодателното предложение вече изразяват позицията си, с която опитват да променят развитието на досието. "Изтриването на обвързващите национални цели би довело до това, че SUR ще бъде мярка за нищо", казва пред Euractiv Кристин де Шамфелере, служител по селскостопанската политика в кампанията Pesticide Action Network Europe. Тя добавя, че този ход е извън "гласа на гражданите и науката", посочвайки скорошно проучване на IPSOS, което изследва възгледите на гражданите от 6 държави от ЕС. То показва, че 82% от респондентите са загрижени за въздействието върху околната среда от употребата на пестициди, докато 78% се тревожат за въздействието им върху тяхното здраве и здравето на семейството им.

От друга страна, фермерите и големите производители на пестициди са в противоположното мнение - според тях поставените цели по държави ще застрашат продоволствената сигурност на региона и ще оставят производителите в крайно неконкурентоспособно.