Андон Павлов, Kpler: Част от руския петрол влиза в Европа през Индия като горива

Какви са алтернативите за заместване на толкова голямо количество?

Има няколко варианта. Единият е ЕС да започне да преработва повече американски лек петрол. Но това едва ли ще стане, тъй като европейските рафинерии са настроени да работят със среден и средносернист нефт, какъвто е Urals.

Другият е да бъде внесен петрол със сходни качества, например от Западна Африка, който да компенсира около 20% от загубения внос на руски нефт. Не всичкият от този петрол обаче е подходящ за европейските рафинерии и така говорим за половината от това количество, което може да се използва. Вариант е да бъдат намалени нивата на опериране на европейски рафинерии и Европа да започне да внася крайни горива от другаде.

От гледна точка на газа, ЕС има малко по-малък проблем, тъй като първо има изключително количество ВЕИ, капацитет от въглища и все по-голямо количество втечнен газ, който неминуемо ще се увеличава към Европа. Затова и ако ЕС трябва да се притеснява от нещо - това е петрола и неговите деривати.

Проблемът е, че високите цени на горивата означават високи цени на всичко. Дизелът е това, което движи икономиката на света към този момент.

Петролът от Близкия Изток не е ли опция?

Да, вариант е, но там доста от производствения обем отива към Азия през дългосрочни договори. Освен това се увеличават рафинериите за преработка, което означава, че възможността за износ все повече намалява. Имаме индикации, че новите рафинериите в Ал Зур, Кувейт, както и в Джизан, Саудитска Арабия, са започнали да работят. А когато инсталираш нов капацитет за производство на горива ти ограничаваш износа на суров петрол. Затова и нефтът, който излиза от Близкия изток, в близко бъдеще, ще е още по-малко. А и видяхме, че ОПЕК+ до голяма степен изчерпа капацитета си за по-голямо производство.

Горивата, които тези рафинерии произвеждат за вътрешния им пазар ли ще бъдат?

По-скоро не. Близкият Изток и Индия са перфектно позиционирани така, че да се възползват от пазарната нестабилност в света - кой от какви продукти ще има нужда. Затова и инвеститорите насочиха капитали в тези рафинерии още преди Ковид кризата. Страните от Близкия Изток вече искат да бъдат гледани не толкова като износители на суровина, а като на износители на продукт с добавена стойност, каквито са горивата. В същото време преди Ковид кризата забелязахме, че производствените капацитети в ЕС намаляват като цяло и че новите мощности са в Близкия Изток и Азия. Единствения проект, който се очаква да заработи на запад от Суец е рафинерията в Нигерия, Данготе. Останалите големите проекти, които трябва да започнат от 2026 г. са основно в Азия и Близкия Изток.

Тоест Близкия Изток от износител на петрол ще се превръща все повече в износител на горива и ще ги пласират в ЕС?

Бих казал, че това е рационалното очакване за близкото бъдеще.

Извън големите производители на суров петрол има ли други печеливши от цялата ситуация?

Да. Индия и до някъде Турция. В по-малка степен и Китай, тъй като там има проблем с Ковид пандемията, за това и тепърва ще видим какъв ще бъде ефектът от тяхното закупуване на повече руски петрол.

По какъв начин печели Индия?

Нека започна от там, че никой не говори за цените на суровия петрол, най-често се говори за диференциала спрямо бенчмарка в региона. За руския Urals това е Брент в Северна Европа, а в Средиземно море Urals само по себе си е бенчмарк. В момента говорим за цени на Брент около 120-125 долара за барел, като Urals продава на минус 30-35. Индия сега купува руски петрол за около 90 долара на барел. В същото време продава с премия в производството на дизел в порядъка на 60 долара. Може да си представите за каква разлика в цената става дума. Получава се така, че индийските рафинерии купуват евтин руски петрол, който европейците не искат, преработват го и изнасят, това което пазара иска в момента - дизел и бензин.

Значи Индия купува евтиния петрол от Русия и задоволява пазара в Европа?

Зависи къде ще има най-много търсене на регионалните пазари. Не е задължително да изнася само за Европа, но е факт, че Индия в момента продава сериозно за Атлантическия басейн, което включва Европа и Африка. Търсенето на вносен дизел в Европа през май спадна спрямо април, тъй като рафинериите излязоха от периода си на годишна поддръжка, в който са затворени. Но ако Европа не внася руския дизел, някой трябва да запълни нишата и Индия го прави в момента.

Тоест на европейския пазар има индийски горива?

Да, има не-малко индийски горива в момента. Получава се една ситуация, в която продължаваме да купуваме руски петрол, но през Индия.

Какви са вашите прогнози за цените на петрола?

Едва ли ще тръгнат надолу. По-скоро ще останат около тези нива или малко по-високи. Това се дължи и на новите рафинерии, които трябва да започнат работа в Близкия изток и за които говорихме по-рано.

Каква цена на петрола би била критична и би довела със себе си и рецесия?

Не искам да се ангажирам с точна цена, след която светът ще свърши, защото това е много относителен въпрос. За да има проблем, цената трябва да остане висока за определен период от време. За да говорим за ситуация, в която ще влезем в рецесия - това биха били нива близко до 150 долара на барел за повече от три месеца. Както видяхме и с войната в Украйна - цената може да скочи, но това не означава, че всичко може да свърши за един ден.

Какви са условията за охлаждане на пазара за петрола?

На първо място е смяната на микса от търсене, тъй като транспортният сектор е най-големият консуматор на петролни продукти. Ако видим по-значима промяна в дела на електрически или хибридни автомобили, това би довело до по-малка консумация на бензин и дизел. Което вече започва да е фактор, най-вече в Европа. Разбира се, в близък план това е и край на войната в Украйна и евентуално бъдещо падане на санкциите срещи Русия.

Как се движи пазара на втечнен газ (LNG) и какви са опциите за диверсификация за ЕС и България?

Турция не разрешава влизането на танкери с LNG през Дарданелите, така че цялото Черноморие е изключено от търговията с втечнен газ. Това означава, че за България остава единствено възможността за внос чрез Гърция.

Като цяло пазарът на газ е в едно много добро състояние от няколко години. От една страна производствените капацитети за LNG бяха доста увеличени, особено в САЩ. Очаква се сегашната ситуация да принуди развитието на LNG терминали и в други страни, като Русия.

Проблемът не е толкова в производството, а къде отива. Ако извадим Русия от газовия микс, тогава имаме огромен проблем. Както бе отбелязано от германски политици евтиният руски газ е голяма причина за развитието на германската икономика и без него нещата стават сложни в макроикономическа гледна точка за Германия.

Проблемите са и в търсенето - то изпревара предлагането и поддържа високи цени. Дори в САЩ местният бенчмарк е на рекордни нива. Това е функция, когато взимаш повече газ от микса и го изнасяш в терминалите за втечняване - логично количеството, което можеш да консумираш намалява.

Освен това още от 2014 г. има стратегическо прехвърляне и промяна в Азия - от деинвестиране в ядрени мощности и инвестиране в LNG и природен газ, което направи Япония най-големия вносител. Това продължава да е фактор в региона, както и политиките на Китай за намаляване на замърсяващите източници на енергия. Миналата година те изпревариха Япония като най-голям вносител на LNG.

Каква роля играят спекулантите в определянето на цената на петрола? Можем да ограничим тяхното влияние и да стабилизираме цените?

Спекулантите играят роля, но те не са определящият фактор, влияят на около 20% от крайната цена. Останалото е фундамент - търсене предлагане и свързаните с тях фактори. Както знаем САЩ и Европа се опитват по всякакъв начин да свалят цената в последните месеци, но просто положението е такова, че един добре действащ пазарен механизъм трудно можеш да го промениш.

Има ли спад на инвестициите в добива?

Да, разбира се, когато цените са толкова високи и има очакване, че ще останат на такива нива има и желание за повече инвестиции. Шистовите инвеститори увеличават производството. Проблемът е, че толкова години деинвестиране в сектора в високи данъци и не толкова благоприятна среда за инвестиция е довело до това големи играчи в сектора да изоставят свои големи проекти.

Това е и една от причините за този дефицит?

Да, докато преди другият проблем с шистовия нефт е, че трябва известно време докато се увеличи производството. Има чисто технологични пречки. И най-големият проблем е не толкова ниските нива на оборудване, колкото липсата на квалифициран персонал.

Какви са условията за охлаждане на пазара за природен газ?

На първо място, ако войната приключи най-вероятно ще има частично връщане на руския газ в Европа.

Но дали той ще бъде върнат, заради санкциите - те са до края на режима на Путин. Това може да означава, че санкциите ще са години наред.

Съгласен съм, но това е моето очакване за намаляване на напрежението на пазара, както и това което прави Европа в момента - да купува приоритетно големи количества втечнен природен газ. Това ще помогне складовите наличности да бъдат запълнени, за да може когато търсенето почне да се увеличава, да има възглавница.

Какво влияние оказват санкциите върху икономиката на Русия? Усеща ли Русия ефект върху планирането на техни продукти на пазара?

Това е комплексен въпрос. От една страна руския бюджет е фиксиран на 44 долара за Urals, а в момента продажната цена е 90 долара. Което означава, че приходите в бюджета са два пъти по-големи отколкото биха очаквали в началото на годината. Така че, дали Русия, ще фалира ако ЕС спре да купува - не.

От друга страна обаче руските рафинерии започват да изпитват трудности да пласират продукцията си. Всеки голям производител не иска да изнася суровина, а продукт с висока добавена стойност. Колкото по-трудно пласират своя продукт, толкова по-трудно ще е и на руските рафинерии да оперират на високи нива.

Най-вероятно има доста проблеми в руската икономика. Последният анализ, който видях показва, че цените на вътрешния транспорт са около 30-40% по-надолу отколкото в началото на войната, което очевидно е фактор, който показва, че търсенето на транспортните услуги в страната е много силно ударен. Имат проблем и с частите за превозни и други транспортни средства, които идват от чужбина. А как разбираш, че една икономика има проблеми? Търсенето и предлагането на превози пада, понеже потреблението се е свило. Търсенето пада, предлагането остава сравнително стабилно. Следователно, цената пада. Ние нямаме идея каква е ситуацията с вътрешното потребление в Русия, но виждаме, че цената на транспортните услуги пада, във време, когато техните разходи растат, следователно, за да се случва това, потреблението трябва да е доста слабо като цяло.

Русия като страна няма толкова финансови проблеми, но на оперативно ниво проблемите вече са осезаеми и очаквам да бъдат още по-сериозно. Най-малко Русия не може да поправи дори един самолет.

Енергийната криза съвпадна със зеления преход в Европа. Може ли да говорим, че сме в ситуация, в която Азия ще решава прехода на Европа към зелена енергия, заради техния почти монопол върху соларни панели, а сега и петрол чрез Русия?

И да и не. Въпросът е по-скоро структурен. Много хора бъркат понятията, когато става дума за енергетика мислейки си за електричество, което е едва 20% от крайната консумация на енергия.

От гледна точка на това - кой ще диктува нещата - всичко зависи как Европа ще направи своя подход към зеления си преход. За пример е Норвегия, която е подходила доста активно към това да засили нуждата на своите граждани да закупят електрически автомобили, тя има сериозен флот от автомобили, които са електрички.

Друг проблем е от къде ще дойде електричеството за тези автомобили, тъй като голяма степен от токът в ЕС все още идва от въглища, ядрена енергетика и газ макар и делът на ВЕИ и други възобновяеми източници да расте. За електричество - няма много да се променят нещата за ЕС, за горивата - те ще са все по-малко използвани или нужни за Европа.