Близо 70 компании участват в първия за България конкурс ESG Awards

Победителите в четирите категории в конкурса на PwC ще станат ясни на специално събитие на 22 ноември

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Редом с филиалите на чужди компании голям интерес към конкурса имат и български организации.
  • Мнозинството от участниците вече използва и възобновяема енергия, а няколко компании са преминали изцяло на ВЕИ.
  • Едно от предизвикателствата е наемането на служители с ESG профил.

Първият ESG (екологично, социално и корпоративно управление) конкурс в България - ESG Awards, организиран от консултантската компания PwC, е официално към края си, а наградите за победителите ще бъдат връчени на специално събитие на 22 ноември. В съревнованието са участвали близо 70 компании, като 12 от тях са се включили в повече от една категория. Интересен факт е, че 36 от участниците са филиали на чужди компании, а 24 са български дружества. В конкурса взимат участие и няколко местни стартъпи.

"Това е първото издание на конкурса в България и сме повече от щастливи да видим, че толкова много организации у нас поставят акцент върху ESG не само на думи, а и като бизнес цели, стратегия и реализация, които вече носят видими резултати" заяви Албена Маркова, съдружник "Консултантски услуги" за Югоизточна Европа в PwC, по време на конференцията Net Zero Economy Forum, организирана от "Капитал", който е и медиен партньор на конкурса. "Въпреки по-малкия пазар в България бихме могли да кажем, че участието и интересът са сходни с тези в Полша, където PwC наскоро проведе такъв конкурс", добави тя.

ESG практиките ще добиват все по-мащабно влияние в Европейския съюз в следващите няколко месеца, тъй като до края на годината се очаква да бъде одобрена и финално новата Директива за отчитане на нефинансова информация (CSRD). Това ще е една основните законодателни инициативи, чрез която средно големият и едрият бизнес в Европа ще бъдат контролирани да спазват устойчивите цели на съюза.

При все че ESG темата навлиза по-бавно в България спрямо другите страни в ЕС, инициативата на "PwC България" показва, че бизнесът е наясно с настъпващите промени и има готовност да се адаптира към устойчивите бизнес модели.

Кои сектори са най-активни

Участниците в конкурса са представители на 22 различни икономически сектора. Най-голям интерес е имало от страна на сектор ритейл и потребителски стоки, следван от индустриалното производство и автомобилостроенето, стана ясно от думите на Албена Маркова. Добре представени са и секторите технологии, телекомуникации и медии, както и финансови услуги.

"По-голямата част от представените ESG стратегии - около 60%, са в процес на реализация, друга част са вече реализирани и само за малка част от подадените 31 кандидатури в тази категория реализацията предстои. Всички стратегии също така включват конкретни дейности за опазване на околната среда, социални дейности и дейности за подобряване на управлението", споделя тя наблюденията си като жури в конкурса.

По думите й позитивно е, че местните представители на международни компании адаптират ESG стратегиите си спрямо локалните нужди и специфики. Друга добра новина е, че 80% от стратегиите включват дългосрочни цели за устойчиво развитие на компаниите. Малко над 60% от участниците пък имат заложени и ключови показатели за изпълнението на стратегиите, които са обвързани и с бонуси за управленския екип.

Инвестициите са сериозна част от ESG стратегиите на бизнеса, става ясно от подадените проекти на компаниите участници, каза още Албена Маркова. Във вече реализираните стратегии и тези, които са в процес на изпълнение, са инвестирани над 70 млн. лв. за 2022 г., а планираните вложения за следващите 2 години са 50 млн. лв.

Интересно е, че голяма част от инвестициите са свързани не само с технологични придобивки, които са енергийно ефективни или ниско-емисионни, но и с обучение на персонала и сертифициране.

Едно от предизвикателствата за българските компании е наемането на специалисти с ESG профил. Едва една пета от участниците в конкурса имат конкретна позиция в йерархията, свързана с прилагането на ESG стратегията, Мнозинството все още разчита на изпълнителния директор за тази роля, докато на Запад за тази дейност обикновено се отделя бюджет за нови хора.

Борба за зеления ток

Най-мащабната промяна за намаляване на емисиите на компаниите идва от използването на възобновяеми енергийни източници.

Мнозинството от участниците в конкурса са заявили, че използват възобновяема енергия, като преобладават компаниите, в при които делът на тези източници на енергия надхвърля 20% от цялата консумация. Шест от компаниите пък използват изцяло възобновяема електроенергия.

Три четвърти от кандидатите са заявили, че измерват емисиите на парникови газове. Интересно е, че половината от участниците в конкурса опитват да калкулират емисиите си по Обхват 3 (непреки емисии от веригата на стойността на предприятието), който е най-сложен и на този етап е трудно да се проследи колко замърсява една компания индиректно чрез клиенти, доставчици, верига за доставки и пр.

Какво още е в ESG фокуса на компаниите

Повечето участници в конкурса декларират и конкретни цели за Net Zero или въглеродна неутралност с определени срокове. Най-много от тях са с краен срок 2030 г., но има и по-дългосрочни - например до 2040 или 2050 г.

Близо 85% от участниците в категорията за иновации вече имат реализирани такива и те са свързани най-вече с управление на отпадъците в кръгова икономика (33%), транспорт (19%), енергийна ефективност (10%) и здраве и безопасност (10%). Сравнението между България и Европа, а и света показва прилики и разлики: транспортът и мобилността например навсякъде са атрактивен сектор за инвестиции в иновации, но в Европа такива сектори са още храните и селското стопанство, а глобално - индустриалното производство и добивната промишленост, както и финансовите услуги - последното е едно от липсващите звена в българския конкурс.

Иначе повечето иновации, приложени от участниците в конкурса, конкретно целят спестяване на емисии или ресурси. Една компания например е използвала 560 тона по-малко хартия за производствени нужди за 3 години, друга в спестила 35% от енергията за отопление на сгради, а трета е употребила 250 тона по-малко опаковъчно фолио за година.

В сферата на социалните аспекти ESG практиките покриват широк диапазон проблеми за служителите и общностите. Около 90% от кандидатите например адресират равното заплащане на жени и мъже, 84% - безопасните условия на труд, а 81% - обученията. А сред основните насоки в социално отговорната корпоративна политика са дейности като благотворителност, подкрепа на инициативи за местните общности и подбор и оценка на доставчици. Огромната част от компаниите в конкурса имат правила за етично поведение на служителите, политики за многообразието и интеграцията и са въвели вътрешен канал за подаване на сигнали за злоупотреби. Все още едва половината от тях обаче прилагат признати национални или международни стандарти за нефинансово отчитане - най-често това е GRI.

В категорията за образователни програми впечатление прави, че са участвали не само представители на бизнеса, но и на неправителствения сектор, а образователните програми на компаниите са насочени не само към собствените им служители, но и към по-широк кръг заинтересовани страни.

Кои са категориите и кой можеше да участва

Конкурсът на PwC е с четири категории, като в първите три от тях - "Стратегия" (обект на най-голям интерес сред кандидатите), "Иновации" и "Образователна програма", можеха да участват компании, които оперират в България, а четвъртата категория - "Лидер в устойчивото развитие", бе само за физически лица, свързани с ESG дейностите на компании и организации, опериращи в България.

Най-много участници е събрала категорията "Стратегия" - 31 на брой. В нея са разглеждани ESG стратегии, внедрени в организациите през последните две години или подготвени за внедряване през 2022 или 2023 г. Те трябваше да са насочени към подобряване на собствените екологични резултати - например чрез зелена трансформация, намаляване на въглеродния отпечатък, постигане на нетни нулеви емисии, внедряване на кръгови модели и т.н., или към подобряване на социалната и работната среда и прозрачността на корпоративното управление.

В категорията "Иновации" има 22 участника, а журито оценява иновативни решения, насочени към устойчиво развитие и намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда - продукти, услуги, технологии и процеси, които вече са въведени или са готови да бъдат пуснати на пазара през 2022-2023 г.

В категорията "Образователна програма" - с 12 кандидата, се разглеждат образователни кампании, програми или инициативи за повишаване на информираността за ESG. Те трябва да са осъществени през последните две години или подготвени за реализация през 2022-2023 г.

Специалната награда "Лидер в устойчивото развитие" ще бъде присъдена на физически лица като признание за индивидуални заслуги в подкрепа на устойчивото развитие.

Кандидатурите в конкурса бяха оценявани по специална методология, разработена от "PwC Полша" и "PwC България". Журито включваше независими експерти в областта на ESG, сред които доц. д-р Маню Моравенов, член на съвета на директорите и изпълнителен директор на Българската фондова борса; Джеф Джетър, aсоцииран директор в Европейската банка за възстановяване и развитие; гл. ас. д-р Марина Стефанова, СУ "Св. Климент Охридски"; Саша Безуханова, основател на MOVE.BG; Теодор Радонов, ръководител на представителството на групата на Европейска инвестиционна банка в България; Ивайло Станчев, управляващ редактор "Политика и икономика", "Капитал".
Все още няма коментари
Нов коментар