EIU: Рецесия в еврозоната през зимата, България е сред най-уязвимите в ЕС за инфлацията

Без добри новини за газа

След нахлуването в Украйна цел на Русия е да направи доставките на газ за Европа възможно най-непредвидими и така да подкопае икономическото доверие и решимостта на ЕС за санкциите срещу нея. Според икономистите на EIU Русия няма да увеличи газовите потоци за Европа над сегашните 20% и дори може да намали количествата още в следващите месеци.

Европа прави всичко възможно да противодейства. Планът на ЕС за намаляване на потреблението с 15% и ефектът на високите енергийни цени върху поведението на потребителите със сигурност ще свият търсенето. Усилията за замяна на руския газ с алтернативни доставки по тръби и море също дават известни резултати, но не могат да са решение в краткосрочен план предвид ограничените глобални доставки на LNG и ограничения брой регионални терминали.

Така от EIU очакват някои страни да не успеят да задоволят нуждите си от газ тази зима, като Германия ще бъде принудена да приложи промишлено нормиране при ползването на газ, а това ще има ред верижни ефекти. Потенциална студена зима и изтощена солидарност в ЕС могат да влошат нещата (виж карето).

Германия, Италия и Австрия: недостиг на газ и косвени щети

Германия е двигателят на икономиката на ЕС, като индустриалният й сектор прави почти 30% от БВП на страната, а зависимостта му от руския газ е висока - около 35% (при 55% преди войната). Страната взима мерки, като повишаване на цените на газа за домакинствата, за да ограничи потреблението, връщане към въглищната енергетика и потенциално - към ядрената, пускането на нови LNG терминали в края на годината и държавни помощи. Но дори с напълно запълнени газови хранилища, Германия не може да изкара повече от 3 месеца на резерви. Страната освен това изпитва ефектите от бавното постковид възстановяване и тежките суши от лятото.

Анализаторите на EIU очакват основните щети за икономиката да дойдат от енергоемките индустрии - химикали, стомана, стъкло и торове, които първи ще се сблъскат с недостига на газ. Но високите цени и сривът на доверието вече засягат и други сектори - на машините и автомобилите, а страничните ефекти се усещат в Италия, Австрия и Централна Европа.

Италия също има голям промишлен сектор (24% от БВП) и голяма зависимост от руския газ (40%). Продуктивният, но енергоемък машинен и металургичен сектор в северната част на страната е най-изложен на риск, макар че изгодното географско местоположение с достъп до алтернативни тръбопроводи и LNG инфраструктура прави Италия по-малко уязвима от Германия.

Очакванията на EIU са за спад на растежа в тези страни с 2-3% през 2023 г.

Най-рисковите икономики: Унгария, Чехия и Словакия

Страните от Централна Европа също ще бъдат от най-засегнатите - те, от една страна, ще се сблъскат с недостиг на газ зимата, а от друга, ще усетят и силни последици от трусовете в германския индустриален сектор, тъй като са интегрална част от веригата за доставки в Германия, посочват от EIU.

Унгария, Чехия и Словакия исторически винаги са разчитали почти изцяло на руския газ (както и България) и нямат достъп до LNG терминали. Алтернативните доставки ще трябва да минат през страни, които също ще изпитват недостиг - като Германия, Италия и Австрия, така че диверсификацията на доставките за тях ще бъде ограничена, особено ако солидарността на ЕС бъде нарушена. Запълняемостта на хранилищата е сравнително висока в Чехия (79%) и Словакия (70%) и по-ниска в Унгария (51%), но така или иначе обемът им не е достатъчен за покриване на всички нужди.

Отрицателното икономическо въздействие в тези страни ще се усети най-силно в индустриалния сектор заради по-ниската енергийна ефективност в тези страни от средната за ЕС, смятат анализаторите на EIU. Секторите, които ще пострадат най-много, ще бъдат металургията и химическата промишленост. Доставчиците на германските промишлени компании ще се сблъскат допълнително с рязък спад на търсенето, тъй като високите цени и недостигът на газ задушават и германското производство.

Високи цени и вторични ефекти: България и балтийските страни

Изключително високите цени на енергията ще уязвят икономическата активност тази зима дори в страни, които няма да изпитат толкова тежък недостиг на газ. България например се отличава с особено ниска енергийна ефективност на производството си - 2.5 пъти над средното за ЕС. В Балтика страните също имат лош резултат по този показател, а енергията има голяма тежест в потребителската кошница. Тези страни изпитват и ще продължат да изпитват неприятните ефекти на високата инфлация.

Някои големи европейски икономики като Испания и Обединеното кралство, които не са зависими от руски газ, но използват много газ в домакинствата и индустрията си, също са силно засегнати от високите цени на суровината и съответно - от висока инфлация. Очакванията на EIU са за спад на растежа в тях от 0.5-1.5% догодина.