Газовата война на Путин срещу Европа сплотява европейците, вместо да ги разделя

България в това отношение обаче е по-различна, като оценките са доста по-поляризирани. Подкрепата за хуманитарните мерки и посрещането на бежанци е висока, но само 46% от българите одобряват санкциите, а 42% - не. Мнозинството (57%) пък не одобрява военната помощ за Украйна. Повече българи (47% срещу 36%) също така не одобряват забраната за излъчване ЕС на руските държавни медии като "Спутник" и Russia Today.

Желание за енергийно независима Европа

Използването на газовите доставки като оръжие и лост за натиск върху Европа пък увеличава подкрепата на гражданите за ускорени инвестиции във ВЕИ и скъсване с енергийната зависимост от Москва. Голямо мнозинство е съгласно, че:

• ЕС следва да инвестира във възобновяеми енергийни източници (87%)
• да намали зависимостта си от руските източници на енергия (86%)
• газохранилищата трябва да бъдат запълнени бързо, за да се даде възможност за непрекъснати доставки на газ през зимата (86%)
• повишаването на енергийната ефективност ще направи държавите по-малко зависими от производителите на енергия извън ЕС (85%)
• държавите от ЕС е редно да закупуват съвместно енергия от трети страни с цел получаване на по-добра цена (83%).

Почти три четвърти от интервюираните (78%) също така заявяват, че са предприели действия за намаляване на потреблението си на енергия или че планират да го направят в близко бъдеще - в това отношение българите нехаят повече, като само 56% отговарят утвърдително. В България с газ се отопляват само част от жителите на София и големите градове, които ползват услугите на топлофикациите, а цената на електроенергията за бита е регулирана и рекордните цени не засегнаха пряко и тежко потребителите, което донякъде и обяснява по-нехайното отношение по въпроса.

Песимистично за икономиката, но доверие в еврото и ЕС

Одобрението за еврото расте, достигайки най-високото си равнище досега: 80% от гражданите на страните в еврозоната и 72 % от тези в ЕС подкрепят Европейския икономически и паричен съюз с единна валута.

Редом с това обаче растат тревогите за европейската икономика, като тези, които смятат, че европейското икономическо положение в момента е лошо, вече са повече от половината (51% или ръст с 6% спрямо пролетното проучване). Още по-скептични са националните оценки като 64% смятат, че състоянието на националната им икономика е лошо (също 6% ръст). Мнозинството очаква състоянието на националните икономики да се влоши през следващите 12 месеца (53% или ръст от цели 22% пункта).

Оценките на интервюираните българи не се различават съществено от тези в другите страни на ЕС - по-голям дял от хората оценя състоянието на националната икономика като лошо, но пък очакванията за идната година са леко по-позитивни от средните е ЕС.

След резкия ръст на инфлацията и цените на енергията в ЕС логично това са и най-значителните проблеми, които гражданите на ЕС посочват, като това важи и за българите. Те посочват състоянието на икономиката като една от трите топ теми по важност, докато повечето европейци поставят там климатичните промени - тема, която едва 3% от българите намират за важна.

Въпреки всичко обаче две трети от европейците (65%) са оптимисти за бъдещето на ЕС - увеличение с три пункта в сравнение с началото на годината, и то преди агресията на Русия срещу Украйна. Положителният имидж на ЕС пък е 47%, което е най-високото му равнище от 2009 г. насам.