Чуждите инвестиции към юли намаляват на годишна база с 12.7%

Данните са съществено повлияни от раздадените дивиденти от банките след двегодишна пауза

Намалява реинвестираната печалба, но потокът от дялов капитал и дългови инструменти става положителен.

Васил Минков

Намалява реинвестираната печалба, но потокът от дялов капитал и дългови инструменти става положителен. © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Нетният размер на преките чуждестранни инвестиции в страната през първите седем месеца на годината достига 925 млн. евро., което е спад от 12.7% в сравнение със същия период на миналата година. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), но трябва да се има предвид, че те са обект на чести и значителни ревизии, обичайно нагоре, заради постъпването на нови и по-точни данни.

Така например до май статистиката от платежния баланс същност сочеше покачване на преките чуждестранни инвестиции от 500 млн. евро., които към юни се превърнаха в спад от над 300 млн. евро. Сега към юли той е стопен до 134 млн. евро по-малко, отколкото през януари - юли 2021 г., като отново влияние има съществена ревизия на данните за първото тримесечие.

Спадът се дължи на по-малкото реинвестирани печалби. За разлика от миналата година обаче през тази се наблюдава прилив на инвестиции под формата на дялов капитал и дългови инструменти.

В рамките на юли чуждите инвестиции в страната се връщат на плюс от 158.5 млн. евро след три поредни месеца на отлив.

По-малко реинвестирана печалба

Предварителните данни на БНБ показват, че към юли всички компоненти на преките инвестиции са положителни. Реинвестираната печалба, която представлява тази част от нетния финансов резултат на българските подразделения, която външните инвеститори оставят в България, обаче е под половината от стойността за същия период на миналата година. Основното обяснение за това е, че след двегодишна ковид забрана БНБ позволи на банките да разпределят дивиденти и те насочиха близо 1 млрд. лв. към централите си, докато в предходните години печалбата им оставаше в капитала.

За сметка на това входящите потоци от дялов капитал и дългови инструменти излизат на положителна територия и успяват да предотвратят по-голям спад на общите инвестиции.

Потокът от дялов капитал, който е показател за дългосрочен инвеститорски интерес, тъй като включва вноски на чуждестранни лица в капитала на български дружества, както и сделки с недвижими имоти, нараства с над 371 млн. евро на годишна база и достига близо 184 млн. евро. Нетният поток от дългови инструменти (дефинирани като финансови, облигационни и търговски кредити, но включващи предимно вътрешногрупови заеми на мултинационални компании към местните им поделения) също е положителен, в размер на 96 млн. евро. Тук обаче също има много условности, като често данните се изкривяват от операции по конвертиране на дълг в капитал.

Разбивката по държави показва, че най-големите положителни потоци по преките инвестиции идват от Австрия, Белгия и Британските Вирджински острови, докато най-голям отлив има към Нидерландия и Люксембург.

Към края на второто тримесечие, за когато има налични по-подробни данни по сектори, най-голям е приливът на инвестиции към преработващата промишленост (626 млн. евро) и към финансови и застрахователни фирми (341 млн. евро), докато потокът е отрицателен при енергийните компании (минус 585 млн. евро).

Текущата сметка е на плюс въпреки търговския дефицит

Излишъкът по текущата сметка на страната към юли нараства до 803.7 млн. евро в сравнение с 278.7 млн. евро година по-рано въпреки по-големия търговски дефицит тази година. Според платежният баланс, съставен от БНБ, износът на стоки расте с близо 41% към юли на годишна база, докато вносът се увеличава малко по-бързо - с почти 44%, поради което дефицитът по търговския баланс нараства до 2.2 млрд. евро. Той се компенсира от по-големи нетни постъпления от услуги, ръст на вторичния доход (където влизат европейските средства и преводите от емигранти), както и по-малък отлив от първичен доход (възнаграждения от труд и капитал на чужди граждани).