ЕК очаква 1.1% ръст на българската икономика и рецесия в еврозоната

Пикът на инфлацията в България е бил през този септември, според Брюксел

В новата прогноза на еврокомисията се залага стагнация в потреблението на домакинствата, което ще се усети през ноември и декември и ще продължи и следващата година

Вера Денизова

В новата прогноза на еврокомисията се залага стагнация в потреблението на домакинствата, което ще се усети през ноември и декември и ще продължи и следващата година © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

ЕК залага 0.3% ръст на европейската икономика през 2023 г. и половингодишна рецесия
Според икономистите инфлацията в България е достигнала своя връх от 15.6% през септември
Очаква се заплатите да нараснат с 9% през 2023 г. и 6.7% през 2024 г.

Европа я чака тежка зима. Високите енергийни цени, намалялата покупателната способност на домакинствата, по-слабата външна среда и по-строгите условия на финансиране ще насочат повечето държави към рецесия през последното тримесечие на тази година. Това става ясно от новата есенна прогноза на Европейската комисия (ЕК), която беше публикувана в петък. В нея се залага едва 0.3% ръст на европейската икономика догодина с надежда, че потапянето ще е кратко и напролет повечето държави ще започнат да се възстановяват.

На този фон очакванията на Брюксел са българската икономика да нарасне с 3.1% през тази година, докато през 2023 г. БВП ще се повиши с едва 1.1%. Ако има добра новина, тя е свързана с прогнозата за инфлацията - пикът в България според ЕК е през този септември, след което цените би трябвало да започнат да се успокояват.

Икономиката - по-малко потребление и износ

Силният старт за българската икономика през полугодието на тази година - с бумтящ износ и растящо потребление, вероятно няма да завърши толкова оптимистично. Поне това сочи прогнозата на ЕК. В нея се залага стагнация в потреблението на домакинствата, което ще се усети през ноември и декември и ще продължи и следващата година. А фактори са повишените цени и по-високите разходи за заеми заради растящите лихви.

Растежът на износа също ще се забави заради пониженото външно търсене, а прогнозата е да започне да се възстановява през 2024 г. Брюксел очаква най-голямата икономика в ЕС, която е и най-големият търговски партньор на България - германската, да се свие догодина и да отбележи спад от 0.6% на БВП.

В същото време надеждата е инвестициите в икономиката тук да се увеличат поради по-високото усвояване на средства от еврофондовете и от Плана за възстановяване.

Инфлация - пикът е бил този септември

Засега очакванията са инфлацията в страната да започне бавно да се свива. Прогнозата на Брюксел е показателят, измерен през хармонизирания индекс на потребителските цени (сравним с останалите държави в ЕС) да спадне от 12.8% средногодишно през 2022 г. до 7.4% през 2023 г. и след това да се установи на 3.2% през 2024 г. Според икономистите годишната инфлация (измерена през ХИПЦ) е достигнала връх от 15.6% през септември и оттук нататък ефектите от покачването на цените на енергията и храните постепенно ще намаляват.

Прогнозите са инфлацията на цените на енергията да се забави и да стане отрицателна през втората половина на следващата година и след това да остане отрицателна през 2024 г.

Заплатите - забавяне на ръста

ЕК не очаква срив на пазара на труда като прогнозите са безработицата през 2023 да остане на тазгодишните нива - т.е. на 5.2%. По принцип пазарът на труда реагира със закъснение на намалялата икономическата активност, но според Брюксел той ще остане "устойчив". "Очакваното забавяне на динамиката както на вътрешното, така и на външното търсене обаче ще потисне решенията за наемане и ще ограничи по-нататъшното бързо увеличение на заплатите. Очаква се заплатите да нараснат с 9% през 2023 г. и 6.7% през 2024 г.", се посочва в анализа за България.

Интересна е и прогнозата на Брюксел за бюджетният дефицит. Очакванията са на начислена база той да спадне до 2.8% от БВП през 2023 г. и до 2.5% от БВП през 2024 г. Общият държавен дълг на България се очаква да намалее до 22.5% от БВП през 2022 г. И след това леко да нарасне и да достигне 25.6% през 2024 г.