Първият етап на санирането за многофамилните сгради засега върви бавно

Какъв беше планът

Общинските и районните администрации са водещи партньори при изпълнението на проекти по процедура "Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фон - Етап I". В тази връзка сдруженията на собствениците трябва да сключват партньорски споразумения с тях преди подаването на предложения за изпълнение на инвестиции, а на страницата на МРРБ беше публикуван и списък на контактните лица в общинските администрации, към които да се обръщат сдруженията.

В някои общини като Софийска, бяха сформирани експертни екипи, които да дават консултации за процеса на подготовка на документите за кандидатстване. А в Русе и Бургас дори обявиха, че ще поемат средствата за енергийното обследване на сградата и изготвянето на техническия ѝ паспорт.

Съвместно със своите партньори (общините) сдруженията следва да подготвят набор от 14 документа, които да бъдат представени за кандидатстване по този първи етап на процедурата.

Дейностите, които основно се финансират, са за подмяна на дограма, топлинно изолиране на външни стени, покриви, подове, изграждане на системи за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници за енергийните нужди на сградата, а след последните промени ремонтът на скатни покриви също стана допустима дейност, ако е предписан в енергийното обследване.

Според заложените по процедурата условия санирането на една сграда трябва да стане максимум за 30 месеца, но трябва да приключи до 30 юни 2026 г.

Как върви програмата

От проведеното кратко проучване на "Капитал" сред няколко общини относно развитието на дейностите по подготовка и приемане на документи по първия етап на кандидатстване по програмата всъщност става ясно, че към този момент въпреки наближаването на крайния срок за кандидатстване или краят на май месец, всъщност интересът към програмата не е особено голям, а процесите по подготовка на необходимите документи вървят бавно.

Някои от общините са изключително активни, с изградена ясна структура, която да оказва помощ и съдействие на сдруженията, желаещи да бъдат бенефициенти по програмата. Такъв пример е община Русе. Дори при тях обаче към днешна дата има подадени документи от 10 блока или 373 жилища. По информация от общината след отварянето на програмата има създадени 28 нови сдружения и пререгистрирани 13 такива. Община Русе ще приема документи до 10 май, "тъй като след това Общината има ангажимент да изготви окрупнени КСС и да обработи документите в ИСУН". Това е допустимо условие и по самата процедура, където общините могат да откажат да приемат заявления за участие след 10 май 2023 г.

"Към момента констатираме голям интерес от страна на сдружения на собствениците, които са допустими крайни получатели по процедурата. Максималните размери, които могат да бъдат предоставени на водещия партньор (за Община Русе 50 млн. лв.) са лимит на помощта, които даден партньор може да получи, а не гарантиран бюджет. Надяваме се депозираните пред МРРБ проектни предложения да са на стойност, надвишаваща посочената", коментираха за "Капитал" от общината и добавиха, че всъщност реалната картина за интереса и прогреса по програмата, както и пълна информация за одобрените за финансиране сгради ще станат ясни след приключване на оценката.

В община Хасково към момента има подадени заявления от 8 сгради, "62 са получили консултации, но не всички са възложили обследване на сградите поради трудности с паричните средства", посочват от общината. В Хасково също ще приемат заявления до 10 май, след което администрацията ще бъде ангажирана с оценката на получените предложения за финансиране.

В малката община Сопот например "има подадени 32 броя заявления за участие по процедурата". По информация от общината "председателите (управителите) на СС споделят, че най-голяма трудност са срещнали при намирането на фирми за изготвяне на документация за енергийната ефективност". Въпреки трудностите обаче община Сопот ще се стреми да включи в програмата за саниране около 30 жилищни блока, вместо около 15, които първоначално бяха предвидени. Броят беше определен на базата на сумата от 15 млн. лв., която община Сопот получава за тази цел по Плана за възстановяване и устойчивост.

"В Община Кюстендил, към момента са постъпили 10 заявления, от които 4 са окомплектовани и предстои подписване на споразумения", съобщават от общината.

Община Пловдив е възложила дейностите по подготовка и приемане на документите по програмата на своите районни кметства. Така в един от най-нуждаещите се райони "Източен" например всички 18 регистрирани сдружения са възложили изготвяне на обследване на енергийна ефективност, а подадените към момента заявления са 2. В район "Тракия" "се очаква да се подадат заявления за участие на 11 сгради, а проявилите интерес сгради в района са над 30, но поради ред причини част от тях няма да участват по процедурата", посочват от кметството.

В община Стара Загора вероятно очакват крайния срок за кандидатстване, който също е 10 май. Там по информация от общината има близо 200 запитвания, а 70 сгради са започнали подготовка на своите документи, но никой още не е подал пълен комплект и заявление. "Вероятно всички ще подадат своите заявления в последния момент", посочват от администрацията на общината.

Община Благоевград е получила 6 заявления по процедурата до този момент, но посочват, че "се наблюдава сериозен интерес към програмата в Благоевград. Очаква се да бъдат подадени над 150 заявления, като в момента сдруженията окомплектоват необходимите документи. С цел нормалното протичане на процеса и постигане на оптимални резултати, специално сформиран екип оказва необходимата логистична подкрепа на кандидатите, нуждаещи се от помощ. Очаква се най-много подадени документи да бъдат регистрирани в период между Великден и 10 май".