Служебният кабинет предлага нов удължителен бюджет

Паралелно с това в парламента вече има внесено проекторешение, което ще позволи на държавата да се разплаща след 10 юни

Тази седмица служебният кабинет ще внесе в парламента нов проект за второ удължаване на действието на миналогодишния бюджет, стана ясно от думите на премиера Гълъб Донев

Вера Денизова

Тази седмица служебният кабинет ще внесе в парламента нов проект за второ удължаване на действието на миналогодишния бюджет, стана ясно от думите на премиера Гълъб Донев © Юлия Лазарова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

С приближаването на 10 юни въпросът какво се случва с финансите на държавата и ще може ли тя да се разплаща безпроблемно присъства все по-настоятелно в медиите. Причината е, че на тази дата ще спре действието на сега действащия удължителен закон на бюджет 2022, който позволява на правителството да се разплаща нормално, докато няма приет финансов план за годината. А такъв поне засега не се задава на хоризонта предвид задълбочаващата се политическа криза.

Във вторник служебният кабинет внесе в парламента нов проект за второ удължаване на действието на миналогодишния бюджет. Междувременно на сайта на Народното събрание вече стои публикуван друг документ - проекторешение за определяне на допълнителен срок за събиране на приходи, извършване на разходи и за предоставяне на трансфери. То, грубо казано, ще развърже ръцете на държавата да прави плащания след 10 юни, докато се приеме бюджет за 2023 г. Или пък новия удължителен закон.

Защо е нужно

В проекторешението (което не е удължителен закон) се посочва, че държавата ще продължи да може да прави разходи и трансфери, които са равни на миналогодишните плюс всички нови разходи, приети със закон. Такъв например е индексирането на пенсиите от 1 юли с 12%. Това решение ще действа до приемането на бюджет 2023, като то изпълнява изискванията на Закона за публичните финанси.

В него се посочва още в какъв ред правителството ще може да прави плащания от държавния бюджет: първо са тези, свързани с обслужване на държавния дълг и за вноската на България в бюджета на ЕС; следват трансфери за съдебната власт, социалноосигурителните фондове, общините, сметките за средства от ЕК на Националния фонд и на Държавен фонд "Земеделие", БТА, БНТ и БНР.

Този документ може да се приеме сравнително бързо от парламента, тъй като не изисква две четения в ресорна комисия и в зала. Той обаче няма да реши проблеми, които биха възникнали при продължителното му прилагане и при нови парламентарни избори. Причината е, че докато няма приет бюджет, кабинетът няма право да поема нов дълг, с който да финансира разходите си. В същото време финансите на държавата вече са на минус и текущите постъпления са недостатъчни.

В такъв момент правителството обикновено може да използва натрупаните средства във фискалния резерв. Част от тях са целеви, но през годината те служат като вид оборотни средства за държавата, вместо тя да взима краткосрочни заеми, върху които се дължат и лихви.

При гласуването на удължителния закон обаче депутатите поставиха ограничение държавата да не може да използва текущо средствата по единната сметка на Сребърния фонд и на средствата на ЕС. Те са пример за такива целеви средства, които са част от фискалния резерв. В случай като сегашния обаче - когато няма приет бюджет и не може да се потърси външно финансиране, в един момент

държавата може да изпадне в ликвидна криза

Затова и от Министерството на финансите подготвят нов удължителен закон, който да действа, докато не се приеме бюджет 2023. И настоява в него да отпадне това ограничение за целевите сметки. Според експертите във ведомството, докато няма приет финансов план, "не може да бъде определен конкретен размер на необходимия нов дълг, тъй като той зависи от размера на бюджетното салдо, който се определя с годишния закон за държавния бюджет".

Има и още една особеност - докато държавата работи с удължителни бюджетни закони, дефицитът продължава да расте, тъй като няма мерки за неговото ограничаване. Така на практика рискът България да финишира в края на годината с дефицит над 6% от БВП изглежда все по-реален. А това освен принципно негативните сигнали за трайно влошаване на фискалната дисциплина би могло да доведе до процедура по свръхдефицит от Брюксел, което ще сложи край на целта България да влезе в еврозоната в близките години.