Българската икономика: Охлаждането започва

Това се случва почти в синхрон с Европа. Старият континент се бори с няколко предизвикателства още от миналата година - висока инфлация, покачващи се лихви, несигурност заради войната в Украйна. Забавянето беше очаквано и макар и закъсняло, то няма как да подмине и България. Прогнозите сега са икономиката да бяга на едно място следващите няколко тримесечия, почти без да напредва.

Двигателите се забавят

През миналата година потреблението беше един от най-силните двигатели на активността в страната. Бързо покачващите се цени бяха компенсирани от бързо растящи доходи, което до голяма степен предпази покупателната способност на домакинствата. През първото тримесечие на тази година средната заплата продължава да расте, и то с рекордните за последните дузина години 17.3%, или над инфлацията. Още по-значително растат плащанията от държавата - пенсиите например бяха увеличени на няколко пъти през миналата година.

Така потреблението продължава да се увеличава в реално изражение през първите месеци на годината. Но и тук вече има признаци на отслабване. Темпът на нарастване вече е почти наполовина в сравнение с миналата година (до 2.8%), а спрямо предходното тримесечие потреблението дори е на малък минус. Макар домакинствата да харчат с 25% повече за храна, консумираните количества от повечето продукти намаляват. През миналата година най-значително поскъпнаха именно храните. Прогнозите за 2023 г. обаче са ръстът на възнагражденията да се забави на фона на все още висока инфлация. Сега очакванията са потребителските цени постепенно да се понижават и до един-два месеца индексът да падне под 10% (измерен чрез ХИПЦ), но едва ли до края на годината инфлацията ще е под 5-6% според икономиста от Института за пазарна икономика Петър Ганев.

Друг фактор, който влияе на потреблението, е цената, на която се финансират домакинствата. Тук лихвите по ипотечните кредити все още са ниски, но очакванията на банкери са това да се промени до края на годината.

Вторият основен двигател през миналата година беше износът на стоки. През 2022 г. той се увеличаваше с рекордни темпове и се нареди на първо място по ръст в ЕС. Този март обаче донесе първия месечен спад на продажбите зад граница за последните две години. Експортът на ток, горива и мазнини, които бяха двигател на силните резултати, вече минава на минус. Ръстовете бяха подкрепени от високите цени на тези продукти, но те вече се нормализират. През първите четири месеца на тази година например износът на електроенергия е намалял с над 60%, а миналогодишният бум на продажбите на горива за Украйна също затихва.

Забавянето на износа беше очаквано и предвид все по-слабото представяне на европейските икономики, които са основен пазар за българските стоки. Отслабващото външно търсене вероятно ще продължи да потиска експорта, а освен това има и планирани профилактики в големи експортни предприятия и на АЕЦ "Козлодуй".

Намаленото търсене от Европа вече се "чете" и в данните за промишленото производство. След рекордни ръстове през миналата година, секторът мина на червено през първото тримесечие (виж графиката). Като изключим енергетиката, където ситуацията бързо се мени от силен възход до спад заради волатилните цени и сътресенията заради войната, преработващата промишленост също отчете спад за първи път от две години.

Ако има показател, който на пръв поглед се подобрява, това са инвестициите като компонент на БВП. През първото тримесечие бруто капиталообразуването е с ръст 5.2%. Приносът на този показател към ръста на БВП обаче ще е по-малък заради спад на запасите. Миналата година много от компаниите се презапасиха на фона на несигурността за веригите за доставки заради войната в Украйна. Сега очакванията са с връщането към нормален режим на работа да има обратен ефект. Това обаче ще се види, като има по-подробни данни за разглеждания период.

Ниските нива на инвестиции през последните години обаче са проблем, защото потискат растежа в дългосрочен план. През миналата година те представляват около 20% от БВП. Скорошен анализ на Световната банка за България например показа, че ако инвестициите достигнат 25% от БВП, икономическият растеж на страната ще се увеличава със средно 0.9 пункта годишно през следващите две десетилетия. "Инвестициите са доста волатилни, за разлика от другите компоненти на икономиката", обяснява Ганев. Според него бизнесът е бил предпазлив заради пандемията, но сега вероятно ще инвестира малко повече. Отделно се очакват и сериозни инвестиции от държавата по Плана за възстановяване и европейските програми. По тази причина очакванията на Ганев са ролята на частното потребление като водещ двигател на растежа да отслабва за сметка на по-голям принос на инвестициите.

Охлаждане, започнало отвън

Българската икономика всъщност следва развитието на европейските, тъй като икономическият цикъл на страната е силно обвързан с този на останалите страни в Европа. А те се забавят вследствие на политиката на ЕЦБ за повишаване на лихвите в комбинация с вече отминаващата енергийна криза. Засега очакванията са еврозоната да избегне рецесия, но и да не расте особено. А за България прогнозите са ръстът на БВП през тази година да не надхвърли 1.8%.

Но има рискове и тази прогноза да се окаже оптимистична. Все още не е ясно дали ще има правителство, какво ще се случи с бюджета за тази година и дали няма да се наложи да се вдигат данъци, както и дали ще започнат по-ускорени инвестиции по Плана за възстановяване. В такава среда бизнесът планира трудно, а чуждите инвеститори заобикалят страната.

"Миналата година хоризонтът беше малко по-ясен, докато в момента всеки ден сигналите са различни. Това създава хаос и рано или късно ще повлияе на оценката и на външните анализатори. Въпреки че Fitch потвърди оценката си за кредитния рейтинг на България и даде доверие на водещите партии, че ще направят бюджет, който да е с дефицит около 3% от БВП, това доверие много бързо може да бъде разклатено. Ако продължаваме в този стил, ако се стигне до ново удължаване на бюджета, което вече е съвсем възможно, рано или късно страничните наблюдатели ще оттеглят това доверие в основните политически играчи", казва Ганев. А това ще повлияе и на цената, на която се финансира държавата. Дори и бюджетът да се окаже с по-малка дупка през тази година от стряскащите 12 млрд. лв. прогноза на служебния кабинет, Министерството на финансите ще трябва да излезе на външните пазари, за да финансира недостига.

"И навън има достатъчно рискове, които могат да обърнат прогнозите в негативен план, и това ще се пренесе автоматично и тук", допълва Ганев. Според него опасността от рецесия в Европа все още не трябва да се зачерква напълно. "Дали страна като Германия технически е в рецесия, т.е. дали растежът е бил 0 или -0.1% през последното тримесечие, разликата наистина е минимална. Така че и при нас въпросът не е дали в някакъв момент можем да паднем под нулата, а каква ще е дълбочината на кризата или каква би била продължителността й", обяснява Ганев.

Засега обаче облаците на хоризонта са все още малки. "Не мисля че Европа, особено Централна и Източна Европа, къде сме ние, ще влезе в дълъг период на нисък растеж", оптимистично завършва икономистът.