Депутатите гласуват нов полубюджет, до месеци може да приемат и цял

Депутати и експерти са на мнение, че има шанс тази година държавните финанси да са на по-малък минус - около 4% от БВП

От намалените ставки на ДДС и акцизи държавата се лишава от 1 млрд. лв. приходи на година, обяви служебният министър на финансите Росица Велкова

Вера Денизова

От намалените ставки на ДДС и акцизи държавата се лишава от 1 млрд. лв. приходи на година, обяви служебният министър на финансите Росица Велкова © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В четвъртък бюджетната комисия в парламента прие на първо четене двата нормативни акта, с които държавата да може да продължи да се разплаща след 10 юни. Тогава изтича датата, на която свършва т.нар. удължителен закон на бюджет 2022, с който работи служебният кабинет. Предстои обаче те да минат и през зала, като гласуването ще зависи от това дали ще бъде сформиран редовен кабинет, или политическата криза в държавата ще се задълбочи.

Накратко, ще се работи по миналогодишния бюджет, докато не се приеме такъв за 2023 г. Това може да стане за няколко месеца (ако има правителство, което към момента е по-вероятно) или да продължи и до края на годината (ако се отиде на избори).

От изказванията и заявките на депутатите стана ясно, че (поне засега) няма подкрепа за ново удължаване на изтичащи ДДС преференции. До 1 юли с 9% косвен данък се облагат доставките на централно отопление и на природен газ. Преференциите за ресторанти, хляб, брашно, обща туристическа услуга обаче изтичат чак в края на тази година. Те заедно с премахнатия акциз върху ток, природен газ и втечнен газ носят загуби за бюджета в размер на около 1 млрд. лв. годишно по данни на финансовото министерство.

Какво се прие и къде е дебатът

В ресорна комисия сега беше приет на първо четене проект за второ удължаване на действието на миналогодишния бюджет, както и проекторешение за определяне на допълнителен срок за събиране на приходи, извършване на разходи и за предоставяне на трансфери. То, грубо казано, ще развърже ръцете на държавата да прави плащания след 10 юни, докато се приеме бюджет за 2023 г. или пък новият удължителен закон. Този документ може да се приеме сравнително бързо от парламента, тъй като не изисква две четения в ресорна комисия и в зала.

А ако има тема, по която не е ясно дали ще се събере мнозинство, то това е искането на Министерството на финансите с гласуването на удължаване на удължителния бюджет да се премахне заложеното ограничение държавата да използва текущо средствата от Сребърния фонд и тези за проекти и програми на ЕС. Те са вид целеви средства, които са част от единната сметка и от фискалния резерв. И обикновено през годината те служат като вид оборотни пари за държавата в моменти, в които прави разходи срещу бъдещи приходи. Например пенсиите се изплащат през първите дни на месеца, докато постъпленията по ДДС са на 14-о число.

Румен Гечев от БСП например поиска разчети от финансовото министерство, на базата на които да се прецени дали е по-добре да се търси дългово финансиране, или да се ползват повече средства от резерва.

В новия удължителен закон обаче в момента няма определен лимит за теглене на нов дълг. Служебният финансов министър Росица Велкова заяви, че подкрепят идеята за поставяне на подобен лимит на дълга, както и че между четенията да се постави лимит и за фискалния резерв, под който той да не пада в края на годината. В бюджетите от последните години той се определя на 4.5 млрд. лв.

Няма да е лесно

Според експерти и депутати вероятно в края на 2023 г. държавните финанси ще завършат на по-малък минус от обявените от служебния кабинет 6.4% от БВП.

Нашите изчисления показват, че дефицитът тази година върви по-скоро към 4% от БВП, с малко усилия може да стане и 3%, заяви депутатът от "Демократична България" Мартин Димитров.

Анализът на Фискалния съвет пък е, че ако от капиталовите разходи бъдат изпълнени до 6.5 млрд. лв. (при очаквани около 11 млрд. лв.), дефицитът ще падне значително, но отново ще е над 3% от БВП. Любомир Дацов от съвета обаче предупреди, че ако се следват фискалните правила, и при тези икономически показатели минусът за тази година не трябва да е по-голям от 1% от БВП, както и че е важно през 2023 г. бюджетът да завърши на дефицит до 3% от БВП. В противен случай страната е заплашена от процедура по свърхдефицит. Според Дацов в момента ръстът на разходите изпреварва този на приходите и тенденцията ще се запази до края на годината.

"От юли разходът ще започне да е много по-висок от сегашния", заяви Велкова. Тогава пенсиите ще бъдат актуализирани, както е по закон, с 12%. Освен това тази година е последната за последния програмен период и според Велкова, ако не бъдат изплатени 4.1 млрд. лв., те трябва да бъдат върнати от България в европейския бюджет. От тях 1.6 млрд. лв. са по общински проекти. Отделно страната трябва да похарчи 1.3 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, за да може да заяви следващи плащания.

Тоест отсега е ясно, че на следващия финансов министър няма да му е лесно. Още повече че по време на дебатите пролича и непоносимостта между депутати от ГЕРБ и ПП: те си разменяха реплики, с които се упрекнаха за действия, довели до ситуацията в средата на годината да няма приет бюджет.

Бюджетният дефицит порасна леко през май - стигна 1.2 млрд. лв.

Макар и с по-бавно темпо, минусът в държавните финанси продължава да расте и достига 1.2 млрд. лв., или 0.6% от БВП към май, показват предварителните данни на Министерството на финансите. "За сравнение - за първите пет месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 0.6 млрд. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 1.8 млрд. лева", посочват от ведомството. Но от друга страна, май месец не е добавил много към минуса - през април той беше 1.1 млрд. лв.

Основната причина за дефицита е по-бърз ръст на разходите (с около 17%) спрямо приходите (с 9%).

Министерството на финансите публикува по-подробни данни за изпълнението на бюджета към април, които показват, че постъпленията от преки данъци растат с почти 16%, докато увеличението на тези от косвени данъци се увеличават с едва 153.5 млн. лв., или 2.2% спрямо отчетените към април 2022 г.