Коментари и анализи

Борбата на Европа със собствената й икономическа парадигма

Този предизборен за ЕС цикъл е различен с това, че еврократите, мозъчните тръстове и проевропейските национални елити не знаят какво да правят

С IRA много от зелените работни места може да бъдат засмукани от САЩ.

Симоне Таляпиетра, Йеромин Цетелмайер

С IRA много от зелените работни места може да бъдат засмукани от САЩ. © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Симоне Таляпиетра, старши научен сътрудник, и

Йеромин Цетелмайеп, директор на института Bruegel, в коментар за европейския "Политико"

Преди европейските избори дебатите за икономическата политика обикновено следват познат модел. Сред еврократите, брюкселските мозъчни тръстове и приятелски настроените към ЕС национални елити има консенсус за политиките за достигане до желаната цел, което обикновено е вариант на "все по-тесен съюз". Това означава по-задълбочен единен пазар, банков съюз, съюз на капиталовите пазари и ефективни общи действия по чувствителни въпроси чрез регулиране и, което е по-спорно, общи фискални инструменти. Основният въпрос е как да се балансират амбицията и прагматизмът, което изисква съгласуване на различни национални интереси, без да се губи посоката.

Този предстоящ изборен цикъл обаче е различен. Основната тема не е все по-тесен съюз, а по-скоро как да се отговори на екзистенциалните заплахи като възможната ескалация на руската агресия, все по-мощен и автократичен Китай и факта, че икономическият национализъм вече е двупартиен консенсус в САЩ. Последното означава въвличане на Европа в търговски войни и надпревара за субсидии с нейния най-близък съюзник, дори ако Джо Байдън бъде преизбран.

И всичко това се случва на фона на изменението на климата и по-високите цени на енергията, които поставят блока в неизгодно конкурентно положение. Този цикъл е различен и с това, че еврократите, мозъчните тръстове и проевропейските национални елити не знаят какво да правят.

Всички са съгласни, че икономическата сигурност е определящ въпрос; всички са загрижени за индустриалната конкурентоспособност на ЕС; и почти всички вярват, че има по-голяма роля за държавна намеса. Ноняма консенсус за това какво означава икономическа сигурност, какви политики са най-добри за насърчаване на конкурентоспособността и каква форма трябва да приеме държавната намеса.

Някои виждат САЩ и Китай като симетрични икономически заплахи, други не. Според някои "решорингът" е ключов за икономическата сигурност, други са за диверсификация. Някои смятат, че ЕС трябва да пренебрегне правилата на СТО, други - че това би донесло повече вреда, отколкото полза. И докато едни казват, че на Закона за намаляване на инфлацията (IRA) на САЩ трябва да се отговори със съответстващи субсидии на национално ниво, други предупреждават, че това ще фрагментира единния пазар.

Превръщането на кафявите работни места в зелени е основно условие за Европа да поддържа и укрепва своя социално-икономически модел.

По отношение на Китай ЕС също е разкъсван между множество противоречиви цели - да защитава европейските компании от нелоялна конкуренция, да защитава Европа от заплахи за сигурността, да запазва взаимноизгодната търговия - всичко това eдновременно.

Обезпокоителна последица от този интелектуален и политически хаос е, че той може да подкопае решимостта на ЕС за декарбонизация. Европейската социална и икономическа структура остава силно зависима от въглеродно интензивни индустрии като автомобилостроенето, металообработката и химикалите. И превръщането на кафявите работни места в зелени е основно условие за Европа да поддържа и укрепва своя социално-икономически модел. Но заради мащаба и агресивността на IRA много от зелените работни места, които ЕС се надяваше да създаде, може да бъдат засмукани от САЩ.

Нужна е последователна политическа визия в отговор на екзистенциалния конкурентен гняв на ЕС, предизвикан от по-високите цени на енергията и IRA. Да се преструваме, че трите цели - декарбонизацията, конкурентоспособността и икономическата сигурност, могат да бъдат постигнати едновременно е грешка. Конкурентоспособността на ЕС зависи и от възможността да внася по-евтини суровини, отколкото може да произведе, и политическият отговор трябва да разпознае ключовите компромиси.

Дългогодишна конкурентна слабост на ЕС е присъщата му фрагментация като съвкупност от суверенни държави, което ограничава фискалните отговори на ниво ЕС на външни заплахи и спъва пътя към истински единен пазар. Съдбата на Европа в крайна сметка ще зависи от намирането на политики, които действат достатъчно бързо, но са и достатъчно обмислени, за да сведат до минимум непредвидените последици.