Нова вълна фермерски протести назрява и в България

Сега отново зърнопроизводителите, които бяха двигател на недоволството през септември 2023 г, първи обявиха стачна готовност и пет нови искания към кабинета, някои от които предполагат недопустима намеса на държавата на пазара. Според източници на "Капитал" в животновъдния сектор също назрява недоволство, чийто конкретен повод е удълженият чак до края на януари срок за изплащане на субсидии за сектора от кампания 2023 г., но реалната причина е повече в акумулираните в последните години трудности за сектора.

Защо протестират фермерите на Запад и на Изток

Във Франция протестите започнаха в края на ноември миналата година в южния департамент Тарн, след което се разпространиха в цялата страна. Те бяха - най-общо казано, срещу "хаотичната политика на френското правителство в сектора". "От една страна, министърът ни моли да променим нашите практики, да ги направим по-екологични. От друга, ни казва да произвеждаме колкото е възможно повече, за да може Франция да постигне хранителен суверенитет. От една страна, ни се казва да направим всичко, за да повишим заплатите, които плащаме. От друга, ни се казва да намалим цените си заради инфлацията", казват фермери, цитирани от европейските медии. За да обрисуват ситуацията, те бяха обърнали с главата надолу хиляди улични табели в градовете. Към това имаха и по-конкретни оплаквания - нарастващата цена на дизела за селското стопанство, забавено изплащане на субсидии, разрастващата се бюрокрация и конкуренцията от вноса.

На 8 януари пък Берлин и други германски градове осъмнаха, блокирани от трактори, след като предходния месец имаше по-малки демонстрации. Причината са плановете на германското правителство да прекрати субсидиите за дизелово гориво заради бюджетни дефицити. Демонстрациите продължиха цяла седмица, а последният и най-мащабен протест бе в понеделник (15 януари), когато тракторите отново блокираха пътя до Бранденбургската врата. В знак на солидарност на улиците излязоха и техни колеги от Холандия и Белгия, които в последните 2-3 години многократно протестират срещу все по-затегнатите политики на ЕС за защита на природата.

На Изток пък към пазарните предизвикателства и трудните за изпълнение зелени мерки на ЕС се добавя и проблемът с вноса на евтино зърно от Украйна, който е централен в исканията на протестиращите в последната седмица фермери в Полша и Румъния. Полските протести започнаха също солидарно с германските и блокираха пътища в цялата страна, но накрая се концентрираха по граничните пунктове с Украйна.

Освен връщане на митата за украинското зърно и храни те искат и държавни субсидии за царевицата и по-ниски данъци. Блокади на пътища в големи градове има и в цяла Румъния. Причината отново е "зърното от Украйна, което се внася в Румъния и се пуска на пазара на много по-ниски цени от тези в ЕС", пишат местни медии.

На този фон в понеделник България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия са изпратили съвместно писмо до ЕК, в което настояват за мерки спрямо вноса на по-евтини селскостопански продукти от Украйна. Очаква се другата седмица ЕК да представи проекторегламент как ще продължи свободната търговия с Украйна и момента посоката е за удължаване на безмитния внос с още една година - до юни 2025 г, според източници на "Капитал". В съобщението на българското земеделско министерство се казва, че в писмото на петте страни е предложена като възможност да се въведат "тарифни квоти" за повечето чувствителни земеделски продукти от Украйна - по същество това е вариант на мито.

Гърция също не е подмината от вълната протести. Местните фермери излизат с трактори и с искане за повече финансова подкрепа и срещу мерките за икономии на гръцкото министерство на земеделието, пишат гръцките медии. Секторът там претърпя силни трусове миналата година - тежките есенни наводнения и мащабните летни пожари унищожиха стада и реколти.

Българските зърнопроизводители са на нисък старт

В неделя от асоциацията на зърнопроизводителите в България обявиха протестна готовност и поискаха 5 мерки от кабинета, тъй като секторът бил в "колапс", макар че именно този сектор традиционно получава лъвския пай от близо 1.6 млрд. лв. директни помощи за агросектора годишно. В първата година на войната в Украйна, когато цените на зърното на борсата достигнаха космически висоти, зърнопроизводителите направиха и много добри печалби. После обаче пазарът се срина, а в момента цените остават ниски и в низходяща посока заради рекордно високото световно производство.

Подобно на западноевропейските им колеги, българските зърнопроизводители искат облекчаване на зелените правила. И като източноевропейските им колеги, те искат "защита на местното производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна" - включително защитни мерки, лицензионни режими и квоти.

Други две искания обаче са типично родни. Първото е зърнопроизводителите също да взимат пари по специалната държавна помощ за щетите от войната. В последните 2 години тя е в размер от 426 млн. лв. годишно и се ползва от всички останали земеделци без зърното, което пък е най-облагодетелствано от европейските субсидии. Второто искане са редица законодателни промени, включително "държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени". Това обаче би било напълно недопустима намеса на държавата, която противоречи на всички пазарни принципи. Иска се и регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане на земеделска земя. В последната година фермери се оплакват от силно завишени ренти, а повечето договори са година за година и наемодателите не могат да се възползват от потенциално фиксирани цени на рентата при дългосрочни договори.

Петото искане е евъргрийн: изравняване на субсидиите и подпомагането с това на европейските производители.

И някои политически тревоги

За момента няма преки индикации дали ще се стигне до реални протести. В понеделник земеделският министър проведе среща с фермерски асоциации, на която са били обсъдени и исканията на зърнения сектор. Кирил Вътев е посочил, че "отчита напрежението", и е обещал съдействие за среща с премиера и финансовия министър.

Проблемът със зърнопроизводството в България е, че секторът е силно окрупнен и в него от години е концентриран лъвският дял от земеделските помощи. В бранша има мощни икономически субекти, някои от които са и политически обвързани (най-вече в орбитата на ГЕРБ и ДПС). Така всеки протест на зърнопроизводители се приема като акт на арогантност и събужда обществено възмущение. А това компрометира и исканията и на други агросектори, които срещат още по-големи затруднения - като животновъдство, зеленчуци и плодове и др.

И в момента в публичното пространство вече бродят "подозрения" за политически мотиви зад евентуален протест на зърнопроизводителите, предвид че негодуванието на бранша идва дни след началото на разговорите за ротацията в изпълнителната власт, разбирай и поста на земеделски министър.

Други политически притеснения имат на Запад - това, че недоволството на фермерите привлича вниманието на крайнодесни и популистки партии, както и на радикални конспирационисти. В Германия протестите получиха гласна подкрепа от крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) и групи с екстремни и антидемократични възгледи. Протестите там и в други държави се подкрепят масово в социалните мрежи от групи, които са срещу ваксините, срещу мигрантите, отричат климатичните промени и т.н., отбелязва Guardian. А западни изследователи говорят за нов вид "аграрен популизъм".

В България популисти също опитват да се възползват. През септември миналата година лидерът на "Възраждане" опита да "яхне" земеделския протест, но бе прогонен от фермерите. Засега поне в това отношение българските земеделци са доста прагматични - обичайно искат не идеология, а повече пари и държавна защита срещу всякакви пазарни спънки.