Новите земеделски протести: Какво искат фермерите и изпълнимо ли е

Ето какво искат протестиращите земеделци и изпълнимо ли е то.

• Сектор "Зърнопроизводство" (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица) да започне да получава помощ от държавата, покриваща щетите на бранша от войната в Украйна.

В последните две години държавата подпомогна с извънредни 852 млн. лева от бюджета (по 426 млн. лв. годишно) повечето земеделски сектори - без зърнопроизводителите. През 2022 г. цените на зърното на борсите бяха незапомнено високи и секторът правеше огромни печалби, затова и той не бе включен в плановете за допълнителни "военни" субсидии.

Сега, при много по-ниски борсови цени, зърнопроизводителите твърдят, че продават на загуба, и настояват да получат такива помощи. Кабинетът се съгласи, но при условие: средства да се дават само на тези компании, които докажат загуба за миналата година.

Без да са ясни подробности, офертата бе да се гледа декларацията пред НАП, в която се посочват приходи, счетоводна печалба/загуба и оттам се изчислява дължимият данък печалба. Законовият срок за това е средата на годината, но фермерите могат да се отчетат и по-бързо. Във вторник, деня на първата блокада, премиерът дори обяви, че имат още по-опростено предложение: няма да се иска данъчна декларация, а попълнена справка с разходи за труд, рента, семена, торове, препарати и т.н. И съответните приходи от сделки, за да се докаже загубата.

Конкретното предложение на властта е компаниите на загуба да получат 20 лв./дка, като 10 лв. ще се изплатят за първите 3000 дка до 10 март и 10 лв. до 30 септември. За площите над 3000 дка ставката ще е общо 10 лв., от която 5 лв. сега и 5 лв. до 30 септември. Въпросната помощ, ако бъде харесана от зърнопроизводителите, трябва да мине и през разрешение от Брюксел.

В този вариант за субсидия има доза справедливост - ще се подпомагат само закъсалите. Проблемът тук е, че ако се търси загуба - всяка компания от сектора може да се изкуши да манипулира финансовия си резултат и минусът да се донагласи с различни счетоводни техники като бонуси, обезценки и т.н.

Но дори с такава вратичка предложението не се хареса на зърнопроизводителите. В телевизионни репортажи техни представители заявиха, че са против - с абсурдни аргументи. Например - за пред банките не можело да са на загуба, а и изпълнявали европроекти, заради които също трябвало да не са на минус. Така в прав текст си казаха, че или ще скрият загубите си (т.е. измама), или всъщност са на печалба. Друг представител на сектора обясни, че той, ако бил на загуба, значи вече е фалирал (за негово сведение стотици хиляди компании отчитат през някои години загуби, без да фалират).

За капак от Националната асоциация на зърнопроизводителите направо обвиниха държавата в некомпетентност с твърдението, че "в методиката на подпомагане, която беше представена в МС, липсва компетентна икономическа експертиза, тъй като годишната данъчна декларация за последната година категорично не може да покаже загубите на земеделските производители, които нарастват през последните три години".

Критерият загуба идва след три много силни години за земеделския сектор. За 2018-а, 2019-а и 2020 г. декларираната печалба на компаниите зърнопроизводители е била между 900 млн. и 1 млрд. лв. на година, за 2021 г. вече е 2 млрд. лв., а за 2022 г. - 3 млрд. лв., обяви премиерът Николай Денков. Дори и половината от тези суми да са в компании, които не са точно производители, а например търговци на семена, препарати и т.н., натрупаните резерви изглеждат значителни.

Само за сравнение - произведената в България земеделска продукция за 2022 г. е била малко под 10 млрд. лв., дадените субсидии пък са около 2 млрд. лв. годишно.

• Повече помощи за другите сектори по линия на войната

В бюджета за тази година не бяха предвидени средства за национални помощи, свързани с войната в Украйна, каквито имаше миналите две години, но земеделският министър бе обещал да се търсят възможности. Сега правителството все пак обяви, че може да осигури 150 млн. лв. за чувствителните сектори мляко, месо, плодове и зеленчуци, мед и др. Фермерските организации обаче отказват тази сума и искат същата, каквато е била в предходните 2 години - 426 млн. лв.

Предвид че не е заложена в бюджета, тази едра сума трудно ще бъде осигурена - най-малко не и веднага. Друг е въпросът дали секторът трябва да бъде извънредно подпомаган толкова дълго време - войната може да продължи много години, а земеделието трябва да се адаптира към новата реалност. И ако се дават средства, то е редно те са именно инструменти за адаптиране, а не просто компенсации за спаднали доходи.

• Още през януари зърнопроизводителите поискаха и "приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени".

Периодично в последните години зърнопроизводителите твърдят, че плащат твърде високи ренти. Но подобно искане в пазарната икономика е абсурдно. Няма как държавата да казва на собствениците на земя как да отдават под наем собствените си ниви. Това е въпрос на търсене и предлагане.

Редом с това фермери искат и регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане на земеделска земя, тъй като повечето договори са година за година и наемодателите не могат да се възползват от потенциално фиксирани цени на рентата при дългосрочни договори. А също така "в 7-дневен срок да бъде изкаран законът, в който да се дава предимство на местния производител, без значение от кой сектор е, при наемането на земи от ДПФ".

Исканията им разгневиха Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, които посочиха, че те са противоконституционни.

Тук ултиматумите са крайни, но наистина има проблем - през последните "златни" години рентите скочиха в пъти и сега при ниски цени тежат много в себестойността. Към 2022 г. България е на пето място в ЕС по размер на рентите според Евростат. Но това са пазарни отношения. В някои европейски държави има изискване договорите да са по-дългосрочни, за да има прогнозируемост и за фермера.

• Протестиращите земеделци искат и промени в няколко секторни закона "за реформи в сектора с ясен времеви график", въвеждане на правила за представителност на браншовите организации, приемане на стратегии за поливното земеделие в страната, за целогодишно производство на оранжерийни зеленчуци, за развитие на пчеларството и др.

Предвид някои сериозни структурни дефицити в земеделския сектор в страната тези искания са разумни, но проблемите, които те адресират, са сложни и комплексни. По тях трябва да се работи и те трябва да се обсъждат с бранша, но ако той протестира, вместо да седне на масата за разговори, реформи няма как да се случат реално.

Във вторник премиерът обяви, че исканията за реформа имат "пълната подкрепа на правителството". И добави, че правителството вече е подготвило 7 законопроекта, които ще се обсъждат февруари и март. И призова организациите да дойдат за диалог.

• Секторът има позиция и за екологичните изисквания на Брюксел, произтичащи от Зелената сделка. Те искат прилагане за 2024 г. на дерогация от задължителните условия по ДЗЕС 7 - Ротация на културите или други практики, целящи за запазването на почвения потенциал и ДЗЕС 8 - Минимален дял от обработваемата земя, отделена за непроизводствени площи и характеристики.

Като цяло тези искания не са в пряката компетенция на българското правителство (което въпреки това обещава подкрепа за фермерите при преговорите с ЕК по екологичните изисквания). Част от тях обаче вече са изпълнени. Заради европейските протести ЕК миналата седмица вече позволи отлагане на правилата по ДЗЕС 8. Така фермерите, произвеждащи високоемисионни култури (зърнени, бобови и др.), могат още година да заделят по-малко от принципно изискваната земя (сега тя е между 4 и 7% за различните култури) за угар или други непроизводителни цели. Днес ЕК поиска и оттегляне на регламента за намаляване на пестицидите, срещу който недоволстват европейските фермери. Глифозатът пък остана разрешен за още 10 години в Европа.

• Преосмисляне на политиката на ЕС по отношение на търговията със земеделски продукти от трети страни.

Това искане очевидно се отнася за вноса от Украйна. Забраната му официално не е в националните български компетенции, доколкото безмитните коридори са въведени от ЕК, а наскоро те бяха удължени с още година. Но! Въпреки че официално украинският внос е позволен от Брюксел, на практика в България такъв не се осъществява - или поне не и на слънчоглед, който е най-проблемният продукт за българските фермери.

Причината е, че вносът бе временно блокиран след миналогодишните протести на българските зърнопроизводители с идеята да се договорят двустранно квоти с украинската страна или таван за количество, което може да влезе в страната, за слънчоглед и други девет земеделски и хранителни продукта. До момента обаче няма одобрени лицензи за внос на украинско зърно и то на практика е блокирано. Това е за сметка на производителите на олио, които страдат от липса на суровина вече почти година. Сега Украйна прави някакви опити за облекчаване, но българското правителство е против.

Макар за момента земеделците да не показват особена диалогичност, кабинетът запазва разумен и спокоен тон. Във вторник премиерът предложи нов меморандум по исканията на земеделците с подкрепа по повечето точки и новата "формула" за изчисляване на загубите за компенсации. Той покани протестиращите за диалог в сряда. Предстои да видим дали ще се отзоват.