Бюджет 2024: Четири неща, които трябва да знаете

Най-вероятно част от предложените данъчни промени няма да минат, а според финансовия министър най-големият дебат ще е около инвестиционните проекти

По думите на финансовия министър Асен Василев общините имат срок до второто гласуване на бюджета да подават проекти за финансиране от специалния фонд, а, ако не успеят, в началото на март списъкът с одобрените проекти по общини може да бъде актуализиран.
По думите на финансовия министър Асен Василев общините имат срок до второто гласуване на бюджета да подават проекти за финансиране от специалния фонд, а, ако не успеят, в началото на март списъкът с одобрените проекти по общини може да бъде актуализиран.
По думите на финансовия министър Асен Василев общините имат срок до второто гласуване на бюджета да подават проекти за финансиране от специалния фонд, а, ако не успеят, в началото на март списъкът с одобрените проекти по общини може да бъде актуализиран.    ©  Георги Кожухаров
По думите на финансовия министър Асен Василев общините имат срок до второто гласуване на бюджета да подават проекти за финансиране от специалния фонд, а, ако не успеят, в началото на март списъкът с одобрените проекти по общини може да бъде актуализиран.    ©  Георги Кожухаров
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

След първоначалният остър отпор, който ГЕРБ и ДПС дадоха срещу предложените промени в данъчните закони и бюджета на държавата за догодина, сега двете партии са доста по-меки. От изказванията им стана ясно, че в последните дни техни представители са обсъдили всичко, което ги притеснява около проектите с финансовия министър Асен Василев. Така поне засега изглежда, че едни от най-важните закони ще бъдат приети до Коледа.

Данъчните промени вече минаха първо четене, а депутатите гласуваха само 3 дни срок за внасяне на предложения за второ гласуване, т.е. процесът по приемането им ще се забърза. Правителството се събра на извънредно заседание в петък (24 ноември), за да одобри бюджет 2024 и той също е в парламента, а Василев прогнозира, че ако има промени, те ще са най-вече в двата списъка с инвестиционни проекти, които държавата ще финансира през следващата година.

Първият е на общините, които през 2024 г. могат да се състезават за един милиард лева за инфраструктурни проекти. Вторият е за инвестициите на държавата - досега нито едно правителство не е показвало какво включва в капиталовата си програма.

"Бюджетът със сигурност ще издържи една година, но ако приходите са по-добри, може да се наложи актуализация", заяви финансовият министър Асен Василев.

Ето и четири акцента около данъчните и бюджетните закони за следващата година от дебата до момента:

Без "Бонус донос" и колебание за общинските данъци и глобалния данък печалба

Промените в данъчните закони за догодина бяха отхвърлени във водещата бюджетна комисия на първо четене заради разногласията около бюджет 2024 между партиите, които подкрепят правителството. Текстовете обаче срещнаха подкрепа в зала, макар и със заявки за сериозни редакции на второ четене.

  • Не е ясно например дали ще бъде прието от следващата година да влезе в сила допълнителният глобален данък за големите компании с приходи от над 750 млн. евро. В България такива са 589 дружества, от тях 5 са национални, 309 са с крайни дружества майки в ЕС, а 280 - извън ЕС.
  • Почти никой не подкрепя и идеята за двойно свиване на прага за разплащания в брой до 5 хил. лв.
  • Най-вероятно ще бъде отхвърлен и текстът в ДОПК, придобил популярност като "донос-бонус", който предвижда хората, които сигнализират за данъчни нарушения, да получават като възнаграждение 10% от установената с тяхна помощ сума, ако тя е над 100 хил. лв.
  • Не е ясно и в какъв вид ще излязат от пленарна зала текстовете, които дават възможност на общините да вдигнат данъчните оценки на имотите.
  • За сметка на това в зала се чуха призиви за удължаване на срока за действие на нулевата ставка по ДДС за хляб и брашно, нищо чудно да има и още предложения за преференции за отделни сектори.

Бюджет 2024 влиза в зала с 3% дефицит и минимални промени

Бюджет 2024 влиза в зала с планиран дефицит от 3% от БВП на касова основа и 2.9% на начислена (този показател гледа ЕК). Министерството на финансите залага ръст на икономиката от 3.2%, а средногодишната инфлация да достигне 4.8%.

Единствената корекция по числата е свързана с приходите от таксата за пренос на руски газ през България. Заради опасения, че тя няма да бъде събрана, приходната част ще бъде намалена с 2.4 млрд. лв. Със същата сума ще бъдат свити и капиталовите разходи и така те се залагат на 9.98 млрд. лв.

От думите на Василев се разбра още, че размерът на дълга е намален с около 1 млрд. лв. от първоначално предвидения, "тъй като това, което виждаме, е, че няма нужда от допълнителни буфери, които да бъдат заложени". Практически новият дълг, който ще бъде взет, е под 11 милиарда лева, уточни още финансовият министър.

В първоначалния доклад към бюджет 2024 беше посочено, че през следващата годината се планира дългово финансиране за 11.9 млрд. лв. За рефинансиране на дълга в обръщение са предназначени 3.5 млрд. лв., от които 2.9 млрд. лв. (1.5 млрд. евро) за падежа на еврооблигации, емитирани през 2014 г., и 0.4 млрд. лв. за падежа на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар, както и 0.2 млрд. лв. за погашения по държавни заеми. Останалата част, или 8.4 млрд. лв., е за финансиране на планирания дефицит "и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.

Вдигат се минималната заплата, максималният доход, пенсиите

Бюджет 2024 е точно толкова социален, колкото и тазгодишният. Догодина се залага ръст от почти 29% на минималната работна заплата до 933 лв. Пенсиите се предвижда да бъдат увеличени с 11% от 1 юли по т.нар. швейцарско правило (50% ръст на средния осигурителен доход и 50% от ръста на инфлацията). Увеличава се и максималният осигурителен доход до 3750 лв. Заложени са и прогнозни изчисления за подобни по размер ръстове и през следващите две години. От догодина обаче работодателите ще плащат само първите два дни от болничните на служителите си.

Предвижда се и ръст на разходите за заплати в публичния сектор - с 1.4 млрд. лв. повече (12.9%) спрямо 2023 г. От тях една част са за компенсиране на по-високата минимална заплата, 367 млн. лв. са за МВР заради увеличението на възнагражденията в системата с 10%, считано от август тази година. Други 290 млн. лв. са за нов ръст на заплатите в образованието, а 375 млн. лв .- за увеличаване на заплатите само на тези служители, при които има "значителни дисбаланси/неравенства в нивото на заплащане на едни и същи длъжности в различни административни звена и структури в секторите, предоставящи публични услуги". Така Министерството на финансите залага ръст на разходите за труд в страната догодина с 11%.

Над 800 общински проекта се състезават за милиард лева

Финансовият министър прогнозира, че най-много дискусии и промени в парламента вероятно ще претърпи капиталовата програма за следващата година. В нея са заложени общо 10 млрд. лв. - пари от Европа, финансирани с национални средства проекти и един милиард лева фонд за проекти на общините. Един от сблъсъците между Василев и ГЕРБ бяха именно за тези пари. И за да се избегнат спекулации, че средствата ще се раздават на политически принцип (както заподозря БСП), се реши парламентът да приеме списъка с проектите на общините.

По информация на Василев вече има над 800 проекта от 262 общини, като кой да се финансира не се избира на състезателен принцип. Режимът за финансиране ще е на принципа на европроектите като нито правителството, нито Министерството на финансите ще имат отношение към подбора на проектите, които изпълняват заложените критерии, а това е отговорност на Народното събрание, стана ясно от думите на Василев.

А критериите са няколко: Проектите трябва да бъдат завършени за до три години, тоест до 2026 г.; Да са за ремонт или реконструкция на улици или пътища, ВиК мрежа, сгради; Да имат издадено валидно разрешение за строеж или виза за проектиране.

Лимитите за финансиране са според големината на общината - най-големите могат да получат до 100 млн. лв. на проект, а най-малките - до 6 млн. лв. Ако бюджетът на проекта надвиши тази стойност, местната власт ще трябва да го дофинансира за своя сметка. Не се позволява парите да се използват за европроекти, за двойно финансиране или за направени преди това дейности.

По думите на регионалния министър Андрей Цеков подадените до момента проекти са за 2.5 млрд. лв. Но бюджетът можело да си позволи това, тъй като някои проекти са преходни и ще се изпълняват за няколко години.

Крайният срок, в който общините могат да подават предложения за проекти, които да бъдат финансирани от специалния общински фонд в бюджет 2024, е 1 март. От БСП обаче се чуха основателни критики, че има риск "да пръснем" 1 млрд. лв. от бюджета, без държавата да си е поставила цел какво иска да постигне с тези проекти. "От наша гледна точка това е неефективно разходване на средства", заяви Кристиян Вигенин.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар