Икономика

15 години по-късно България отново гледа към Виетнам

През 2008 г. София искаше да внася хора от бумтящата азиатска държава. Тогава кризата уби идеите. Какво се промени?

Росен Желязков стана първият високопоставен политик на посещение във Виетнам от над десетилетие

Огнян Георгиев

Росен Желязков стана първият високопоставен политик на посещение във Виетнам от над десетилетие © НС

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Имате ли понякога усещането, че се въртите в кръг и се озовавате в едни и същи ситуации, години по-късно? Не важи само за хората, но и за държавите, оказва се.

Миналата седмица, жизнерадостни репортери предадоха от Ханой новината, че председателят на парламента Росен Желязков и делегация от България са обсъдили с Виетнам подписване на трудова спогодба, която да улесни достъпа на виетнамци до българските фирми. "Спогодбата на този етап няма да третира конкретни сектори. Тя ще бъде обща за работниците, които биха идвали от Виетнам в България, но на този етап имаме заявки от работодатели, които са в сектори, свързани с шивашката индустрия, със строителството, корабостроенето, индустрията и земеделието", обясни председателят на социалната комисия Деница Сачева, според която такава спогодба щяла да бъде подписана до края на годината.

Това вече се е случвало.

Хората са различни, но думите и мястото са същите. Преди повече от 15 години, през април 2008 г., делегация, водена от тогавашния министър на социалните грижи и труда Емилия Масларова, с шефа на Агенцията по заетостта Сотир Ушев и представители на бизнеса, се срещна с виетнамските министри и фирми, за да им каже, че иска виетнамски работници да дойдат в България. Помня този отдавна забравен вече епизод, защото бях там и съм запомнил усещането на еуфория и блесналите очи, с които българските компании обикаляха центровете за обучение на виетнамци, за да планират колко евтина работна ръка могат да внесат бързо, за да захранят влизащата в ЕС икономика.

После се оказа че планираният меморандум е станал само "писмо за намерения", след това Сергей Станишев обяви, че идващата криза няма да ни засегне, малко по-късно светът потъна, българската икономика с него и много бизнеси не само, че не търсеха работници, а се наложи да правят масови съкращения. Единствените, които тогава наеха виетнамци, но не благодарение на правителството или на някаква спогодба, бяха компании от Русе.

Очевидно отне цели 15 години, за да завъртим пълен кръг и отново да стигнем до ситуацията, в която изтощената за кадри българска икономика търси помощ от бумтящия азиатски хъб за работници. Има обаче и някои разлики, които си заслужава да се посочат, за да се види какво всъщност се промени.

Тогава и сега

Първо и може би най-показателно, България се сви, докато Виетнам избухна демографски. Тогава имахме 3.5 млн. души в групата 15-64г., докато сега имаме 2.9 млн. За сравнение, за периода 2010-2023 г, населението на Виетнам се е увеличило с над 10% или цели 10 милиона души. Износът на хора остава доминиращата виетнамска индустрия, като те продължават да се обучават в специални центрове, където се произвеждат групово заварчици, шлосери, строители, шивачи и други професии.

Заплатите тук се вдигнаха, което е обяснимо, предвид намаляващия брой хора и растящото БВП. Бизнесът тогава тръгна с намерението да предложи заплати за строители около 600-700 лева (500 долара тогава). Преизчислена с натрупаната инфлация, онази заплата днес би била равна на около 1000 лева, което е дори над новата минимална заплата от 933 лв. Но това не важи за заплатите на професии като строители, където България изгуби категорично битката с европейския отворен пазар и съответно - беше напусната от десетки хиляди такива специалисти. За да привлечеш строителен работник в момента, ще трябва да му даваш поне средната заплата за страната, а тя по последни изчисления на НСИ, е 2072 лв.

За сравнение - във Виетнам тогава, "Капитал" се срещна с работници, които очакваха около 600-800 долара. В момента в азиатската страна ти трябват около 380-400 долара на месец, за да живееш сравнително нормално, което е важно за човек, който иска да праща обратно пари, така че очакванията за заплати също са скочили.

В момента обаче България е много по-отчаяна за хора. Коефициентът на безработица в началото на 2008 е бил 6.5%, докато сега е 4%. Над 70% от малкия и среден бизнес казва, че страда от дефицит на персонал. България също така изостава значително от другите централно и източноевропейски икономики във вноса на чужди работници. Унгария и Румъния вече внасят например огромни количества азиатски работници, които да захранват местните икономики. В Букурещ в заведенията вече е типично да се вижда такъв персонал - нещо, което в България е по-скоро екзотика, въпреки очевидния недостиг на персонал.

Дали е възможно това да се реши с междудържавно споразумение, е спорно. Още повече, че и в момента бизнеса внася персонал - по данни на Агенцията по заетостта (които обаче не са пълни) за единадесетте месеца на миналата година бизнесът си е внесъл над 6.8 хил. сезонни работници или двойно повече спрямо предходната година. Те обаче са предимно от Киргизстан, Казахстан, Молдова, Турция. Виетнам би бил нова дестинация.

Социализъм, Борисовизъм и...

Както преди 15 години, така и днес, българските делегации във Виетнам бяха посрещнати от онези, които са учили и работили в България и днес са запазили добри спомени. Всъщност България и Виетнам имат дълга история. Първият ударен внос на виетнамци в е през 80-те. Тогава са прословутите вълни от 35 хил. работници и 5 хиляди студенти. Те съвпадат със строителния подем на късния соц, когато са обновени много градски центрове, работи се по 1300 години България, строи се инфраструктура, завършват се атомната централа, ПАВЕЦ Чаира, и др.

Спогодбата е прекратена с идването на демокрацията и изтичането на 10-годишния й срок през 1991 г. Любопитен (и показателен) факт е, че министърът, който подписва края на предишната спогодба, е същият който 17 години след това ще отиде в Ханой, за да говори за нова - Емилия Масларова.

Втората, несбъдната спогодба, също беше за големи планове - говореше се за Южен поток, АЕЦ Белене, инфраструктура, която ще се финансира с евросредства. Първо кризата, после корупцията обрекоха големите фантазии на правителствата на Бойко Борисов.

Сега идва третият опит. Да видим дали ще е по-успешен. Във всеки един смисъл.