Шивашката индустрия в България: Поръчки има, хора - не
Фирми внасят работници от Виетнам, Киргизстан, Узбекистан, Бангладеш, Молдова, Турция
Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
- Шивашкият бранш от години изпитва недостиг на кадри, а сега има бизнес заради отказ от Азия и затваряне на производства в Украйна.
- Вносът на работници е от Виетнам, Киргизстан, Узбекистан, Бангладеш, Молдова, Турция.
- Процедурата изисква време и средства, а в част от тези държави България няма посолства.
В шивашкия бранш има 20 хил. незаети работни места, сочи неформалната статистика в сектора. Недостигът на служители е многогодишен проблем за фабриките, а обявите в бюрата по труда са обичайни и постоянни през цялата година. Маржовете явно не позволяват вдигане на заплати до атрактивни нива, затова вносът на работници от чужбина е решение за част от незаетите позиции в някои компании. Процедурата обаче изисква търпение, време и средства.
"По официални данни през 2019 г. заетите в бранша на текстила и облеклото са били 95 хил., сега са 78-79 хил. Мнозина се пенсионираха, а нови кадри липсват. Според наше вътрешно проучване 67% от заетите в бранша са на възраст над 45 години, което означава, че проблемът с недостига на хора ще се задълбочава", обясни Йордан Беловодски - изпълнителен директор на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК). Затова в бранша има силен интерес за внос на работници от чужбина, който позатихна покрай ковид пандемията, но от есента на миналата година отново е възобновен, казват собственици на шивашки компании. "Този интерес е продиктуван от липсата на хора във време, когато поръчките към шивашките фирми се възстановяват и дори нарастват заради оттеглянето на доста възложители от Азия, както и заради затварянето на някои украински фирми в резултат на войната там", уточнява Йордан Беловодски.
Щедри работодатели
Вносът на работници в страната е от Виетнам, Киргизстан, Узбекистан, Бангладеш, Молдова, Турция. Най-оптимистичният срок за приключване на процедурата е 6 месеца. Фирмата, която наема служители от чужбина, е длъжна да им осигури самолетни билети за отиване и връщане, както и да им плаща наема за квартира. Някои компании са доста по-щедри - те плащат режийните или част от тях, предоставят и ваучери за храна.
Текстилната семейна компания "Аглика", която има фабрики във Велико Търново и Твърдица и притежава производствени бази в Молдова, от една година внася работници от Турция и Молдова. "Назначихме 12, за още четирима чакаме разрешение. Открихме ги чрез наши партньори и лични контакти в бранша в тези държави. Визите са работни и трябва да се подновяват ежегодно. Почти не се налага да ги обучаваме, защото са квалифицирани специалисти и по-скоро разчитаме те да обучат нашите служители. Осигурили сме им специално изградено общежитие с идеални условия. Наш ангажимент е и храната", разказва Елица Петкова, търговски директор.
Компанията притежава и бутиков хотел "Аглика" на брега на язовир Жребчево. В него също работят служители от чужбина. "Наели сме от Турция шеф-готвачи, управител, сервитьори, бармани, а от Тайланд - масажистки за традиционните тай масажи за СПА центъра в комплекса. Наемането на чуждестранни работници има един основен минус - езиковата бариера и по-тромавата комуникация, но плюсовете са, че тези хора са квалифицирани и са дошли да работят, т.е. трудът им е с по-голям процент ефективност. Някои от тях са незаменими - като тайландките, чиито умения са специфични и уникални", обобщава Елица Петкова.
"В нашата фирма имаме хора от Киргизстан. Бяха седем, сега са двама. Контактувам с две лицензирани агенции, които имат право да внасят работници. Първоначалните разрешителни винаги са за една година с възможност за продължаване. Предпочитаме наетите от чужбина да бъдат обучени", обяснява Радина Банкова - председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил и изпълнителен директор на "Крис фешън индъстрийс" - Ловеч.
Тя подчертава, че работодателите в сектора "масово предлагат всички удобства за чуждестранните работници - осигуряват безплатно жилище, поемат част от режийните, предоставят им купони за храна, които получават и българските служители". Според Радина Банкова обаче тези придобивки напоследък не са толкова привлекателни. "Причината е, че в момента доларът е по-скъп от еврото и заплатата, която даваме в Европа, не изглежда толкова атрактивна на кандидатите. Затова мнозина предпочитат да отидат на работа в Турция и дори в Русия", дава примери тя.
Искания за още по-улеснена процедура
Двете браншови организации в сектора поставят за разискване проблеми, чието решение според тях би улеснило вноса на чуждестранни работници.
"Много от кандидатите, които биха дошли да работят в България, са от държави, с които страната ни няма подписана спогодба за внос на работници, няма и посолство. Това удължава и оскъпява процедурата, защото хората трябва да ходят в съседни държави, за да кандидатстват за виза", казва Банкова.
"Има много голям интерес към работници от Бангладеш например, но България няма посолство в Бангладеш, в което да се обработват документите. Румъния, която също няма посолство там, командирова в Бангладеш екип от външното министерство, който обработва на място документите на кандидатите", дава пример Йордан Беловодски.
Той добавя още примери за още възможности, които биха улеснили процедурата. "Ако една фирма е подавала целогодишно обяви в бюрата по труда за търсене на хора и не намира кандидати, тя би трябвало веднага да получава разрешително за внос на работници, без никакви допълнителни условия и изчакване. Има разминавания и в изискванията за образование и квалификация на чуждестранните работници - в някои държави документите са различни от тези, които изисква агенцията. Това са допълнителни утежняващи условия", обобщава Беловодски.
Предприемачите в сектора са единодушни, че независимо от всичко ще продължат да внасят работници от чужбина. "Колкото и да са тежки условията по наемане, колкото и скъпо да им излиза на фирмите - те са принудени да внасят хора, за да оцелеят. Нямат друг шанс", категоричен е Йордан Беловодски.
"Процедурата не е лесна, оскъпява се с документация, с такси за легализация, натоварваме се с допълнителни разходи за издръжка, но въпреки това го правим заради тоталната липса на работна ръка и тоталното обезлюдяване в някои региони", обобщава Радина Банкова.ш
Бихме наели още хора, или опитът на "Пирин-текс"
Автор: Ребека Щегман"Пирин-текс" произвежда вече от 30 години дрехи в Гоце Делчев и в момента е една най-големите текстилни компании в страната. Според Бертрам Ролман, германския собственик на дружеството, единственият начин фабриката да продължи да оперира е да наема чуждестранни работници. Най-новите попълнения в екипа на текстилната компания са 11 мъже от Бангладеш, които пристигат през август тази година. Те идват с минимален опит в текстилната индустрия, но са склонни да се пренесат чак до България, за да започнат работа в сектора.
"Не можете да си осигурите услугите на хора от Виетнам с условията в България", обяснява Ролман. "Пирин-текс" заплаща според производителността, която се базира на бройката обработени дрехи. Германският собственик казва, че по този начин средната заплата във фабриката е между 800 и 1200 лева на месец. Работниците от Бангладеш са наети за максималния период от пребиваване - 3 години, което е най-добрата възвращаемост на инвестицията, която компанията е направила в тяхното наемане. Това включва тарифите по търсене и наемане, административните такси, полетите и заплатеното обучение.
Нуждата за такъв тип инвестиция е осезаема според Ролман, който посочва, че в момента "Пирин-текс" трябва да отказва поръчки заради липсата на работна сила. Това е причината фабриката в момента да не работи и на максималния си капацитет. През последното десетилетие например работещите в компанията са намалели от 3500 до 1100 в момента. Един от факторите е все по-голямото желание на българите да търсят по-добре платена работа в чужбина. Ролман също така слага вината и върху ЕС и "идиотските правила от Брюксел", твърдейки, че голяма част от неговите работници са напуснали, за да отидат в чужбина, където могат да получат обезщетения за безработица след само кратък период на работа. Той отбелязва, че текстилната индустрия не е много привлекателен сектор за работа за българите, особено за младите хора. В миналото работниците от "Пирин-текс" са изявявали публично своето недоволство от условията и заплащането.
Наемането на 11-те работници от Бангладеш не е първата стъпка на "Пирин-текс" в търсенето на алтернативна работна ръка. Още преди 3 години компанията решава да прибегне до външна помощ, като тогава са наети една дузина работници от Узбекистан след посещение на Ролман в страната. Интересното е, че почти всички, без един, са напуснали фабриката, след като техният едногодишен договор е изтекъл. Последният останал узбекистанец обаче е помогнал за намирането на други работещи и сега в "Пирин-текс" са назначени още 23 негови съграждани и още 5 се очаква да пристигнат скоро. В своето търсене на решение на проблема с работниците Ролман организира и турове на фабриката за бежанците от Украйна, които бяха отседнали в Гоце Делчев. Само една шепа от тях са приели да работят в нея.
До края на годината се очаква да пристигнат още 20 работници от Бангладеш, но "още много трябва да ги последват", казва Ролман, който добавя: "Мисля, че ако законът го позволяваше - бихме работили със 70-80% чужденци в някой момент."
7 коментара
Да се чете "Няма кадри, които да се утрепват от работа за 800лв на месец".
Най-мръсния бизнес с най-ниското заплащане. Авторката опъвала ли е тигели на оверлога по 10 часа на ден, без да става от стола за 600 лв., осигуровка на минимална заплата, по документи 4 часов работен ден, предварително разписани платените и откраднати отпуски, фалшиви договори, приспаднати от заплатата ваучери, криене в кенефа от инспекцията по труда и куп други ла....на ????! Наглеци и мултаци .......... Нямали работници..... Марсианци да внасят. .... ако искат..... Дреме ми ......
Няма нищо по лесно от това, да затварят. Трябват бизнеси с високи заплати другите не ни трябват
Хахахааааааааа, тя и инспекцията по труда се крие, за да не види нещо нередно, а прибира една пачка под масата. Имитация, абе като в Народното събрание, имитират и си получават големите заплати!
До всички, които смятат че заплатите, които плаща българският бизнес, са ниски, а условията на труд са лоши: свободни сте да основете собствени компании и да покажете на тъпите работодатели как се прави при българските условия и в нашата бизнес среда! Кога започвате и колко финансиране да ви осигуря?
До коментар [#5] от "Венцеслав Ралев":
За нечистоплътните взаимоотношения между корумпирани държавни чиновници и т.нар. предприемачи няма как да плащам аз, прости
До коментар [#5] от "Венцеслав Ралев":
За нечистоплътните взаимоотношения между корумпирани държавни чиновници и т.нар. "предприемачи" няма как да плащам аз, простият бай Ставри, заради който реално фирмата печели. Няма как от парите за храна и дрехи на децата си, да ви плащам на вас бентлитата и малдивските почивки с по 5 п....ки с миникупъри.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.