Защо поддържането на пътищата поскъпна с 60% до 3.7 млрд. лева

В лаконични отговори по ЗДОИ пътната агенция обясни, че ще се придържа към прогнозните стойности на договорите, но и че ще възлага основни ремонти, макар и в по-малък мащаб

Всяко задание ще съдържа до 35% основен ремонт, като обаче за него ще се прави инвестиционен проект и ще има разрешение за строеж.

Мила Чернева

Всяко задание ще съдържа до 35% основен ремонт, като обаче за него ще се прави инвестиционен проект и ще има разрешение за строеж. © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Преди месец АПИ обяви нови търгове за поддържане на пътищата за 3.7 млрд. лв.
Те са по- скъпи от миналогодишните прекратени поръчки.
Агенцията се стреми уж да ограничи възлагането на основни ремонти и надвишаването на прогнозните стойности в пъти.

Преди дни Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), в момента под контрола на служебния кабинет, обяви новите обществени поръчки за поддържане на пътищата. Това са седем отделни обществени поръчки на обща стойност 3.7 млрд. лв.

През годините тези търгове се превръщаха в порочни договори на държавата със строителни фирми, като практиката по време на правителствата на ГЕРБ беше да се сключват за една прогнозна сума, но в крайна сметка се възлагаха и плащаха в пъти по-големи суми - за десетки милиони. Другият проблем е, че през договорите за текущи и превантивни ремонти се възлагат и основни ремонти, за които изискванията са по- високи, необходими са проекти и строителен надзор. Още през 2013 г. "Капитал" описа този подход.

Заявката на служебния министър Иван Шишков, макар и временно на поста, е, че порочната практика ще бъде прекратена. Началото на новия подход трябва да бъде поставено именно с въпросните нови поръчки за поддържане на магистралите, както и на пътищата I, II и III клас из цялата страна.

Въпросът е, че обявените сега търгове са с 1.4 млрд. лв. по-скъпи спрямо миналата година, а няма яснота как ще се елиминира възможността за възлагането и плащането на пари без търгове за основни ремонти през тези договори. Засега отговорите са незадоволителни или притеснителни. "Капитал" чака близо месец пътната агенция да отговори и накрая подаде заявление по реда на Закона за достъп до информация, като получи лаконична информация, подписана от инж. Венцислав Ангелов, председател на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

Как се раздават милиони без търгове

Защо е по-скъпо

Само преди няколко месеца същите тези поръчки бяха обявени с прогнозна стойност 2.3 млрд. лв., а сега са за около 3.7 млрд. лв. Това е около 60% поскъпване, което е доста над общата инфлация за годината според НСИ (17%).

"Обявените обществени поръчки през 2022 г. са за период от три години, докато сегашните са за четири години", отговориха от пътната агенция в отговор на въпроса на какво се дължи поскъпването.

Сметка обаче показва следното: 2.3 млрд. лв. значи 767 млн. лв. годишно за ремонтите. Тоест за четири години сумата трябва да е малко под 3.1 млрд. лв., или с 600 млн. лв. под сегашния бюджет.

Очевидно е, че АПИ е взела предвид и инфлацията, макар да не казва как точно е изчислена тя.

Ще има ли включени основни ремонти

Тук ситуацията става още по-тревожна. Проблемът с включването на основните ремонти е, че те имат тригодишна гаранция, трябва да се изработи проект, да бъде назначен строителен надзор и да се издаде разрешение за строеж. Когато тези основни ремонти са маскирани като текущи или превантивни, всички тези допълнителни елементи на контрол и гаранцията отпадат.

"В новите обществени поръчки освен текущо, зимно и превантивно поддържане е включен основен ремонт на отделни елементи от пътни участъци, подлежащи на основен ремонт. Гаранционните срокове на основния ремонт ще бъдат съгласно Наредба 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти", посочват от АПИ в отговорите си. На практика казват, че ще се възлагат основни ремонти, но те ще подлежат на гаранция.

Това все пак остава въпросът дали ще се правят проекти и как ще се определя колко големи са тези "отделни елементи от пътни участъци" - или казано на разговорен език, къде ще му излезе краят и дали няма да се приложи отново старата практика.

В началото на март Иван Шишков обясни пред "Капитал", че в поддържането става въпрос за "текущи ремонти с възможност да има елементи на основен ремонт".

"Елементите са дадени, те са фактически дадени до колко % може да има елементи на основен ремонт", казва Шишков. Проверка на "Капитал" в документацията към търговете показва, че става въпрос за 35% от всяко задание. Пак в документацията пише и следното: "Дейностите по раздел I се изпълняват по предоставен от Възложителя инвестиционен проект и/или издадено разрешение за строеж."

По думите на Шишков причината да оставят тази "вратичка" е, че в хода на работа се оказвало, че по текущ ремонт трябвало да се извърши някаква конкретна работа, която попадала в дефиницията на основен ремонт, затова трябвало заданията да го съдържат.

Допълнителни разпоредби към Закон за устройство на територията

чл. 5, т.42. (нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) "Основен ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.

Отделно, на въпрос защо миналата година поръчките бяха обявени за три години, а сега срокът на договорите е увеличен на четири години, агенцията отговаря, че "включването на основни ремонти на отделни елементи от пътни участъци" е било причината.

Как ще се предотврати хаотичното плащане

По времето на последните правителства на ГЕРБ с постановления на Министерския съвет се отпускаха внушителни суми за допълнителните дейности по тези договори, така че нямаше ясен разчет колко пари по кои договори се плащат, както и ограничения за сумите. Например през април 2016 г. кабинетът отпуска 100 млн. лв. за ремонти по тези договори с иначе обичайна прогнозна стойност на целия контракт от 10-20 млн. лв.

По договорите за поддържане на пътища за периода 2014 - 2019 г. пък възложената работа и съответно изплатените суми от държавния бюджет бяха в пъти над стойности на поръчките. Тогава за област Кърджали са били предвидени 8.16 млн. лв., а са изплатени 28.8 млн. лв. В област Бургас пък договорът е бил за 14.4 млн. лв., а в крайна сметка поръчката е била за над 58.8 млн. лв.

Разработените прогнози за периода 2023-2025 предвиждат бюджет за тези ремонти по 1.2 млрд. лв. на година, казват от АПИ. "Изпълнението на ремонтните дейности ще бъде съобразено с прогнозните стойности и клаузите в договорите."

В договорите пък пише:

"Възложителят възлага в съответствие и в рамките на разчетените в годишния бюджет на АПИ средства за дейностите, предмет на Договора."

В началото на март Шишков обясни пред "Капитал", че надвишаването на сумите в пъти се е случвало, "защото е смесен текущият с основен ремонт".

"Защото те фактически под формата на текущ ремонт вкарват вътре основен ремонт, което представлява много по голямата част. Сега в момента, в който се изчерпи финансирането, ще пуснем поръчката три години и ако се изчерпи на втората година имаш право на 50% да увеличиш, а в момента, в който свършат парите се правят новите конкурси и толкоз. Примерно те си пускат поръчката сега за 1 млн. За три години, но в един момент се оказва че има за ремонт повече пътища, то парите могат да приключат за две години да речем. Тогава имат право на 50% увеличение и после нови поръчки, ако се изчерпат и те. Тези 50% са предвидени по закон", казва служебният регионален министър, като последното е наистина посочено в Закона за обществени поръчки.

От една страна, всичко това звучи като стъпка в правилната посока - да има предварителен разчет на разходите. От друга страна, пак остава на "добра воля" на управляващите АПИ и регионалното министерство как и колко ще спазват собствените си указания и дали няма пак да се възползват от малката вратичка, за да нахлуят със стотици милиони левове.