Горещият стол на пътните шефове

През последните две десетилетия ръководството на пътната агенция често напуска със скандал, обвинения за корупция или злоупотреби. Освен това реално, с малки изключение, шефовете на АПИ управляват едва по няколко месеца, което пречи да има приемственост, последователна политика и ред в администрацията, твърдят източници. Все по-трудно става на всяка власт да открие и подходящ началник на АПИ, защото хората от сектора често се притесняват да заемат поста, защото шансът да станат обвиняеми не е статистически малък.

Асфалтовият властелин

През годините агенцията е сменяла много имена - Главно управление на пътищата от 50-те години до началото на 21 в. (със смени в принципала), Изпълнителна агенция "Пътища", Фонд "Републиканска пътна инфраструктура". Функцията й обаче е една и съща на практика - да отговаря за проектирането, строителството и поддържането на пътищата из държавата.

Особено впечатление прави как между 1922 г. и 1944 г. пътната мрежа се увеличава от 10 940 км на 22 195 км. Цели 10 хил. км са построени за 20 години. Сега пътната мрежа е близо 20 хил. км.

АПИ управлява едни от най-големите европейски проекти - пътните по оперативни програми "Транспорт" и "Регионално развитие". За периода 2014-2021 бюджетът на първата за пътища е 1.1 млрд. лв., а на втората - над 400 млн. лв. Освен това агенцията се разпорежда с държавни средства в особено големи размери. През годините бюджетът й беше раздуван изкуствено с постановления на Министерски съвет и така проследимостта е трудна, но за миналата година официално се водеше 2.5 млрд. лв., като леко ще се повишава в следващите години според бюджетната прогноза на регионалното министерство.

Същевременно качеството на пътната инфраструктура често е критикувано и от граждани, и от експерти. Затова е важно кой е начело на агенцията, кой задава тона в администрацията - управляват се много пари, намесени са много интереси, а традиционно в пътния сектор, макар и без осъдителни присъди, се говори упорито за злоупотреби от години. На върха на АПИ обаче проблеми има от над две десетилетия.

На 3 април 1883 г. с Указ № 267 на княз Александър I се утвърждават:Закон за направата, поправката и поддръжката на държавните пътища.Закон за направата, поправката и поддръжката на окръжните пътища.Правилник за кантонерите, който урежда надзора и поддръжката на пътищата. Автор : АПИ Преглед на оригинала

Кой е по-по-най

(пълен списък на шефовете през последните 24 години може да откриете най- долу в статията)

Шефът на Главно управление на пътищата Константин Таушанов е отстранен в края на миналия век след публикация на в. "Сега". От нея става ясно, че той притежава сметка от 21 хил. английски лири с неясен произход в чужда банка. Самият Таушанов се е оплел в собствените си версии, включително, че парите са от фирма, благодетел на сина му, за която впоследствие "Скотланд ярд" писа на НСБОП, че е фантом. През 2005 г. Софийски градски съд го оправда.

Следващият особено ярък образ сред пътните шефове безспорно е Веселин Георгиев, известен от корупционния сюжет "Батко и братко". Неговото освобождаване пък се случва след разследване на в. "Капитал". Накратко, докато е шеф на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", фирмата, която управлява единият му брат, е получила от фонда поръчки за 120 млн. лева, включително за чистене на сняг. Заради "системни нередности" и съмнения в корупция временно бяха спрени парите по предприсъединителни фондове на България през 2008 г., като повод беше именно "Батко и братко".

В крайна сметка Георгиев беше оправдан от съда най-вече защото прокуратурата твърдеше, че самият той е подпечатал договорите, а това са правели неговите подчинени шефове на областни пътни управления. Кръговратът е пълен, защото в момента негова фирми получава пари за поддържане на пътищата в област Сливен. Дали случайност или не, Георгиев е пропуснат на страницата на историята на пътната администрация на АПИ, макар че тя е подробно описана.

Един от най-дълго управлявалите агенцията е Лазар Лазаров, назначен по време на първия кабинет на Бойко Борисов, махнат временно по време на управлението на Пламен Орешарски, и след това върнат пак при ГЕРБ. Впрочем Лазаров е определян от няколко източника от пътния сектор, работещи с АПИ, като един от най- големите професионалисти, с категоричен стил и стегнат подход. Името му обаче също е забъркано и в доста скандали. През 2018 г. беше обвинен (заедно с още членове на пътната администрация) за случая с падналата върху автомобил лампа в тунел "Ечемишка" на магистрала "Хемус", при който загина жена. През 2019 г. той отиде на съд заради безстопанственост във връзка с търга за изграждане на магистрала "Марица". Няма публична информация какво се случва с делата. През 2015 г. е изпратен и сигнал до OLAF за корупция в АПИ, засягащ предимно управлението на Лазаров, като случаят е бил затворен, коментираха от службата за "Капитал", отказвайки повече информация. След напускането си Лазаров се върна в частния пътен сектор.

Впрочем само в първия кабинет на Борисов, който не изкара целия мандат, но все пак беше на власт почти четири години, бяха назначени четири шефа на агенцията, а това не включва "наследения" от Тройната коалиция Янко Янков.

Ръководителят на АПИ по време на кабинета на Орешарски е Стефан Чайков. Неговото махане от върха на АПИ е по-скоро политическо, като сега той е един от най-силните гласове на пътните строителни компании. През лятото на 2021 г. се оказа, че фирмата на съпругата на Чайков Антоанета Чайкова - "Абак ДС", е взела милиони без конкурс от държавното дружество "Монтажи" за ремонт на язовири. Става дума за 41 договора на стойност 125 млн. лв. Тези пари са получени без конкурс и не е ясно каква работа точно е свършена срещу тях, а държавата няма и много опции да си ги получи обратно, тъй като няма реални обезпечения, а застраховки.

Друг пътен шеф, Дончо Атанасов, попадна на поста председател на управителния съвет на АПИ след оставката на Лазаров, но беше в самия съвет от 2013 г. "Неговият" скандал беше всъщност третият му - той подаде оставка ден след като получи трето обвинение, този път по случая с катастрофата край Своге, при която загинаха 20 души. Делото беше прекратено. Преди това обаче беше получил обвинение и за безстопанственост за "Марица", и за "Ечемишка", заедно с Лазаров.

През 2018 г. Атанасов беше понижен в член на УС на агенцията, а начело й застана Светослав Глосов, който шест години е бил председател на Камарата на строителите. Глосов също получи обвинение за Своге (вече прекратено).

Наследникът на Дончо Атанасов, Светослав Глосов също бе обвинен за катастрофата край Своге. Въпреки краткото си управление Глосов "имаше честта" да подпише първия инхаус договор на АПИ с държавната "Автомагистрали" за магистрала "Хемус" за 1.34 млрд. лв. в края на 2018 г. Впоследствие "инхаус" стана мръсна дума заради незаконната употреба на подизпълнители и непрозрачното харчене на милиарди. Повод за неговата оставка официално бе фиаското с електронните винетки в началото на 2019 г.

Един от най-дълго управлявалите АПИ е Георги Терзийски, който е един от малкото без нищо общо с пътищата, дали като опит или като разнообразие. По образование той е икономист (в УНСС) и юрист (в Русенския университет), а от 2014 г. (с пауза по време на Орешарски) е съответно заместник и баш областен управител на Ловеч. Бившият министър на регионалното развитие на ГЕРБ Николай Нанков също е бил областен управител на Ловеч, преди да влезе в правителството.

Терзийски е поставял подписа си под последвалите инхаус договори на "Автомагистрали" с АПИ за пътя Видин - Ботевград, за укрепване на свлачища и за "Хемус" след Велико Търново за общо 3.3 млрд. лв. Терзийски не виждаше проблем при изпълнението на самите договори, по- конкретно, че не държавната фирма, а незаконни подизпълнители изпълняват строителството. Това сега се коментира спокойно в телевизионни студия от всички, макар че по времето на ГЕРБ се отричаше до последно.

Той подписа и петгодишен договор за 141 млн. лв. за тол системата, с който без състезание беше възложено поддържането й през лятото на 2020 г. Сметната палата обяви, че договорът е незаконен през 2021 г.

Това са само част от случаите, при "кирливите ризи" на пътната агенция - за публичните драми и скандали около агенцията може да се пише дълго.

Няма хора

От напускането на Терзийски петима души вече са били шефове на АПИ за период почти две години. Те стават все по-неразпознаваеми, а и обществото няма време да ги запомни. От сектор споделят пред "Капитал", че все по-често ръководството на АПИ е безхарактерно, нерешително, липсва му далновидност, поддава се на натиск, с две думи - никой не го уважава.

Донякъде на шега, донякъде не, източници на "Капитал" от пътния сектор коментират, че много трудно някой се съгласява да стане шеф на АПИ, защото има голям шанс да стане обвиняем след това. Други споделят, че политическият натиск за спорни решения е излишно напрежение, което много малко хора биха си причинили. Разказът ни дори не включва другите ръководители - членовете на управителния съвет на агенцията, които през годините са десетки.

Кой управляваше пътната агенция

По данни от сайта на АПИ (списъкът може да е непълен)

Константин Таушанов (1997 г.- 1999 г.)

Павел Диковски (2000 г. - 2003 г.): сега зам.- председател на Браншова камара "Пътища" и в борда на "Пътперфект - Т"

Велико Желев (около 2005 г.): собственик на "Хидрострой" и други строителни компании

Веселин Георгиев (2006 г. - 2008 г.): сега краен собственик на няколко фирми, включително "Пътно поддържане - Сливен", изпълнител на поръчки на АПИ

Димитър Иванов (август 2008 г. - октомври 2008 г.)

Иван Атанасов (октомври 2008 г. - декември 2008 г.)

Янко Янков (декември 2008 г. - юли 2009 г.)

Димитър Иванов (юли 2009 г. - октомври 2009 г.)

Божидар Йотов (октомври 2009 г. - февруари 2011 г.)

Сергей Михалев (февруари 2011 г. - септември 2011 г.)

Лазар Лазаров (септември 2011 г. - август 2013 г.): в борда на "Виастрой"

Стефан Чайков (август 2013 г. - август 2014 г.): сега председател на Браншова камара "Пътища"; отстранен при смяна на правителство

Лазар Лазаров (август 2014 г. - декември 2016 г.)

Дончо Атанасов (декември 2016 г. - юни 2018 г.): отстранен след повдигнато обвинение

Светослав Глосов (юни 2018 г. - януари 2019 г.): отстранен след скандал с винетките; сега съсобственик на фирма, която се занимава със сградно строителство, "Глосов груп"

Георги Терзийски (януари 2019 г. - май 2021 г.): отстранен при смяна на правителство

Апостол Минчев (май 2021 г. - юли 2021 г.): отстранен заради временно спрени ремонти

Ивайло Денчев (юли 2021 г. - декември 2021 г.): понижен в член на УС при смяна на правителство

Тодор Василев (декември 2021 г. - август 2022 г.): бивш депутат от ИТН; работил в "ДЛВ", подизпълнител на поръчки на АПИ

Иво Иванов (август 2022 г. - декември 2022 г.): отстранен заради "бавна скорост" на работата

Венцислав Ангелов (декември 2022 г.) досега: бивш шеф на ОПУ - Велико Търново