Забравени теми в дебата за нова конституция

• Евроатлантическата интеграция. Добре е да се обсъди закрепването на конституционно ниво на евроатлантическата ориентация, членството в ЕС и НАТО, като diferencia specifica на нашата република, възлагането на всички институции да работят за включването на България във всяка възможна форма на интеграция (например Еврозоната) и задаването на това каква визия за Европа ще преследва България - например ясното записване, че България ще работи в посока максимална интеграция и федерализация на ЕС.
• Електронизацията на всички аспекти от живота и обществените отношения. Залагането на конституционно ниво от една страна на целта за електронизация на цялата държавност (е-управление, е-правосъдие, електронно гласуване, електронни пари и пр.) води като последица необходимостта от признаването на допълнителни основни права на гражданите - например правото на достъп до интернет, защото без това това гражданинът няма как да бъде пълноценен като такъв и да упражнява други основни други права и задължения. Съответно отражение това следва да намери отражение и в понятия като адрес (физически или електронен), пребиваване, защитата на печата (видимо остаряло понятие) и пр. Електронното гражданство може да даде възможност за по-тясна интеграция на сънародниците, намиращи се зад физическа граница, която е все по-относителна като разделителна линия в дигиталния свят. Предвиждането българският лев да бъде само безналична валута (без банкноти и монети и единствено с електронни разплащания) може да даде сериозен тласък в изсветляването на икономиката и борбата с корупцията. Макар и временно решение (до замяната му с евро), то ще създаде навици в търговския оборот, които в голяма степен ще се запазят и след повторното въвеждане на възможността да се ползват банкноти (при влизането в Еврозоната).. На практика тенденцията е да се върви в такава посока. У нас вече е налице праг над който са забранени разплащанията в брой. Има опити той да бъде намаляван все повече. Швеция пък отдавна върви към напълно електронни разплащания. Извън генералната полза за изсветляване на икономиката и борба не само с укриването на данъци, но и с организираната престъпност (почти изцяло кешови са нейните прояви като корупция, наркоразпространение, проституция), то аргументи има и от хигиенен характер (особено в светлината на COVID-19), и за да се даде правителствена алтернатива на електронните разплащания от типа на биткойн.
• Защитата на околната среда и устойчивото развитие като основна обществена ценност и цел в провежданите политики. Ще бъде ли позволен добивът и изгарянето на въглища; ще бъде ли позволено използването на атомна енергия; дали да се предвиди, наред с доходите и имуществото, критерий за данъчното облагане да бъде екологичният отпечатък; какви могат да бъдат регулациите и ограниченията на икономическата активност, на икономическите права на гражданите в името на запазването на природата (по отношение на място на извършване, начин, средства и пр.); ще има ли особена защита, включително чрез изключителна държавна собственост, регулации и/или ограничения на формите на използване и икономическата активност по отношение на питейните води (язовири, извори и т.н.) предвид очакванията това да е основният стратегически ресурс в близко бъдеще, на горите, изчерпаемите ресурси, крайбрежието и пр.

II. Следва сериозно да се обсъдят и други съществени промени засягащи ценности, права и задължения, например дали да се включат:

• Осъждането на нацизма, фашизма, комунизма, расизма, религиозния фундаментализъм и всяка друга човеконенавистническа идеология както и на всяка последица от прилагането на такава или на елементи от учението й - дискриминация, престъпления от омраза и пр.
• Определянето на Народна република България (НРБ) като враждебна на Република България. Наред с останалото това би дало конституционна рамка на периодично появяващите се в различни варианти идеи за лустрация - на такава не следва да подлежат хора, служили на институциите и силите на републиката, защото това задава погрешен образ на институции, призвани да защитават гражданите и по дефиниция стремящи се да привличат дори със статут и привилегии най-добрите в дадена област, за да служат на Родината, а не да се създават притеснения, че това може да им попречи в бъдеще да упражнят определени свои права. Лустрация обаче да е възможна за служили на НРБ именно поради враждебния й спрямо Републиката статут.
• Изключване от давността, наред с останалите престъпления срещу човечеството, също и на човеконенавистническите престъпления на народната република - концлагерите, "възродителния процес" и др. - наред с ясната позиция, че Републиката не може да носи отговорност за тях защото е враждебна на НРБ, но може да преследва физическите лица - извършители, подбудители или помагачи.
• Евентуалното намаляване на възрастта, даваща право на участие в избори и на различните възрасти за избиране на различни позиции.
• Съобразно международните стандарти - предвиждане на образователен ценз за заемане на определени длъжности при последователност, която изключва да се стига до ситуация за заместник-министър да се изисква по-висок образователен ценз, отколкото за министър-председател.
• Уредба на правото на живот и правото на смърт, например забраната на смъртното наказание, уреждане на общественото отношение към евтаназията, абортите, презумпцията за съгласие за трупно донорство.
• Дали държавата ще продължи да насърчава раждаемостта като такава или ще насърчава отговорното родителство - въз основа на осъзнато решение при осигурена социално-икономическа среда за отглеждане на деца. В тази връзка - каква би била държавната подкрепа за инвитро, сурогатно родителство и други форми на отговорно родителство, преодоляващо налични биологични или медицински пречки. Да се създаде система от образователни, социални и пр. мерки за насърчаване на отговорното родителство, добре осмислена система от данъчни облекчения за родители и др.
• Гражданският брак ясно да се определи като институт на граждански съюз за общо съжителство на двама души, сключвано след изпълнението на определени правни процедури и отърсването му от изисквания, наследени от църковния брак.
• Държавна закрила на индивида от насилие, включително в семейната средa.

III. По отношение на институциите, сред въпросите, които е добре да се помислят са:

• Изваждането на прокуратурата и следствието от съдебната власт, тъй като равната отдалеченост на Съда от страните в процеса не предполага включването му в обща система с нито една от тях. Съдът е независим по условие от всички власти и институции. Съдебната власт следва да е само за съда - там място нямат нито прокуратурата, нито следствието (както е отделна и адвокатурата).
• По отношение на самата прокуратура следва да се обсъди при изваждането й от съдебната власт дали да е в някаква степен част от изпълнителната власт или да бъде самостоятелна и независима институция, така че да провежда ефективни разследвания и срещу представители на изпълнителната власт (каквато възможност съществува включително за ДАНС и КПКОНПИ и без да са част от съдебната власт).
• Наред с това е добре да се предвидят механизми, които да дават достатъчна оперативна самостоятелност и независимост на всеки прокурор, включително при разследвания спрямо друг прокурор. Кадровите и атестационни решения могат да са в правомощията на Прокурорски съвет. Същинската дейност на прокурорите обаче не се нуждае от вътрешно инстанционен контрол от висшестоящ прокурор, защото тя не завършва с окончателни актове (те са прерогатив на съда) - следователно всеки прокурор може да бъде в много по-голяма степен независим в дейността си и преценките си по конкретни производства.
• Детайлизиране на конституционната уредба на институцията Омбудсман, включително какви местни, специализирани (например детски) и други омбудсмани може да има.
• Обмисляне на вариант за гражданско иницииране на контрола за конституционосъобразност било то чрез индивидуална конституционна жалба или чрез процедура по набиране на определен брой подписи за сезиране на Конституционния съд от граждани.

IV. По отношение на народното представителство може да се обмисли:

• Формиране на Горна камара на парламента - например Сенат. Той би могъл да се избира изцяло по мажоритарната система, като членовете му представляват района си и могат да бъдат отзовавани от него. Например 100 сенатора да представляват всеки конкретен измежду 100 региона, така че да се отчитат интересите на регионите при определяне на законодателната политика с възможност да бъдат отзовавани отново от конкретния си регион.
• Като баланс на Сената Долната камара може да се избира изцяло по пропорционалната система, но с национална листа, така че членовете му да представляват цялата страна и при много нисък праг на избиране - например при 200 депутати, прагът би могъл да бъде 0,50 % (тоест 1/200), така че да се осигури максимално точно политическо представителство на национално ниво.
• С оглед осигуряване на приемственост и повече стабилност и опит в законодателния процес може да се предвиди част от сенаторите да бъдат определяни по право и пожизнено или до навършване на определена възраст - например всички бивши президенти, вицепрезиденти, министър-председатели, конституционни съдии, председатели на ВКС, ВАС и Главни прокурори, които са заемали такава длъжност по време на републиката (тоест след 13 юли 1991 г.).
• Разминаване на мандатите на двете камари с цел постигане на по-голяма стабилност на законодателния процес.
• Закрепване на конституционно ниво на определени елементи от изборните правила с цел изваждането им от политическия дебат и конюнктура - например изборни системи, прагове, електронни средства за гласуване, правила за райониране и уседналост, начин на формиране на професионална и независима изборна администрация.

V. По отношение на символите на държавността може да се обсъди:

• Закрепването на конституционно ниво на настоящия герб на републиката, с оглед неподвластността му на политическата конюнктура. Вече се забравя, че в продължение на първите си 6 години Републиката ни беше de facto без никакъв герб, заради политически противоречия в изобразяването му.
• Определянето на 24 Май за Ден на българската писменост и национален празник - като дата, обединяваща по безспорен начин цялата нация около духовното, съзидателното и непреходното.
• Определяне на българската писменост за официална, наред с българския език.
• Забрана обекти с национално или местно значение да бъдат именувани на лица, свързани с нацизма, фашизма, комунизма, расизма, религиозния фундаментализъм и всяка друга човеконенавистническа идеология.
• Уреждане едновременното използване на националните символи и символите на ЕС.