Конституционният съд предотврати криза, но въпросите останаха

През годините Инспекторатът се превърна в инструмент за тормоз на неудобните за статуквото магистрати и чадър за произвола по върховете на системата. Емблематични в това отношение са трите абсурдни проверки срещу бившия председател на Върховния касационен съд Лозан Панов, проверките срещу съдия Мирослава Тодорова, чиято имуществена декларация нарочно бе публикувана с незаличени лични данни. Същевременно ИВСС осигури чадър за предишния главен прокурор Сотир Цацаров като прекрати проверката по скандала "ЦУМ-гейт" и я засекрети.

Сегашният ВСС избра настоящият главен прокурор Иван Гешев и продължава да го поддържа, включително и в процедурата за отстраняването му, задвижена поотделно от двама правосъдни министри - проф. Янаки Стоилов и Надежда Йорданова. Съветът се отличи с редица безпринципни кадрови решения, стигна се дотам, че през октомври м.г. съдиите в страната бойкотираха избора на двама нови членове на ВСС на мястото на двама, които подадоха оставка.

Очакванията бяха, че КС ще потвърди предишни свои позиции за мандатността като "защитен механизъм на демокрацията", който не позволява една власт да се упражнява безсрочно, а с това ще форсира новия парламент приоритетно да се заеме с избора на нови членове на ИВСС и ВСС. Тези очаквания обаче не се оправдаха. Мнозинството в КС приема тезата, че принципът на непрекъснатост на функциониране на държавните органи, макар да не е изрично формулиран в Конституцията, има приоритет пред мандатността. С този аргумент мнозинството приема, че и след изтичането на мандата им главният съдебен инспектор и инспекторите в ИВСС продължават да изпълняват функциите си до избирането на нови членове от парламента, защото е "конституционно недопустимо" дейността на Инспектората да бъде преустановена автоматично за неопределено време. "Дискреционната власт на парламента е лимитирана и обратното подрива демократичния ред под върховенството на правото, което е конституционно установено по волята на суверена като елемент на фундаменталната структура на Основния закон.", се казва в диспозитива на решението по доклад на съдията Филип Димитров.

Делото беше образувано по питане на пленума на Върховния административен съд може ли Инспекторатът да функционира и след изтичането на мандата му, при положение, че парламентът не е избрал новите му членове и допустимо ли е изобщо да се прекрати по този начин дейността на един конституционно установен орган. Всъщност, макар че питането е за мандатите в Инспектората, основният мотив за него бе търсенето на потвърждение, че ВСС може да продължи да функционира в същия състав, ако парламентът не избере своята квота.

Проблемът идва оттам, че и съставът на ИВСС, и парламентарната квота на ВСС, която се състои от 11 членове, се избират с квалифицирано мнозинство от 160 депутатски гласа за всеки член поотделно, което е непостижимо в последните легислатури, а по всичко личи, че ще е много трудно постижимо и в следващата. По тази причина в последните няколко парламента дори не се започват процедури за избор на нови инспектори.

Предоляването на конституционната криза не решава проблема

С това решение КС на практика предотвратява влизането в конституционна криза, защото решение в обратния смисъл ще означава, че едни конституционно установени органи като ВСС и Инспектората към него могат да функционират единствено по волята на парламента - ако той благоволи своевременно да избере членове за новия им състав след изтичането на мандата.

От друга страна обаче, това решение поставя нови въпроси и създава нови проблеми, които са не по-малко значими с оглед върховенството на правото и разделението на властите. Защото при тази хипотеза излиза, че настоящият състав на ВСС и на Инспектората към него могат да продължат да функционират на практика безсрочно и отново заради поведението/благоволението на парламента, т.е. пак остават зависими от Народното събрание. Решението изцяло обезсмисля мандатите по конституцията, които, оказва се, могат да бъдат игнорирани по практически съображения и стават пожелателни. Това по същество са аргументите и в особеното мнение на двама от съдиите - Красимир Влахов и Атанас Семов.

Действията на КС не могат трайно да предотвратят конституционна криза, която неминуемо ще настъпи при ново бездействие на Народното събрание, коментира служебният правосъден министър Крум Зарков във Фейсбук (изявлението вижте в карето долу).

Проблемът има разрешение с промяна в конституцията - било с намаляване на изискуемото мнозинство за избор на членове на ВСС и на Инспектората, било с предвиждането на компенсаторен механизъм за избор, какъвто има в други държави - например ако парламентът не избере своите членове в срок, изборът/назначаването се извършва от друг орган - президент, съдебна власт, Министерски съвет и др. За промени в конституцията обаче също трябват 160 гласа.

Особените мнения

Съдиите Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов са останали на особено мнение, като аргументите им са сходни, а изводите се различават до известна степен. Но и в двете особени мнения (Семов и Влахов са с общо становище) фигурира тезата, че КС не бива да санира бездействието на парламента, с което се нарушава конституцията.

Според Стоилов правомощията на инспекторите "не се прекратяват автоматично с изтичане на мандата, но изпълнението на тези правомощия извън разумен период след края на мандата противоречи на Конституцията, особено когато Народното събрание не е предвидило нормативно основание за това".

Конституцията не допуска главният инспектор и членовете на ИВСС да продължат да изпълняват правомощията си след изтичане на мандатите им, категорични са Влахов и Семов, като правят уговорката, че това се отнася само до Инспектората, а не и за други държавни органи, които имат различно място, различни функции, състав и ред за конституиране. Те в почти прав текст заявяват, че решението по това дело е предопределено от "негласната аналогия" с такива органи, като очевидно имат предвид и ВСС. Двамата сочат няколко опасности, които решението на мнозинството залага:

• Конституционният съд поема отговорност за чуждата безотговорност (на Народното събрание) и така рискува да изведе по аналогия тезата за абсолютна непрекъсваемост при функционирането изобщо на конституционно установените държавни органи, а такъв универсален и приложим за всички държавни органи принцип не съществува, включително и за парламента. Когато това е необходимо, се урежда изрично, но такъв ред няма за Инспектората нито в конституцията, нито в закона, което не е случайно - ИВСС не е част от "носещата конструкция" на държавния механизъм, а съдебната власт до 2007 г. функционираше и без Инспекторат.
• Съществува опасност да се стигне до неограничено във времето овластяване както на членовете на ИВСС, така и по аналогия - на други държавни органи. Това може да се изроди в политическа злоупотреба чрез поддържане за неопределено време на "правилните" хора. А тъй като за избора на членове на ИВСС (както и на парламентарната квота на ВСС) е необходимо квалифицирано мнозинство от ⅔, може да се стигне дотам малцинството в парламента да е факторът, който ги държи на власт безсрочно - аргумент, който сочи и Стоилов.
• Доколкото в случая става въпрос за колективен орган, чиито членове имат индивидуални и независими един от друг мандати, налага се аналогията със самия КС, който в момента работи в състав от само десет съдии, тъй като парламентът вече близо година не избира двама нови съдии. Ако се приеме, че ИВСС може и трябва да функционира в състав, чиито членове са с изтекли мандати, то тогава и самият КС би следвало да се произнася в пълен състав от дванадесет съдии, от които двама с вече изтекли мандати. Друг е въпросът, че ако Народното събрание избере само част от новите членове на Инспектората, което е напълно възможна хипотеза предвид изискваното мнозинство, няма как да се прецени кои от досегашните членове (с изтекъл мандат) ще напуснат и кои ще продължат да изпълняват функциите си до избора на нови.
• Сега "решаването на проблема може отново удобно да бъде отложено за неопределено време, в зависимост от динамиката на политическата конюнктура, а не според изискванията на Основния закон". "Не приемаме, че конкретна политическа ситуация и обусловените от нея нарушения на Конституцията могат да "пишат" самата Конституция", подчертават Влахов и Семов.

Всъщност това, което те излагат хипотетично за ефекта от решението на КС, звучи като една съвсем обоснована прогноза. Политическата криза, неяснотата дали изобщо може да се сформира мнозинство и правителство, съчетана с икономическата и енергийна криза, заплахите за националната сигурност заради войната в Украйна, оставиха съдебната реформа на заден план в предизборната кампания, а решаването на проблема с изтеклия мандат на ИВСС, изтичащия мандат на ВСС и двете непопълнени места в КС към момента изглежда практически неосъществимо. В началото на предишното, 47-мо Народно събрание, имаше набрана инерция, която позволяваше да се пристъпи към попълване на съставите на ИВСС, КС, както и на редица регулатори с изтекъл мандат, но разговорите зациклиха, включително и заради лични амбиции и тънки сметки. В новия парламент партиите на статуквото с антиреформаторски нагласи, като ГЕРБ и ДПС, ще предпочетат да запазят позициите си в тези органи. А КС им даде оправдание.