Съдът в Страсбург: България трябва да уреди правния статут на еднополовите двойки

От друга страна, в решението се отбелязва и практиката на Съда на ЕС в много техни решения, че брак, сключен в една от страните членки, от гледна точка на спазването на правото на свободно придвижване изисква наличието на правна регулация и признаване на еднополови двойки, сключили брак в друга европейска държава.

"Конституцията и международните договори не изискват от властите да позволяват еднополовите бракове, но забраняват различното третиране и изискват от светските закони гаранции за правото на всеки човек на личен живот", коментира за "Капитал" бившата българска съдийка в Страсбург Здравка Калайджиева (целия коментар вижте в карето най-долу).

Дарина Коилова и Лилия Бабулкова са български гражданки, родени през 1986 г. Живеят заедно от 14 години, а през 2016 г. са сключили граждански брак във Великобритания, където са се били установили от 2009 г. В момента те живеят в София, но българските власти отказват да признаят брака им и да включат в личните документи на Коилова "женена".

През декември 2019 г. Върховният административен съд окончателно потвърждава отказа на община "Люлин" да признае и регистрира брака на Лили Бабулкова и Дарина Коилова, сключен във Великобритания, с мотив че българското законодателство не позволява признаването на брак между жени. Преди това ВАС потвърждава и отказа на Центъра за асистирана репродукция да финансира процедурата за Дарина с ползване на донорски материал, след като уведомили центъра, че са в брак. В момента двете жени водят и дело за смяна на фамилията на Дарина, като делото е висящо пред Софийския градски съд.

Дарина Коилова и Лилия Бабулкова Източник: Личен архив

При все това същественият извод от днешното решение на ЕСПЧ е, че топката е изцяло в полето на политическата класа и законодателя, а не толкова на съда. Макар че българските съдилища два пъти отказват на Коилова и Бабулкова да признаят правата им от брака, в основата на нарушението на правото им на зачитане на личния и семейния живот по чл. 8 от Конвенцията за правата на човека проблема е законодателството, което трябва да бъде променено.

В това отношение обаче е изключително куриозно твърдението на правителството по това дело, което съдът цитира в решението и което показателно за лицемерието на българските власти по темата:

"Правителството посочва, че някои проучвания, проведени от ЛГБТ общността, показват, от една страна, нарастващо социално приемане на идеята за правно регулиране на еднополовите двойки и от друга страна, чувствителна непоносимост срещу всяка форма на тормоз, основан на сексуална ориентация. То вижда в това знак, че дебатите по тези въпроси са достатъчно ангажирани, за да намерят своето място в политическия дневен ред, когато му дойде времето. То твърди, че никой публичен орган не се противопоставя на този процес и че влиятелните политически партии не разпространяват никаква пропаганда, която може да се тълкува като насърчаване на дискриминация или тормоз, основани на сексуална ориентация.

Накратко, то вярва, че политическият процес и текущите демократични дебати са благоприятни за състоянието на ЛГБТ хората и, припомняйки, че поставените въпроси изискват разглеждане на трансформацията на една социална институция - брака - който, такъв, какъвто е, стои в основата на българското общество в продължение на няколко века. То приканва Съда да не се намесва в този процес и в тези дебати, което би се случило, ако наложи широко положително задължение в тази област въз основа на чл. 8". (подчертаването на редакцията).

Само този абзац показва, че българските власти нямат намерение да се ангажират с този проблем, който впрочем стои пред тях и заради решение на Съда на ЕС от декември 2021 г., в което се казва, че България трябва да издаде паспорт на дете с две майки, сключили брак в Испания с оглед на това, че отказът да се издаде такъв документ възпрепятства упражняването на правото на свободно движение от детето и по този начин пълноценното упражняване на правата му на гражданин на Съюза.

• България се движи назад относно правата на ЛГБТИ общността

"Решението е ключово и фундаментално за развитието на българското законодателство в сферата на равенството и ЛГБТИ правата. Множество двойки в България се намират в правен вакуум, защото от едната страна на границата са съпрузи, а от другата страна - на територията на Република България - нямат никаква правна връзка". Това заяви в прессъобщение адвокатката на двете дами - Деница Любенова, която е и председател на ЛГБТИ организация "Действие".

Адвокат Любенова сочи два основни проблема, които жалбата се опитва да разреши:

• Дарина Коилова и Лилия Бабулкова имат законно сключен граждански брак в държава - членка на Съвета на Европа, т.е. държава - членка по ЕКПЧ, и бракът им не може да получи своята регистрация в рамките на Република България. Липсата на регистрация на брака им ги подлага на правна несигурност и ги принуждава да живеят в правен вакуум на територията на България.
• България не е уредила правното признаване на семействата на лица от един и същ пол, с което поставя в риск семействата, които се намират в идентична ситуация. Неуреждането на правата на ЛГБТИ семействата засяга всички семейноправни взаимоотношения, в които тези семейства встъпват - наследствени, данъчно-осигурителни, родствени, по отношение на бъдещите им деца, и им отнема над 300 други права, гарантирани на хетеросексуалните семейства.

През годините, докато водят битките си с институциите, Дарина и Лили многократно са обяснявали пред медиите проблемите, с които се сблъскват и пред които хетеросексуалните двойки не са изправени. Заявяват, че непризнаването на брака им създава правни абсурди - като възможно многобрачие, което е престъпление, подаване на декларации с невярно съдържание, както и самият факт, че се считат за семейни в някои части на света и несемейни - в друга част.

Разказват в интервю, че когато Дарина е кандидатствала в Центъра за асистирана репродукция, който финансира жени без оглед на това дали имат, или нямат партньор, както и неговата собствена плодовитост, тя попълва заявление, в което се пита за семейно положение и име на съпруг и партньор. Дарина коректно посочва, че има брак с Лилия. Получава отказ на основание "биологично обусловената невъзможност на две лица от един и същи пол да се възпроизвеждат по естествен начин". Факт, който никой не оспорва, но точно затова в документите на двойката изрично е написано, че ще ползват донорски материал. В крайна сметка дори им предложили да излъжат в документите, което те не приемат за нормално.

Двете заявяват, че целта на изявленията им пред медиите е "колкото се може повече хора наистина да разберат, че "нашият брак не накърнява техния, че нашите права не намаляват техните и че нашата победа не е тяхна загуба".

Горещият картоф е осиновяването на деца или асистираната репродукция за гей двойки и еднополови семейства, които все още са тема табу за българското общество, казват двете в интервю за БНР през юни т.г. по повод на прайда.

"Ние лично все още нямаме деца. Но факт е, че много еднополови двойки в България отглеждат деца, около нас има няколко такива двойки. В сегашната ситуация има един родител, дали е мъж или жена, защото има и двойки мъже в България, които отглеждат деца, а другият родител не присъства никъде документално в живота на детето. От една страна е неговата липса на права върху детето, но мисля, че също така е важно да отчитаме липсата на право на детето за легална връзка с втория му родител. Имахме такъв случай - единият родител почина, а той беше биологичният или "документалният" осиновител. Това дете губи и двамата си родители в този момент, защото другият няма никакво законово право и е оставен абсолютно на произвола или благоволението на семейството на документалния осиновител, което придобива правата да отглежда това дете".

Затова трябва да има правно признаване на еднополовите двойки, както и правно признаване на втория родител в такова семейство, категорични са двете жени.

Здравка Калайджиева:

Конституцията и международните договори забраняват различното третиране и изискват гаранции за правото на личен живот

Разглежданият в делото Коилова и Бабулкова проблем не е свързан с "джендър идеологията" и Истанбулската конвенция, с която немалко популисти се опитват да ни сплашат. Конституцията и международните договори не изискват от властите да позволяват еднополовите бракове, но забраняват различното третиране и изискват от светските закони гаранции за правото на всеки човек на личен живот.

Законодателят и нашите съдилища като че ли отвръщат поглед от действителните обществени отношения, вместо да ги регулират по начин, който съответства на разумния обществен интерес и на дължимата защита на правата и интересите на хората. За никого не е тайна, че и у нас, както навсякъде, съществуват хора, които живеят заедно и имат деца без да са сключили брак, хора чиято сексуална ориентация е различна от библейското понятие за "мъж" или "жена". Обществото отдавна е приело, че съществуват и еднополови двойки. Някои от тях са сключили брак в друга държава, където това е позволено от закона.

У нас това не е забранено, но и не е регулирано със закон. Това поставя тези хора в различно положение и правна несигурност например по отношение на съвместното придобиване на имущество, наследяването, осиновяването, асистираната репродукция, приоритетните банкови кредити, правото на свободно придвижване, правото на постоянно пребиваване, на адресна и гражданска регистрация и пр.

Не е тайна, че нашите закони не всякога съответстват на правото на ЕС и на стандартите на Европейската конвенция за правата на човека. По делото Коилова и Бабулкова срещу България, правителството признава, че "тези въпроси са достатъчно ангажирани, за да намерят своето място в политическия дневен ред, когато му дойде времето" и дори "приканва Съда да не се намесва в този процес и в тези дебати" (§34 in fine), макар България да е приела юрисдикцията му още през 1992 г.

Когато несъответствие на закона с международните стандарти е явно, или установено от международните съдилища, обаче, законодателят явно не бърза с въвеждането на необходимите промени. Магистратите от своя страна предпочитат да се придържат към буквата на съществуващите национални закони, вместо да съобразят по-широката рамка на приложимото у нас право, която включва както правото на ЕС, така и Европейската конвенция. "Тука е България" и междувременно гражданите плащат присъдените обезщетения вместо преките извършители на установените и повтарящи се нарушения на правата на гражданите.

Впрочем, не е тайна и че съдилищата в Страсбург и в Люксембург споделят еднакви стандарти за закрила на правата на човека. Дори да са запознати с тях, обаче, българските магистрати предпочитат все пак да отправят питане до съда в Люксембург, или до ВКС, или пък до Конституционния съд, който от своя страна може да потърси становището на Светия синод. Понякога се чудя какво ли ще решат българските законодатели и съдилищата, ако Светият синод изрази становище относно съответствието на децата, родени от фактическото съжителство на хетеросексуални двойки, или например на йога практиките с християнските ценности?