Президентът оспори избора на конституционни съдии, адвокати призоваха парламентът да го отмени (обновена)

Паралелно с това и инициативата "Правосъдие за всеки" обяви, че организира протест под надслов "Конституционен съд под обсада! Да защитим правото и демокрацията", който ще се проведе в сряда от 18 ч. пред Народното събрание на пл. "Независимост".

• Десислава Атанасова за конституционен съдия, или как се маргинализира институция

И БСП обяви, че ще атакува избора, но само в частта за мандатите

В петък, веднага след гласуването на решенията за избор на Белазелков и Атанасова за конституционни съдии, лидерът на БСП Корнелия Нинова също заяви, че партията ще подготви искане до КС срещу този избор и прикани другите опозиционни партии да се присъединят към него. Нинова обаче обяви, че ще бъде оспорена единствено продължителността на мандата и формулировката, че двамата нови съдии се избират на местата на двамата предходни - Анастас Анастасов и Гроздан Илиев. Този спор, според мнението на някои юристи, може да бъде решен и постфактум, след полагането на клетвата, когато КС в спокойна обстановка ще се произнесе колко всъщност трябва да е мандатът на двамата нови съдии.

Мотивите на Румен Радев

В искането на Радев обаче се прави нещо повече - оспорва се несъответствието на процедурата с новите изисквания за избор, въведен в конституцията от същото това мнозинство. Това е искане да бъдат обявени за противоконституционни и двете решения изцяло, а не само в частта за мандата.

Държавният глава изразява несъгласие не само с опита на парламентарното мнозинство да уреди на двамата 9-годишен мандат в нарушение на конституцията и решението на Конституционния съд отпреди седмица, но също така и заради нарушение на конституционната процедура, изискваща "откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост" - новия текст на чл. 91б, ал. 1 в конституцията, който депутатите вкараха изрично.

"Реализирането на квотата на парламента в персоналния състав на органи не е и не може да бъде форма на политическо участие в тези квоти. Считам, че приетите решения на Народното събрание бяха единствено политически обосновани, което в крайна сметка делегитимира самия избор и го направи противоречащ на чл. 91б, ал. 1 от конституцията", казва президентът в мотивите си.

"Докато парламентарното мнозинство обсъждаше и приемаше изменения и допълнения на конституцията, мотивирани с обществената необходимост от обективни критерии и деполитизация на процеса при избора, в същото време то започна, проведе и приключи процедура в нарушение на тези конституционни изисквания. Подобен подход при вземане на решения нарушава принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от конституцията, по отношение на правната сигурност и предвидимост и засяга авторитета на органа, призван да брани самата конституция.

Политическият консенсус във връзка с избора на конституционни съдии е необходим, но той не може да изпреварва и замества постигането на реално съревнование между кандидатите за съответствието на изискванията, на които те трябва да отговарят като членове на конституционната юрисдикция", казва президентът.

Той се позовава на стенографските протоколи от обсъжданията на кандидатурите, които според него показват ясната воля на вносителите да не прилагат установените в новия чл. 91б, ал. 1 принципи за обоснованост и политическа неутралност при избора на членове на Конституционния съд. Цитира реплики на вносителите на решенията, че "попълването на Конституционния съд е различно от попълването на останалите органи, които наричаме регулатори или контролни органи, за които изискванията са различни", както и че: "предложенията, които сме направили, са легитимни. Те са шанс да продължим да договаряме нови условия за упражняването на власт, включително през практиката на Конституционния съд". В мотивите на президента не са споменати авторите на тези реплики, но проверка в стенограмите показва, че те са на Христо Иванов.

От това изказване, на което никой от другите вносители не възразява, става ясно, че практиката на Конституционния съд се възприема като част от "новите условия за упражняване на власт" - разбиране, което влиза в пряко противоречия с принципите на правовата държава и със самата идея за конституционно правосъдие, се казва в мотивите.

За влизането в сила и действието на решенията на КС

В искането на президента се отделя и специално внимание на обнародването на решението на КС за мандатите на конституционните съдии и влизането му в сила, около което през последните дни бяха направени много спекулации. На 11 януари КС обяви решението си, че когато парламентът, президентът или съдебната власт забавят избора на нови конституционни съдии и те не могат да встъпят своевременно в срока за ротация на състава на съда, извършван на всеки три години, мандатът им се намалява с толкова, колкото е забавянето. Това по същество означава, че новоизбраните съдии Белазелков и Атанасова по условие трябва да имат по-малко от 7-годишен мандат, доколкото забавянето на техния избор е с повече от 7 години от последната ротация на съда през ноември 2021 г. Решението бе обнародвано на 16 януари в "Държавен вестник" и по условие влиза в сила три дни след обнародването му, т.е. на 20 януари 2024 г. Това даде повод за някои тълкувания, че след като изборът бил извършен на 19 януари, петък, ден преди влизането в сила на решението на КС, то не може да важи за новоизбраните съдии. Подобно тълкувание се подхранва от бързината, с която бе форсирана процедурата по избора на новите конституционни съдии от мнозинството в парламента, както и от факта, че никой от вносителите на тези решения не пожела да обясни защо там изрично е вписан 9-годишен мандат, след като до момента никога не е имало такава практика. Също така без прецедент е и формулировката в решенията, че Десислава Атанасова се избира на мястото на съдия Гроздан Илиев, а Белазелков - на мястото на Анастас Анастасов, която сама по себе си звучи абсурдно.

В мотивите на президента се сочи, че независимо от деня, в който е обнародвано едно тълкувателно решение на КС, "юридическото му действие предхожда юридическата му сила, тъй като според чл. 50 от Закона за нормативните актове тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува" (в случая това е конституцията).

Освен това в друго решение от м.г. по повод на несъобразяването на парламента с друго решение на КС за противоконституционност на освобождаването на шефа на Сметната палата Цветан Цветков, КС вече е имал повод да обяви, че фактът, че решение на КС е обнародвано, но все още не е влязло в сила, "не засяга задължението на Народното събрание да се съобрази с решението на съда, тъй като решението е публично оповестено (в "Държавен вестник" и на сайта на Конституционния съд), т.е. както официално, така и фактически е известно на задължения орган, а влизането му в сила е бъдещо сигурно събитие". "Съобразяването с решението на Конституционния съд и преди влизането му в сила е не просто допустимо, а наложително с оглед правните му последици като тълкувателен акт."

Опитът да се заобиколи решение на КС с изрично определяне на 9-годишен мандат на двамата новоизбрани Белазелков и Атанасова няма как да бъде признато за легитимно в една правова държава.