Иди ми, дойди ми: Tрима депутати оспориха, отказаха се и после пак оспориха промените в Конституцията
За по-малко от три месеца трима от вносителите на искането срещу промените в конституцията - отцепници от "Възраждане", на три пъти променят мнението си по темата, което поставя въпроса за истинските им мотиви
Капитал Право
Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си
За около две седмици в разгара на политическата криза конституционната реформа на съдебната власт тихомълком изпадна от фокуса на Конституционния съд (КС), но в сряда тя отново бе върната там. Куриозните процедурни врътки, които първо десезираха Конституционния съд с промените в конституцията, а после отново ги върнаха за конституционен контрол, останаха извън общественото внимание, което само по себе си е показателно. Но в контекста на парламентарната криза те са самостоятелно доказателство за задкулисния натиск, който се осъществява за блокиране на съдебната реформа по всички възможни начини.
Годината започна с две искания срещу промените в Конституцията
В началото на януари промените в конституцията бяха оспорени с две последователни искания. Първият, който сезира КС на 8 януари, беше президентът, но той изрично подчерта, че искането му по никакъв начин не засяга промените, свързани със съдебната власт. Така президентът се постара да акцентира, че той не приема упреци, че атакува съдебната реформа.На 11 януари обаче 48 депутати от "Възраждане" и "Има такъв народ" (ИТН) също депозираха в КС искане за обявяване на противоконституционност на целия закон за изменение и допълнение на Конституцията, включително и тези, които засягат съдебната реформа.
Това бяха първите две дела на КС за 2024 г., които бяха обединени за общо гледане с трима докладчици - Соня Янкулова, Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова. Двете искания са със сходни аргументи, като основната разлика между тях е само по отношение на промените в главата за съдебната власт.
Точно два месеца по-късно, на 11 март т.г., трима от вносителите на искането - Иво Русчев, Александър Арангелов и Николай Дренчев, изпратиха до КС писмо, че оттеглят подписите си под искането за установяване на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Конституцията. "Считаме, че мотивите, с които е отправено искането до Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на целия закон, са необосновани, непълни и лишени от задълбочени правни доводи, като не отговарят на нашата вътрешна мотивация и волеизявление", пише в кратичкото им уведомление от всичко две изречения. (Делото и всички документи по него можете да видите тук.)
Работата е там, че КС може да бъде сезиран от минимум една пета от народните представители (48 души), точно толкова депутати, колкото имаха общо ИТН и "Възраждане" до 9 февруари, когато тримата - Дренчев, Русчев и Арангелов, бяха изключени от "Възраждане". В този смисъл оттеглянето на подписите на тримата под искането има ефект на десезиране на КС, макар че според някои конституционалисти това е спорен въпрос, когато предмет на искането са промени в Конституцията.
Изключването на тримата депутати от парламентарната група на "Възраждане" на 9 февруари беше мотивирано с това, че те били номинирали за общински съветници в София четиримата от представителите на "Възраждане" в Столичния общински съвет (СОС), които гласуваха за избор на кандидата на ПП-ДБ-"Спаси София" Цветомир Петров за председател на СОС. Те обаче останаха в парламента като независими народни представители въпреки подканата да напуснат.
Така, вече като независими депутати, те оттеглиха подписите си под две искания до КС. Първото беше по искането срещу промените в Конституцията, а три дни по-късно - на 14 март, оттеглиха и подписите си под друго искане на "Възраждане" и ИТН, с което са атакувани като противоконституционни близо половината текстове от Закона за бюджета за т.г. Със същото кратко обяснение - мотивите на искането "са необосновани, непълни и лишени от задълбочени правни доводи, като не отговарят на нашата вътрешна мотивация и волеизявление".
Оттегляне на оттеглянето
На 27 март обаче тримата изпращат ново писмо до КС, с което оттеглят писмото си от 11 март за оттегляне на подписите си по искането срещу промените в Конституцията и то отново става валидно. Новото им изявление е само от едно изречение и с него няма никакви мотиви защо за трети път променят позицията си и вече не смятат, че искането е необосновано, непълно и лишено от задълбочени правни доводи.Любопитното е, че това става в същия ден, в който тримата изключени депутати обявиха, че ще правят нов политически проект, с който ще проправят "пътя към един нов златен век на българската държава". Но нито дума не споменаха, че за трети път в рамките на два месеца и половина променят позицията си за конституционните промени.
До момента оттеглянето им в подписката срещу закона за бюджета все още стои на сайта на съда, който би следвало да се произнесе дали да прекрати делото поради невалидно сезиране.
Така или иначе, цялата тази крайно нелогична сага поставя въпроса за мотивите на тримата депутати, чието поведение изглежда като подигравка с Конституционния съд (и с електората) и злоупотреба с депутатските им правомощия. Другото обяснение е, че тези трима души въобще не са в състояние да формират трайна позиция по един такъв важен въпрос като конституционните промени и нямат място в парламента. В контекста на актуалните политически събития обаче, когато промените в Конституцията и съдебната реформа се сочат като една от основните причини за разпад на досегашното мнозинство, цялата история прилича на политическо търгашество.
6 коментара
Което демонстрира нагледно какво безпринципно и продажно същество е българският депутат и колко абсурдни са твърденията, че Парламентарната република била незаменима. Не може тия да избират изпълнителна власт! Редно е да се премине към Президентска република, където президентът изпълнява и функциите на премиер, и съответно главата на изпълнителната власт да се избира пряко от народа с пълно мнозинство!
До коментар [#3] от "xsz45646888":
Това предложение да се инстуционализира диктатурата как адресира проблемите с продажността и безпринципността?
До коментар [#5] от "Иван Арнаудов":
И каква връзка има изобщо понятието "диктатура" с това предложение? Ако можеше да мислиш с главата си, вместо да повтаряш идиотски клишета, може би щеше да се сетиш и сам, че точно продажността на депутатите води към диктатура, а възможността на народа да избира сам изпълнителната власт я предотвратява.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.