В очакване на дигиталната зора

Ако попитате някой много далече от технологиите човек "какво е електронното правителство", има вероятност той да ви отговори: да подменим министрите с роботи. Да, може да звучи смешно, но точно този отговор получихме преди няколко дни. Тоталното неразбиране какво представляват електронните услуги и какъв е смисълът от тях властва в българската администрация от години. Инертността и пасивната съпротива на държавния апарат, който обикновено присъства онлайн под формата на сайт с биографичната справка на "шефа" и няколко протоколни снимки, пък води след себе си тотално дезинтересиране от страна на гражданите и шеговити умозаключения като гореописаното.

Девет години след формалния старт на правителствения проект за е-администрация вече има шанс нещата да започнат да си идват на мястото. Досега всичко се правеше по обратния на нормалния начин – някои административни звена започнаха да въвеждат онлайн услуги самосиндикално, други, не толкова визионерски настроени, предпочитаха да си стоят в зоната на прашните гишета, километричните опашки и хартиения документооборот. На практика липсваше някаква форма на "главен мозък", който да управлява целия процес. Дори съществуващите информационни системи на по-напредничавите държавни органи бяха направени на базата на някакви свои си вътрешноведомствени критерии, в резултат на което няма как лесно да бъдат свързани помежду си.

Целият този хаос би трябвало да остане в миналото, след като заработи (внимание!) Информационата система за интегрирано административно обслужване, чиито тестове текат в момента. Тя трябва да обедини съществуващите информационни системи в едно и да зададе точните стандарти на онези бюрократични звена, които се съпротивляват срещу електронните услуги. Един от важните въпроси в случая обаче е колко време ще отнеме всичко това. А той е свързан с други два - дали наистина държавната администрация го иска и дали има уменията и волята да проведе толкова важната административна революция.