е-Какво от това...

В по-глобален план пред широкото разпространение на електронния подпис в страната стоят други проблеми: трудностите, които имат чуждестранните граждани с издаването на български цифров сертификат; признаването на е-подписи, издадени извън България, и пренебрежителното отношение на отговорните държавни структури относно тези проблеми.

Но нека първо да се върнем към конкретния казус в детайли. КЗЛД теоретично предоставя възможност за регистрация на оператор на лични данни чрез електронен подпис. На практика обаче тази услуга не е достъпна за хората, които имат персонален цифров сертификат. Таня Явашева от компанията "Инфонотари", която издава електронни подписи, разяснява механизма на работа на електронните удостоверения, законовата уредба и конкретния казус.

"Проблемът идва от самия закон. Той създава фигурите на Титуляр и Автор на електронното изявление. Когато авторът е различен от титуляра (авторът е винаги физическо лице), в удостоверението се вписват данни, които идентифицират и двете лица (ЕГН и БУЛСТАТ), като ние [доставчикът на електронни удостоверения - бел. авт.] вписваме и връзката, като по този начин удостоверяваме, че това физическо лице може да прави изявления от името на този титуляр", обяснява Явашева.

Сайтът на КЗЛД позволява да попълните необходимата за всеки бъдещ администратор на лични данни информация, която ще се пази в специален регистър. Трябва да въведете ЕГН и БУЛСТАТ. Ако след това подпишете с електронно удостоверение, издадено на юридическо лице, в което се съдържат същите ЕГН и БУЛСТАТ, които сте заявили в сайта, всичко минава гладко. Ако обаче разполагате с персонален електронен подпис (както други приблизително 20 000 души), мисията ви е невъзможна, защото в него има само ЕГН. Резултатът е, че системата ви изплюва грешка, че БУЛСТАТ-ът не съвпада. Причината за това е, че при персоналните електронни подписи авторът и титулярът са едно и също лице. т.е. и в двете позиции се вписва само ЕГН. В този случаи удостоверението не може да служи на физическото лице да прави изявления от името на юридическо.

Това е само един пример за проблемите, с които администрацията предстои да се сблъска при въвеждането на различните електронни услуги. Изход от ситуацията КЗЛД можеше да потърси в добрите практики на Националната агенция по приходите (НАП), например. Приходната администрация решава този проблем, като предоставя възможност на хората, които имат персонален електронен подпис, да попълнят на място заявление, с което обозначават, че са свързани с конкретно юридическо лице. Подобна възможност КЗЛД не предоставя. Или накратко: КЗЛД се придържа стриктно към буквата на закона, но по този начин създава хаос сред притежателите на електронни подписи и прави услугата си неизползваема за част от хората. Решението е вече отрепетирано от НАП, но за момента комисията не желае да използва опита на агенцията.

Истинският проблем обаче е, че КЗЛД, както и повечето ведомства, няма пряка връзка с другите звена на държавната администрация, чрез която да получава информация и удостоверява конкретни факти по служебен път. Т.е. ако електронното удостоверение не докаже, че лицето Х е упълномощено да прави изявления от името на фирмата У, КЗЛД не може да провери сама тази връзка. Не и автоматизирано. Това важи със същата сила за всички други административни структури, за които можете да се сетите. Това е и един от основните недъзи на опитите за въвеждане на е-управление в страната - информационните системи на отделните администрации не са свързани помежду си.

Казусът с подаването на данни по електронен път в КЗЛД ясно показва, че все още има твърде много слаби моменти в законодателството и прилагането на електронните удостоверения. Към тях можем спокойно да добавим проблемите на чуждестранни граждани, които не разполагат с ЕГН и няма как да си извадят електронен подпис в България, и предизвикателствата, свързани с признаването на електронни подписи, издадени в чужбина.

Проблемът с тях отново е свързан с методите на идентификация. Казус, публикуван в доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), илюстрира в дълбочина проблема: от института решават да потърсят информация относно валидността на електронните подписи, издадени от чуждестранен доставчик, и възможността (и дали има такава) за тяхното използване в България. Не успяват да си набавят тази информация. Фиаското завършва след проверка в няколко сайта и разговор с чиновници от бившето Министерство на държавната администрация и административната реформа, които нямат какво да кажат по темата. Съветът им е информация да се търси от самите доставчици на на услугата електронен подпис... Те отговарят, че не са много сигурни и трябва да се пита конкретна институция, където ще се подават електронното заявление. "В Естония единственото нещо, което трябва да се направи, е да се влезе на определен сайт, където да се регистрира чуждестранният подпис", е коментарът на авторите от ИПИ.

Мене ме нема в целата схема

В допълнение в края на миналата година Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията решава да напише Проект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис. Това е нормативният акт, който регламентира използването на цифрови сертификати. Той обаче не е бил обсъден нито с доставчиците на електронни удостоверения, нито с третите страни, които през годините са натрупали сериозно ноу-хау, а само с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Няма и обратна връзка какво е станало с предложенията на част от доставчиците, които те са изпратили на ведомството по време на общественото обсъждане. Въпреки това от транспортното ведомство твърдят, че са взели някой от тях предвид. Кои от тях - не е ясно. Самия Проект за изменение и допълнение на ЗЕДЕП отлежава при министъра на транспорта Александър Цветков. Очаква се в началото на юни да продължи пътя си към Министерския съвет.

Всъщност за момента усещането е, че държавата не се интересува особено от бъдещето развитие и приложение на електронните подписи. Вече 3 години КРС не намира време и възможност да изпрати до Европейската комисия информация, че именно тя е структурата, която отговаря за регистрирането или акредитирането на българските доставчици на електронни подписи. Също така не е изпратена и нотификация с имената им, която да ги впише в общ европейски регистър, който от своя страна да им осигури международна разпознаваемост.

Не се предприемат и мерки за синхронизиране на техническите и законодателни изисквания по отношение на информацията, която се вписва в електронните удостоверения в България и в други държави, коментират експерти от технологичния бранш. Проблемите, които произлизат от това, са много, но най-фрапиращите са, че чужденец (който по обективни причини няма ЕГН) не може по нормален път да си извади електронно удостоверение в България. Парадоксът е, че не може да ползва и такова, издадено в друга държава, защото законът не предвижда създаването или включването към регистър, който да предоставя информация за легитимните чужди доставчици. Още повече че дори и да има такъв регистър, данните, които се вписват в чуждите сертификати, не отговарят на българските ЕГН и БУЛСТАТ и това блокира използването им в България... Реакцията на КРС и МТИТС по отношение на тези проблеми според част от българските доставчици на електронни удостоверения е по-скоро една: никаква.

Въпреки всичко това България е една от страните, които много сериозно използват електронен подпис, твърди Таня Явашева от "Инфонотари". Това обаче не променя факта, че промените, предвидени в Проекта за изменение на ЗЕДЕП, не биха могли да доведат до признаване на българските удостоверения в чужбина и обратното, коментират запознати. А без ефективно работещи електронни подписи всичките усилия на тема е-управление могат да се окажат недотам ефективни.